 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Спрете ме. Не искам това да стане с мен.
преди: 14 години, 1 месец, прочетена 3933 пъти
Здравейте,
мисля че е време да призная, че имам сериозен проблем. За два месеца качих 10 килограма. Студентка съм в Холандия - пристигнах преди 4 месеца 52 килограма ( каквито съм била горе-долу винаги най-много до 57 ) Тук нещо се обърка тотално. На 1вия месец, който бях тук хванах някаква алергия и се обринах цялата за около 10тина дена съответно седях само атворена в нас, защото не исках никой да ме вижда. От седене в къщи и депресия, че изпускам от университета и че съм сама в чужбина, а сега дори и затворена в стаята си постоянно ядях.. нямах кантар и не успях да разбера колко качих, но определено се отрази на самочувствието ми. От тогава всеки ден започна да е - неска ям вкусотии, че от утре съм на диета... Започвах издържах 3-4-5 дена после преяждах, спуквах се от спорт после пак преяждах и осъзнах как това се превърна в ужасно псехиченипроблем. Спрях да излизам, постоянно си намирах извинения, не исках никой да ме вижда, дори лекции пропусках много често така и там я затънах, пропуснах изпит и едва успявах да предам курсови. След всичкия този ад и качените 10 килограма дойде Коледа.. страх ме е да видя колко съм сега. Имам ужасен психичен проблем :( Не мога да се конторлирам, мразя се не се побирам в кожата си, адски съм отчаяна. Искам да бъдя момичето, което винаги съм била - красива, подвижна, като се чувствам слаба дори не се сещам толкова да ям. Почнах да чета много из нета за диети и такива проблеми на психическа основа. И ако преди имах ВЯРАТА и си казвах колко хора са отлабвали ще поспортуваш можеш и ти, то след като изчетох толкова неща по интернет постоянно четях за хора как са качвали по 20-30 кила в същата депресия като мен, как са заболявали от булемия, как са си сасипвали животите. НЕ ИСКАМ ТОВА ДА СТАНЕ С МЕН. Имах хубаж живот, бях щастлива, смеех се, излизах сега съм по-смазана и от хлебарка. Моля ви, искам надежда от вас, че няма да завърша като огормно топче сланина, а ще се връзомя и спася! Кажете ми, че се свалят килограмите, дайте ми идеи как. Искам да повярвам - а повярвам ли ще го направя, защото обичам да тичам и да се разхождам. Ще ми е зор в началото докъто се лишавам от храната, но усетя ли лекост в корема ще ми е по-лесно. Нямам корем още ми е плосък. Всичко в баджаците, задника и сякаш просто станах по едра и голяма ;( Мразя се, Помогнете ми! Ще ми отиде младостта иначе ;/ Дайте ми примери с хора, които са успяли.
Благодаря ви
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 9777a49894 |
|
1. Може би най-доброто е ако имаш възможност да отидеш на психолог. Наистина вярвам, че ще ти помогне. Най-важното е, че осъзнаваш проблема. Нормално е- изведнъж в нова държава, сама и т.н. да се депресираш. Не е фатално- случва се много хора да напълнеят. но твоя проблем е на психическа основа и за мен единствения начин да се справиш е да отидеш при професионалист-психотерапевт. Надявам се да съм помогнала. Пиши ми, за да кажеш, когато нещата се оправят, защото вярвам, че това ще стане. Успех :) e-mаil juliа_аrhondis@аbv.bg
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: dd615f7fc5 |
|
2. искаш ли да поговорим ? аз съм момиче на 27 години ..нямам такъв проблем но ако искаш да поговорим аз съм насреща само кажи ..
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: c14e14d2c3 |
|
3. Не няма къде да търся психолози тук, а и кой знае колко пари ще ме одерът. Мисля, че всичко идва от скапаната самота тук, дойдох сама, а след като качих спрях и да излизам с хората, с които се запознах тук. Не искам да чувам за психиатри, не искам да чувам за влушаване на положението. Иска ми се да повярвам, че живота е ухбав и че всичко е поправимо. Да знам, че както са си дошли, така и ще си отидат и че мога да го направя. Не започна ли да мисля така не само фигурата ще ми отиде, но и целия социален живот и ще се превърна в друг човек. За това попитах за подобни случаи, да се нахъсам, че хората са излзиали и от по-страшни ситуации и да се опрвая. Мерси :)
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: bc84f619dc |
|
4. Извинявай, не го дочетох, но отиди на доктор при първа възможност..или на психолог... но първо на доктор
^^^уфу
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 285c32e8be |
|
5. Знаеш ли ето това е лошото когато си мислим че хората няма да ни приемат такива каквито сме ..аз съм била и от двете страни ..бях по пълничка и съм ниска и това доста си личи ...лично аз не съм по диетите просто защото се изкушавам прекалено много от всичко но започнах работа свързана целодневно с движение и също така сега съм 52 кг доволна съм ям по 6 пъти на ден по малко но на често така си устроих организма ..но не пази някакви драстични диети това може да отключи друг проблем и да стане лошо това е имейлът ми за контакти ако желаеш
empty_magnolia@yahoo.com
|
...
| преди: 14 години, 1 месец hash: 1e98460126 |
|
6. Сигурно деветдесет процента от жените са преминали през ада на диетите, отслабването, последвано от ново напълняване и така до безкрай. Изчисление на калории, мъки и чувство за вина ако се хапне повече и т.н и т.н. Опитваш се да сключваш сделка със себе си всеки божи ден. Звучи смешно може би за някои, но само ние си знаем как се пази фигура, особено ако не си генетично програмирана да си слаба. Но- хубавата новина е, че революцията се извършва веднъж завинаги и не чрез мъки а съвсем естесвено. Но не става с диети, а с промяна на цялостния начин на живот. с промяна отношението към храната и още по-важно - към живота. Ако се съсредоточиш върху други важни неща, няма да мислиш постоянно за храна - било то като гладуваш, за да слабееш или като се тъпчеш поради лошо настроение. И двете са еднакви - обсебена си от идеята за храната, за тялото си, за физиката, за външното. А ако се отдадеш на други смислени занимания, неусетно ще престанеш да се изтезаваш. Слушай тялото си - за да имаш енергия и да не си уморена трябва да ядеш достатъчно , но не и много. Баланса всеки си го открива сам, когато се успокои и заобича себе си и хората около него. Защото с храната заместваме любовта, която ни липсва. Естествено понякога хапваме повечко, но ако сме в мир със себе си, после компенсираме отсамосебе си. предай контрола на тялото си, на душата си и те няма да те излъжат :) Всичко казано е от личен опит и от малко прочетени тук там неща...
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 4b4290d4c1 |
|
7. номер 6 е права ..като се разделих с приятеля ми от мъка отслабнах драстично с 12 кг за 1 месец ...всички се изплашиха с мен колкото и да исках да кача не ставаше ..времето минаваше аз се успокоих преодолях мъката и болката и малко по малко започнах да се храня добре и да се оформям отново като човек :) сега като ме видят все ми хвалят бузките и ми повтарят така те харесваме повечко ..така че спокойствието наистина е много важно нещо ...
|
| преди: 14 години, 25 дни hash: 33ba400db9 |
|
8. Моят проблем е подобен... обичам храната (по принцип съм слаба) и понякога често преяждам, но не от глад, а просто, защото нещо ми е вкусно. И така преди време тежах 48кг. ,но дойде един период, в който започнах да се вглеждам по-задълбочено в себе си, обръщайки внимание на детайлите. Да, аз все още бях слаба, но винаги имаше нещо, което не харесвах в себе си и се опитвах да го променя. Дойде лятото, започнах да спортувам с моите приятелки, но и това не продължи дълго - аз пак започнах да се тъпча. Всеки път, когато погледнех най-добрата ми приятелка, самочувствието ми се смазваше - тя е слаба и не се тъпче като мен =/ (всъщност на тегло сме почти еднакви.. хаха с 4кг разлика). Всичко това сякаш ме амбицираше. Аз исках да бъда перфектна.. започнах да осъзнавам това в края на лятото и не след дълго последваха лишения от храна (изкарвах по 4-5 дни на течности и супи) свалих 4-5кг, околните започнаха да ми правят комплименти, чувствах се добре, бях убедена, че ако сваля повече килограми ще съм по-харесвана и скоро предприех по 'драстични мерки' . Опитах се да се върна към нормалното хранене, но след 5 дни течен глад това бе непосилна задача и ето на - пак започнах да ям 'нормално'. Разочарована от себе си, исках пак да сваля килограмите без да минавам през същия ад, който бях изпитала и потърсих ново решение. Това беше може би по-глупаво и от течния глад : хранех се както преди - преяждах, наслаждавах се на храната, но след това изпитвах чувство на вина и предизвиквах повръщане всеки път след като приемах храна (независимо от количеството)... обзе ме мания за калориите в продуктите, вече нищо друго не ме интересуваше.. Бях само аз и моето тяло..хах.. по-скоро моето тегло, тъй като бях съсредоточена изцяло в собствените си несъвършенства. Спрях да контактувам с приятелите си, затварях се в стаята си непрестанно пред компютъра. Единственият човек, с когото общувах бе моята най-добра приятелка на която, разбира се, не бях споделила нищо за нещата, които правя. Бавно осъзнавах как се откъсвам от реалния свят и попадам в изолация..в плен на собствените си емоции. Към момента ситуацията с килограмите е ...зле. Отново свалих част от тях (сега тежа около 45кг) и съм доволна по някакъв начин, но все още съм така погълната от това как искам да изглеждам, какво е перфектно и вероятно това ме довежда до сегашното ми състояние - почти забравена от всички, изолирана, демотивирана, винаги в лошо настроение..страхувам се, че това е фаза на емоционално разстройство. Задълбочава се всеки ден и знам, че ако сама не си помогна, друг няма да го направи...
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: 8bac92894f |
|
9. хей номер 8 изглевда сме в много подобна ситуация. Направо не знам къде си отиде красивото, енергично, смеещо се и забавляващо се момиче. Сега света ми е изцяло обвзет от преяждане.. гладуване.. мразене на себе си.. даване на обещания и какво ли още не. МРАЗЯ СЕ. Искам да си заживея пак спокойно ще си съсипя живота ако не си помогна. Накрая ще съм едно движещо се топче, което мрази всички и се крие у тях направо не мога да повярвам, че говоря за себе си :( Висока съм 1,68 и вече около 60-62 килограма... А винаги съм си била слаба най-много до 58 съм стигала и тогава никакво самочувствие нямах.. представете си сега. Пиши ми ако си намерила начин да си преодолееш това емоционално състояние. Аз искам просто да повярвам, че мога да се спася наистина! След 2 месеца се връщам в България и изглеждам ли така ще се самоубия :Х:Х И какво се оказва, че най-големите гадове в тоя живот сами си ги причиняваме...
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: c3061d8800 |
|
10. ами аз открих решението, което проработи за мен - започнах пак да се 'тъпча' като преди и се върнах на старите килограми, но пък за сметка на това вече ги няма емоционалните проблеми, депресивните състояния и цялата ми изолация.. започнах да общувам с хората около мен, запознавам се и с нови хора, излизам с приятели, когато ми е възможно..Другото нещо, което ми помогна е почивката - вземи си една седмица, през която се наспивай хубаво (8-9 часа), прави неща, които ти доставят удоволствие, слушай много музика, гледай филми, гримирай се, отиди на шопинг, излизай с компания, общо казано : поглези се малко. Явно понасяш твърде много стрес от заобикалящата те среда, а и си създаваш още с фикс-идеята за килограмите. Минах през това и повярвай ми - не е лесно, но си струва да опиташ. И все пак, ключа е повече в социалните контакти, а не в останалите 'материални' неща. Ако успееш да се пребориш с негативните емоции, с малко търпение и постоянство килограмите сами ще се стопят просто ей така, защото ще имаш прилив на енергия и ще се чувстваш щастлива. :) искрено се надявам да успееш
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
