 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Депресия, апатия, нежелание за живот, непрекъснати отрицателни мисли
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 3711 пъти
Здравейте! Случват ми се много странни неща напоследък и искам да ги споделя. От около 2 месеца съм в депресия, ходих по психиатри, изписаха ми хапчета, но уви не помагат особено. В главата ми постоянно виреят лоши мисли за мен и понякога за близките ми хора. Не знам от къде идват, но постоянно са ми в главата и не мога да се съсредоточа в нищо. Нищо не ми се прави и нямам желание за живот, изпитвам апатия към всичко и за мен няма смисъл живота. Само на 26 съм и мога да кажа, че бях много силна и жизнерадостна личност, а сега като се погледна в огледалото не се харесвам, понеже имам няколко излишни килограма и това ме потиска, иначе съм хубава. Мисля си постоянно, че не съм достатъчно умна и не мога да завържа кой знае какъв разговор с хората. В чужбина съм в момента и бариерата с езика още повече ме депресира. Не мога да споделям на кой знае кой, освен на приятеля си. Работата е там, че напоследък не знам дали имам чувства към него. Мисля си че хапчетата оказват такова влияние, притъпяват ми всичко, понеже напоследък и по-трудно свършвам, защото тези отрицателни мисли постоянно ме преследват и ми казват, че не заслужавам наслада. Не искам да напускам приятеля си, обичам го и едва ли ще намеря друг човек като него, той е всичко за мен, но явно аз се побърках и обърках. Не знам какво да правя вече и психиатрите не помагат. Ще се побъркам от тези мисли. Чета книгата, , , Излекувай живота си'', но уви не помага. Най-лошото е, че нямам цел и не знам какво искам от живота. Сега съм в чужбина, работя и като се прибера в България не ми е ясно какво ще правя, объркана съм и не знам какво искам. Всеки ден като се събудя си казвам, че е безсмислено да ставам и е деня ще мине отегчително и няма какво смислено да направя в него. Подценявам се и си мисля, че не съм достатъчно умна и способна, а приятеля ми е мил, умен и желае да постигне нещо. Как да спра да мисля тези неща и отново да повярвам в себе си и да продължа да се боря? Чувствам се безпомощна и объркана, нищо не ми се прави. Мързи ме даже обикновени неща да свърша, защото за мен са безсмислени. Помощ само на 26 съм! Закъснява ми цикъла и се чудя дали не е от тези емоционални проблеми. Да не би някой да ми е направил черна магия? Не вярвам в тези неща но все пак... Искам отново да съм щастлива и да постигам успех в живота си, а не просто да го живея без смисъл. Помогнете, има ли някой друг, който да е в моето положение?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: ea757fb502 |
|
1. Брей че и аз така.. мила да ти имам проблемите! На 26 съм и имам здравословни проблеми който ми пречат, мисля основно за това как да се оправя и оздравея за да направя тези неща които искам, не разбирам на теб какво ти има точно, може би си в депресия. Просто спри да се вглъбяваш във "себе си"и отрицателната ти нагласа от който си обсебена сама ще изчезне.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: fb3168182c |
|
2. Моята история се припокрива на 100 %, дори и на мен ми закъснява и се притеснявам и аз съм в чужбина. Направо настръхнах, като чета. Първо се хвани с езика, не знам къде си, но варианти за езика има много да се учи, нета изобилства от информация и ако търсиш на съответният език, ще видиш колко неща излизат, ясно и разбираемо, така ще си насочиш мислите в друга посока. Стресът е голям, но се опитай да четеш повече подобни книги, със сигурност ще ти помогнат. Не се затваряй вкъщи, разхождай се, особено ако сте в някое по-малко градче. Не е лесно, но се наслаждавай на всеки миг, на това място, има какво да видиш, къде да отидеш със сигурност. При мен нещата стигнаха до тук, заради многото проблеми, които имах в България, преживях много стрес и болка от близките си хора, в работата беше ад и просто се насъбра наистина много, сега пак ми е притеснено, знаеш как е на ново място, езика също е проблем, макар че говоря доста прилично езика, но трябва още много да се учи, за една нормална безпроблемна комуникация. Независимо, че тук е много спокойно, новата среда за мен също е голям стрес. Притеснявам се за всичко, постоянно говорим за това с мъжът ми, който пък е на другата крайност, не му пука. Но често вместо да ми помогне ме разревава, с това, че не трябва да ми пука, голяма работа, какво като това или онова се е случило. Просто приема нещата по друг начин, но аз не мога. Говоря по-добре езика от него, но изпадам в ужас, особено като се налага да говоря по телефона, толкова се притеснявам, че губя ума и гума. При личен контакт, е много по-добре, няма човек който да не е казал, че говоря добре езика само за 1 година, но аз пак се подценявам. Проблемът е в нас. Хапчетата не помагат, мисленето е проблема, това какво си преживяла до сега и защо реагираме така на дадена ситуация. Сложно. Стискам ти палци и ти пожелавам да излезеш о. скоро от това състояние, но моля те, не търси решение в медикаментите. Прегръщам те!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 748793cfdf |
|
3. Май нямаш чувства към него и два реда по-късно го обичаш. Горкия той, щом толкова бързо си променяш мнението.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 357da6202d |
|
4. Номер 2, дано да ви се получат нещатата с бебето! Ти поне имаш съпруг до себе си а най вероятно депресията на авторката се дължи и на този фактор че не е сигурна дали това е правилният човек за нея. В чужбина да намериш подходящ човек е доста трудно, защо хора там има всякакви, всеки може да те предаде и да се подиграе с теб, не че в България не е много по различно, но все пак.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 3a58138196 |
|
5. Ми като имаш излишни килограми положи усилия да ги премахнеш! Какво - стоиш и чакаш да се оправи от само себе си ?!?!?!?
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 0d546182c0 |
|
6. Прекрасно те разбирам мила! Преди няколко месеца имах семейно проблеми, сега си давам сметка, колко глупаво е било всичко, но тогава се разстроих много и явно това ми се отрази лошо на здравето. Вече втори месец нямам цикъл, само някакво зацапване, косата ми почна да пада, качих доста кг от стрес, задържам течности, та се и подух, не ми се прави нищо, все още намирам сили да ида на работа, обаче го правя машинално и единствената ми мисъл е денят да свърши по-бързо, че да се прибера вкъщи и да легна. С две думи нямам никакви сили. Единствената разлика е, че съм в България и съм няколко години по-голяма от теб. Обаче явно и двете се в депресия. Не ми се пият хапчета. Преди години имах подобен проблем и тогава ме тъпкаха с какви ли не лекарства, не помагат много. Най-доброто е да смениш средата, да си вземеш дълга ваканция и да си починеш добре. Аз мисля да ида на гости при леля си в чужбина. Хем ще видя ново място, хем ще я оставя да ме поглези. Дано помогне! Та ако можеш, опитай! Прибери се в България при родните и ако имаш примерно любяща баба се остави на грижите и. Близките и любовта им помагат повече от хапчетата!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 1c5392c2b2 |
|
7. Здравей и от мен :)! Има едно неписано правило за комуникация: не давай съвети, а просто изслушай и съчувствай (това го казвам по-скоро за себе си, защото ми се иска да дам съвет :). Всеки човек е изпадал в подобна ситуация поне веднъж в живота си, всички сме несигурни и всички в един момент се срещаме с факта, че нещата не се случват точно така, както на нас ни се иска. Натрупваме стрес, умора, излъгани очаквания, разочарования и не винаги (дори рядко) имаме време да се освободим и преработим една стресова ситуация и ни връхлита нова. Накрая се изгубваме в емоциите и чувствата си и не можем да се разплетем, защото никъде не ни учат как да се справяме с тях и ЗА ТОВА НЕ СМЕ ВИНОВНИ НИЕ! Депресията, нервността, усещането за тъпота са естествена последица от нещата, които ни се случват.
Преместването на ново място също е огромен стрес, а при повечето хора е по скоро въпрос на икономическа принуда, което прави стреса още по-голям. Всичко край теб е ново и различно, налага се да променяш навиците си, това също изисква много енергия, а човешките възможности не са безкрайни, както повечето от нас си представяме, докато сме млади. Много е важно да не се обвиняваш и да имаш предвид, че това НЕ СИ ТИ, а просто нещо, което се случва на теб. Всичко това го пиша, за да кажа, че няма виновни. Ти не си виновна, че не ти се прави секс и приятелят ти също не е виновен (аз започнах често да повтарям на приятеля си, че не е виновен, когато не ми се люби, за да не се чувства отхвърлен).
Предполагам, че си много уплашена от това, което ти се случва и се надявам, че приятелят ти е способен да прояви търпение и разбиране. Важно е да споделяш - всичко е човешко и всичко е простимо. Не е необходимо (а и не е човешко) постоянно да си жизнерадостна и весела, всички преживяваме и други периоди.
От моя опит с хапчетата мога да кажа, че помагат, доколкото притъпяват усещанията, но със сигурност повече потискат проблема, отколкото да го решават. И има нужда от време, за да подействат. Със сигурност не съм еталон за справяне с депресията, опитвала съм много неща, в повечето случаи всичко наведнъж и бих могла да кажа, че хомеопатията ми е помагала нй-много. Споделяй какво си мислиш, без да те е срам, дори мислите ти да ти се струват непристойни или пълни глупости! Противоречи на възпитанието ни, но иначе ВСИЧКИ ЧУВСТВА СА НОРМАЛНИ! А ако се чувстваш тъпа, може да е защото не можеш да се концентрираш, което е част от дефиницията за депресия. Пиши как си, как се чувстваш и какво си мислиш сутрин, когато се събудиш например!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 1c5392c2b2 |
|
8. Здравей и от мен :)! Има едно неписано правило за комуникация: не давай съвети, а просто изслушай и съчувствай (това го казвам по-скоро за себе си, защото ми се иска да дам съвет :). Всеки човек е изпадал в подобна ситуация поне веднъж в живота си, всички сме несигурни и всички в един момент се срещаме с факта, че нещата не се случват точно така, както на нас ни се иска. Натрупваме стрес, умора, излъгани очаквания, разочарования и не винаги (дори рядко) имаме време да се освободим и преработим една стресова ситуация и ни връхлита нова. Накрая се изгубваме в емоциите и чувствата си и не можем да се разплетем, защото никъде не ни учат как да се справяме с тях и ЗА ТОВА НЕ СМЕ ВИНОВНИ НИЕ! Депресията, нервността, усещането за тъпота са естествена последица от нещата, които ни се случват.
Преместването на ново място също е огромен стрес, а при повечето хора е по скоро въпрос на икономическа принуда, което прави стреса още по-голям. Всичко край теб е ново и различно, налага се да променяш навиците си, това също изисква много енергия, а човешките възможности не са безкрайни, както повечето от нас си представяме, докато сме млади. Много е важно да не се обвиняваш и да имаш предвид, че това НЕ СИ ТИ, а просто нещо, което се случва на теб. Всичко това го пиша, за да кажа, че няма виновни. Ти не си виновна, че не ти се прави секс и приятелят ти също не е виновен (аз започнах често да повтарям на приятеля си, че не е виновен, когато не ми се люби, за да не се чувства отхвърлен).
Предполагам, че си много уплашена от това, което ти се случва и се надявам, че приятелят ти е способен да прояви търпение и разбиране. Важно е да споделяш - всичко е човешко и всичко е простимо. Не е необходимо (а и не е човешко) постоянно да си жизнерадостна и весела, всички преживяваме и други периоди.
От моя опит с хапчетата мога да кажа, че помагат, доколкото притъпяват усещанията, но със сигурност повече потискат проблема, отколкото да го решават. И има нужда от време, за да подействат. Със сигурност не съм еталон за справяне с депресията, опитвала съм много неща, в повечето случаи всичко наведнъж и бих могла да кажа, че хомеопатията ми е помагала нй-много. Споделяй какво си мислиш, без да те е срам, дори мислите ти да ти се струват непристойни или пълни глупости! Противоречи на възпитанието ни, но иначе ВСИЧКИ ЧУВСТВА СА НОРМАЛНИ! А ако се чувстваш тъпа, може да е защото не можеш да се концентрираш, което е част от дефиницията за депресия. Пиши как си, как се чувстваш и какво си мислиш сутрин, когато се събудиш например!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: fed9856eb5 |
|
9. Виж зa ползите нa окситоцин- хормонa нa любовтa. Търси го сaмо в биоaптеки. И зaдължително aко решиш дa го вземaш, първо се информирaй добре и зa стрaнични ефекти, имa ги при предозирaне.
В никaкъв случaй не го приемaй непосредствено преди секс. Хормоните, които се освобождaвa по време нa секс в комбинaция с окситоцин те влюбвaт силно в човекa с който "сексиш" в моментa. A не е идеятa дa мaнипулирaш чувствaтa си зa товa, a дa подпомогнеш позитивни емоции, мисли и чувствa в ежедневието си. Не предозирaй НИКОГA! Води също до aлтруизъм, себеотрицaние в ползa нa други.
Трябвa дa бъдеш внимaтелнa. Консултирaй се в био aптекa, също е добре и с лекaр, но зa предпичитaне е дa е био, a не химия.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 235b93b0d8 |
|
10. Номер 1 ме уби. Само ще изчезне вика. Разбирам, че здравословните проблеми са нещо ужасно. Но не пренебрегвайте проблемите в ума си. От 7 години съм по психолози, хапчета, книги за самопомощ, проблеми с половинките и семейството си. И за толкова време разбрах едно. Всеки лекар има свой подход. Така, че единственото сигурно е да ходиш само при един. За предпочитане психолог, вместо психиатър. Химията ще потиска тези неща, но няма да реши проблема. И вероятно, ще се чувстваш по-добре ако се фокусира върху себе си. Прочети някоя книга, опитай да тренираш нещо, учи език. Апатията ще изчезне с лекарствата, но апетитът идва с яденето. Относно приятеля.. Обясни му как стоят нещата. Помоли го да ти даде малко време, тоест да няма очаквания към теб за малко, докато се съвземеш. Така, че авторке, смело напред. Нещата ще се оправят, но се заеми с тези проблеми. Иначе няма кой. И ако някой ти каже, че това в главата ти не е проблем, не обръщай внимание. Обърни внимание на себе си, защото с времето става хронично и повярвай ми, това е пречка да живееш нормално. Надявам се, че съм била полезна.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
