 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Как да се справя сама с депресията?
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 1718 пъти
Здравейте, пиша тук не толкова за това, че вярвам, че ще има някаква полза, а колкото до това да споделя. Всеки един ден последните месеци е чиста борба за мен. Всеки ден си казвам, че от утре ще променя нещата и дните се нижат. Нервност, раздразненост, тежест в гърдите, апатия, асоциалност, тъга, упрек. Това са само малка част от нещата, които изпитвам всеки ден. По-самотна никога не съм се чувствала. Споделяла съм с майка си за състоянието си, обаче усещам, че я притеснявам повече. Имам усещането, че съм пълен провал. Не допринасям с нищо на света. Не съм била винаги такава. Не съм изпитвала този постоянен упрек към себе си. Винаги съм гледала от позитивната страна на нещата.
И сега реалността за мен - прекалено сериозен човек съм, не мога да се забавлявам, често плача. Като малка бях много срамежлива и това се е отразило на контактите ми с хората. Трудно ми е да контактувам с нови хора и да ги запазвам в живота си. Не харесвам чалгата, дребнавостта, повърхностните разговори, лицемерието. Понякога си мисля, че всички тези мои разбирания, хората ги приемат като скрупули и предразсъдъци, имам усещането, че не ме харесват. Често се интересувам от това какво си мислят хората за мен, за моите решения и това как ще изглеждам в техните очи, ако направя дадено нещо. Липсва ми сигурността и увереността в себе си. И всичко това ме кара да губя индивидуалност, а да се опитвам да живея като някой друг. Всички тези усещания и състояния ме карат да се затварям в себе си. Приятелите ми се броят на пръсти, а те си имат собствен живот, някои дори вече не живеят в същия град и аз съм сама.
Тази година се предполага, че трябва да завърша, обаче уча нещо, което не ми харесва и последния месец трябваше да стоя по цял ден вкъщи и да чета, което беше мъчение. Така и не успях да си взема изпитите и сега ежедневието ми е по-скоро съществуване. Имам толкова много мечти и желания, а вече имам усещането, че нищо не ми доставя удоволствие. Дори нещата, които наистина ме зареждат и ме правят щастлива. Всичко ми се струва безразлично, безсмисъл. Обичам да се запонавам с нови хора, да съм сред планината с дни, да къмпингувам, обичам дивото, обичам да се занимавам с йога, да майсторя разни неща и да рисувам, да карам колело и да чета книги, обаче напоследък дори и в тези неща не мога да намеря одушник. Особено когато се стигне до момента, в който няма с кого да споделя някое от тези приключения.. Свикнала съм да се справям сама с различни неща, но напоследък колкото повече си го повтарям, толкова по-сама оставам. Сякаш нарочно се откъсвам от хората и се затварям. Има седмици, в които не съм излизала дни наред. Опитвам се да стана по-добра за себе си. Обаче не мога да се справя, всичко което се случва напоследък ме отчайва страшно много. Вечно ме преследва мисълта, че съм направила грешка в решенията си. Познанствата, които съм създала и представата за себе си, която съм създала вече не мога да я променя. Всичко ми се вижда погубено.
Страшно много искам да изпитвам това старо чувство на непринудено щастие, обаче просто не знам как да го постигна. Не мога да се справя сама, а вече дори нямам и с кого да споделям.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 4b583919e4 |
|
1. Здравей, до болка ми е познато за какво говориш, аз страдам от хронична депресия която дори от антидепресанти трудно се повлиява. Знам какво е месеци наред нищо да не те "докосва", пълна апатия към всичко. Трудно, е, но отминава....
Какъв съвет да ти дам.... и аз не знам, на 34 г съм и съм имал 6-7 тежки депресии и все още не съм намерил "рецептата". Не зная дали си се консултирала с лекар, но ако го направиш верочтно ще ти изпише антидепресанти. На много хора помагат, на други симптомите се връщат сле време. Бих те посъветвал да спортуваш, това със сигурност помага и ако не пиепш хапове се опитвай да се храниш добре и да приемаш като добавка витамини от групата Б.
Може депресията да ти е от липса на нещо, например любов, ако няма някаква видима причина, може пък да е химичен дисбаланс. Когато няма причина за тези състояния както при мен е по-сложно за лечение.
Аз когато съм добре, съм много позитивен човек, имам хубава работа и изведнъж както всичко е наред бум... депресия.
От начина на писане си личи, че си грамотен и начетен човек, доста над средното ниво, така че не се подценявай, депресията те кара да си неуверена и да изпитваш малоценност.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 230537a8ce |
|
2. Искаше ми се да знам коя си :) ще ше да е хубаво просто да се запознаем и да си говорим :(
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 1833155c40 |
|
3. От опит ти казвам, че сама без професионална помощ от психиатър няма да стане. Най-много да се влоши още повече.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 7cbf40c030 |
|
4. Аз съм същия човек, с една разлика - мъж съм. :)
Прочети дневника на Ане Франк. Няма да издавам нищо, просто го прочети и ще прозреш много неща за хората, които привидно изпитват непринудено щастие, както сама го нарече.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 445c90b453 |
|
5. Имам чувството, че това съм го писала аз.. С единствената разлика, че си взех изпитите и ще уча в друг град, сама без приятели, където всички ще слушат само чалга, ще ходят по дискотеки, ще пият, ще пушат и ме е страх че няма да се впиша.. Така съм се отчаяла...
|
...
| преди: 9 години, 1 месец hash: e7f1fc415d |
|
6. Мила не си сама. Все повече хора се чувстват така, моята история е абсолютно същата.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: fa9b93ef25 |
|
7. Адски много ти съчувствам.. Имам чувството, че аз съм писала тази статия. Но ти не си сама! И ние сме тези, които си влушаваме тези мисли в главата, че сме виновни и т. н.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: fe8ffbe28d |
|
8. Хах номер 5, а мен ме е страх да се впиша в такава компания... стах ме е да не пропуша, да се проваля и т. н.
Съжалявам не мога да ти помогна, защото и аз съм така.
Знам, че е трудно, но се опитвай да намираш нещо позитивно... понякога помага. Напомняй си, че може да е по-зле.
Късмет :)
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: fe8ffbe28d |
|
9. Хах номер 5, а мен ме е страх да се впиша в такава компания... стах ме е да не пропуша, да се проваля и т. н.
Съжалявам не мога да ти помогна, защото и аз съм така.
Знам, че е трудно, но се опитвай да намираш нещо позитивно... понякога помага. Напомняй си, че може да е по-зле.
Късмет :)
|
| преди: 9 години, 25 дни hash: 9f5af5dc49 |
|
10. Има ли как да се запозная със вас?
|
...
| преди: 9 години, 23 дни hash: 0cfddb8253 |
|
| преди: 9 години, 15 дни hash: e3077d59fc |
|
12. Напълно те рабирам! И аз съм като теб с единствената разлика, че съм мъж. Виждам че №1 е доста запознат по темата. Според мен е прав за всичко, което казва. Спортуването наистина ще ти помогне (на мен доста ми помага). Пак ще те върна към коментар №1, той споменава липсата на любов. При мен, мисля, че това е причината. Никога не съм усещал, че някой ме обича, дори и родителите ми. Не казвам, че не ме обичат, но аз просто не го усещам. Винаги са имали пренебрежително отношение към мен. И аз свикнах хората да ме приемат по този начин - приятелите ми; и най-вече момичетата. Обаче с годините започнах да усещам, че това не е нормално. Само, че не знам как да го променя. Вече все по-често се замислям дали да не отида на психолог. Само, че и в това съм неуверен. Как да преценя при кого? Не познавам човек ходил на психолог, за да ми препоръча. Пиши, за да ни кажеш дали ги има тези съмнения и при теб. Най-вече дали усещаш липса на любов.
Майкъл, 27 г.
|
| преди: 9 години, 11 дни hash: 8001ff9392 |
|
13. Все едно пиша аз... по цял ден пред компа, с невроза, че нещо мн лошо ще ми се случи, никой не се интресува от проблемите ми, принудена съм да съм сама цял живот
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 3c965a13ca |
|
14. ОТ АВТОРКАТА:
Хора, прекрасни сте! Наистина! Винаги съм подценявала виртуалната комуникация, но не можете да си представите колко подкрепа усетих. Реално, последните два месеца и малко преминах през толкова различни етапи. От дъното до върха и обратно, до пълен катарзис и градация. Експлозия на съзнание и емоции. 12 номер спомена за липса на любов, не мога да твърдя, че ми липсва любов, по-скоро неразбиране, но всъщност не упреквам никой за това. Човек съм, който много рядко изразява как се чувства спрямо някой, ако наистина, ама наистина не ми е близък и не сме преживели много. Обаче пък на такива хора просто казвам онова, което е и е точно толкова откровено.
В крайна сметка меланхолията винаги е била част от ежедневието ми, може би и сериозността ми идва от там. Знаете ли какво направих и кое ми помогна да се чувствам по-добре. Върнах се при първичното си Аз. Просто си събрах багажа - една палатка, един чувал, едно шалте и тръгнах на стоп. Нямало е момент, в който това да не ми е помагало. Да пътуваш сам - да, преди го приемах като поредното самотно начинание, но се приучих да гледам на нещата от различна гледна точка. Винаги се опитвам да се предизвиквам на нещата, които от срам или от страх не бих направила. Всички тези срещи с нови лица и нови истории ми открехнаха нови пространства. Осъзнах, че ако не гледам поне малко на живота с надсмешка, нещата ще стават все по-трудни. 10 дена бях на място с непознати, които за 10 дена ми станаха приятели и всичко си остана там. Наблюдавах се и знаете ли, че човек успява да разбере себе си, когато срещне нови хора. Тогава реално усещаш на какво ниво си израстнал, защото всичко е ново и непринудено. Което аз се старая, да не имитирам и да не си измислям, а да съм просто аз и ако бъда приета за това, което съм, чувството е много приятно. Именно и това е другото разковниче, което страшно много ми помогна, да приема нещата такива, каквито са и да се опитвам да работя върху онова, което би ми помогнало, ако променя в себе си. Без упрек и без стрес. Може би и личните ми интереси свързани с езотерика, йога, осъзнаване на живота, а не просто плъзгане по повърхността му, взиране в малките детайли - от процепа на слънцето през скъсаната ми мрежа на прозореца, до мухата, която чисти крилата си с крачета, също са ми помогнали. Но вярвам, че ако всеки открие тия двигатели, които задвижват цялото му същество всяка сутрин и успее да овладее тялото и ума си и не им позволява те да владеят него, нещата сами ще се подредят.
И тъй като съм малко по-емоционална, понякога тези усещания се връщат, но вече ги приемам като капитулация на душата, като мерителен цилиндър, който ме предупреждава, че е време да отделя повече време на себе си.
Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат и отговорят на историята ми! Силно се надявам някои от вас след тези почти 3 месеца да сподели как се чувства днес!
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: bf481d437a |
|
15. Оф не знам за депресията ама на мен лично депресията ми ще се активизира от негодувание спрямо тези доктори. Писнало ми е от тях, те само протакват нещатата за да се задълбочат, гледат да вземат парите на хората без адекватно лечение, а понякога има сгрешени диагнози. Според мен депресивните състояния извън здравословните проблеми много по лесно се преодоляват. Помнете че здравето е по важно от всичко друго, недай си боже има всякакви болести от които човек трябва да се пази, както и от хората, аз като нещо съм болна и предпочитам да карам без сексуална близост докато не се оправя, макар проблема да не е на такъв вид основа, просто човек трябва да поема отговорност и да гледа да не вреди на другите. Когато не се чувстваш добре заради физически проблем трудно живота ти да протече по нормален начин и това също може да те доведе до отчаяност, ами браво авторке че си се справила със проблемите, упех за напред.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
