Всекидневно прилошаване и повръщане-животът ми се преобърна
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 2556 пъти
Здравейте. Искам да ви разкажа как се чувствам и да ми дадете съвет как да постъпя. Аз съм момиче на 18 години-висока съм 170 и тежа 46 килограма, ген ми е да съм по-слаба и не се променям колкото и да ям. През живота си съм се разболявала често от грипове, но като ми е минавало съм си била супер. Пия всякакви витамини, започнах здравословно хранене обаче имунната ми система си остана зле. Бях си енергична въпреки това, лятно време си излизах в 2-3 следобед на най-големите жеги и никога не съм имала проблем с това, не ми е било зле. Ходех си по купони, учих си. Този септемрви обаче един ден просто ми стана много зле, причерня ми жестоко много и припаднах. Озовах се в болница и се оказа, че имам хепатит В и мононуклеоза. Бях учудена имайки на идея, че съм чистоплътна и гнуслива. Не спираше да ми става зле два месеца и в болницата ми даваха лекарства. Като излязох от болницата уж бях добре поне месец. После нещата отново започнаха, едно прилошаване, повръщане, припадане. Оказа се, че се дължи на ниско кръвно. Започнах да ям сладко, да пия по литър айрян на ден. Въпреки това нищо не ми помага. През учебната година си беше зима и беше хладно и рядко се чувствах така. Имам нервен стомах и се чувствах зле само като имам проблем. Започна да приближава бала и да става топло и от жегите виждах черно и не можех да ходя по улицата. Реших да се обърна към хомеопатия, но не ми помогна. После се изредих при психиатри и ми дадоха лекарства от които ставаше още по-зле и се отказах. Към бала бях добре и после юни и юли нещата се вложиха до крайност. Не мога да изляза преди 8 вечерта. Чувствам се много зле навън, чернеене, гадене, припадане. Майка ми казва, че се държа като бабичка. Нямам сили за нищо и не било чак такава жега. Да, но аз се чувствам все едно умирам. В нас по цял ден повръщам, а навън едвам ходя и сядам по улицата, защото не издържам. Ходих на всякакви изследвания и ми няма нищо. Не знам какво да направя. Стахувам се за бъдещето си. Как ще уча висше? Как да разчитам на себе си да работя и да се издържам? Как ще си гледам децата един ден? Отчаяна съм. От енергично момиче, което ходи по купони и не спира да излиза се превърнах в пазителка на апартамента, скучна, пропуснах хиляди рожденни дни и загубих приятелите си, вече никой не ме вика. Замислям се дали да се се самоубия, не издържам всеки ден да ми е лошо на макс, не мога да живея така. Не спирам да плача и да се тормозя. Не мога да изляза без да не ми стане зле. Ще ме изгонят от работа още на втория ден.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 6 месеца hash: 381dd95f3d

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Излекувала ли си се от Хепатита не разбрах? Иначе не зна как си го представяш. Хепатитът е тежка болест- какви партита? Просто си почини, пий много течности, но вода минерална. Още те съветвам да спреш да ядеш хляб, защото може би си алергична към глутена, а и повечето хора не понасяме хляб и печива по едни или други причини. Купи си пробиотици от аптеката и най-важното имай търпение и се захранвай.

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: e2c7ad986b

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   А възможно ли е, да си развила някаква страхова невроза? Аз преди две години се оправих от нещо подобно. Изляза ли навън, ми призляваше, започваше сърцебиене, виене на свят... Не можех да вляза в магазин, нито в автобус. Асоциализирах се напълно и това ми струваше много.

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 6df4b90adc

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Грешката е моя. Имах хепатит А, не Б. Да, излекувах се. Сега имам ангина и херпес. От авторката

 

...

горе^

преди: 8 години, 6 месеца hash: 07eb3b1b86

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Мале имам същите работи като теб абсолютно без хепатита и припадаците става ми лошо от нищото повръщам и прочие за 6 месеца отслабнах 16 кела и лекарите ми викат добре си нищо ти няма

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 6b13883f24

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Всъщност аз съм го изживявала това, но моето беше от едни режими и по-точно гладуване. Помня, че бях 10 клас, когато започна това, т. е както си бях на улицата и ми причерня и съответно припаднах и се почна с лекарите. Не можех да си намеря място, постоянно ми се виеше свят, треперех от нищото и си мислех, че е от жегите, но и зимата беше така. Ако съм в някакво затворено помещение както в училище и чак не можех да си поема въздух просто имах чувството как ще припадна всеки момент. Лекарите също не знаеха какво ми е, споменаха за анемия и че трябва да пия вода и да се храня, защото не го правех, но и това не помогна. Накрая се оказа, че не е анемия, но никой не каза какво е с точност и това си продължаваше две години. Не исках да излизам, за да не стане нещо такова пак на улицата и направо се бях побъркала. Пих някакви лекарства, но накрая ги спрях и взех, че се оправих. Сега много рядко пак ми се случва, но не е толкова ужасно както преди. Повярвай и аз тогава си мислех за самоубийство, но не е решението. Моето беше и на психическа основа, защото и си внушавах дори и когато ми беше малко по-добре и сякаш си го предизвиквах да става по-зле. Знам как се чувстваш, но според мен не е нищо сериозно, може и да е от стрес. Ако със сигурност е Хепатит тогава вече не знам за самата болест, но си има решение за това все пак.

 

...