Ужасни мисли
преди: 9 години, 14 дни, прочетена 1107 пъти
Провокирана от една друга тема в друг раздел, реших да напиша онова което ми се случва вече повече от 30 години. Да видя как мислят другите, има ли смисъл от психолози, психиатри, не виждам на моите години... За кога??
Страдам почти всяка сутрин, когато се будя. Все едно виждам края си. Не знам какво е ТАМ... Никой не знае. Но потъвам в пот, понякога муча викам или просто изкрещявам. Цял късмет ще е да не ме чуе мъжа ми. Страх ме е. Паника ме облива.
Знам и че съм в менопауза. Върша понякога лудости и се карам с всичко живо наред.
Много мои близки, приятели, дори певци, си отидоха на по 55-60 год. Като гледам, и аз натам съм тръгнала...
Имам 2 деца, вече едното поело по своя път, второто тепърва ще си тръгне.. НЕ страдам от липсата им, защото това е естественият ход на живота, винаги съм го твърдяла и никога няма да ги спра за нищо. Така че синдроми за празно гнездо отпадат. Бракът ми, който е втори, е щастлив повече от 15 години. От него е и вторият ми син.
Но ми омръзна да ставам, да чакам края си, да се чудя какво е след това.. Не мога да спя като хората, будя се към 3-4... заспивам пак се будя, не много адекватна, сигурно изглеждам като измъчена вкъщи жена, а не е така. Наистина не ми е бил и не елек животът ми, но не е и чак за умирачка :)
Не знам още какво да напиша, за да се придобие представа какво ми е. Най важното което не написах според мен е, че преди 35 тод. преживях лична трагедия, оттогава не мога да спя на тъмно, стряскам се нощем, често сънувам кошмари. Хипохондрия, депресия, знам ли..
Не стига другото, последните 2-3 години... взех да прекалявам с алкохол... И туй на всичко друго. Интересно е че го контролирам-САМО в къщи вечер, след работа... Не знам как успявам-имам силна воля и вяра че мога да го победя -само обаче докато съм навън... Вкъщи картинката е друга. НЕ съм агресивна, а.. тъжна.. Мъжът ми просто ме прегръща, утешава, знае всичко, но не може да изтрие миналото...
Знам че ще умра, страх ме е, искам да забравя, не приемам смъртта на близките си, както и собствената си бъдеща, разбира се.
Какво е това моето?
Моля модераторите да одобрят тежката ми тема, която за повече от 7 години така и не написах и ми е много трудно и без това да я пусна....

П. П. Пропуснах да добавя молба за бъдещите пишещи да са доста по-големички от 20 годишни и че съм атеист.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 12 дни hash: 9db3611d69

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Виждаш, че толкова години не си умряла. Не пишеш какво си преживяла за да се стряскаш. Кошмарите са само в твоето съзнание, мъжът ти е свестен, имаш относително приличен живот, който ти сама съсипваш. Страх те е да се обърнеш към психолог, а 2-3 срещи могат да променят живота ти. Алкохола не решава проблемите, напротив ще се отрази на външността ти, колкото и да го отричаш. Човек пил вечер, не изглежда добре сутрин, а за изпаренията без коментар.

 

...

преди: 9 години, 11 дни hash: 82e160bf41

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Отиди при психолог или психоаналитик, наистина ще промени живота ти към добро! Послушай номер 1 :) Стегни се и не мисли за глупости, а се наслаждавай на живота, който ако си го направиш може да е прекрасен!

 

...

преди: 9 години, 7 дни hash: a7bad51f0c

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Заради менопаузата е вероятно. Въпреки, че и аз съм в подобно положение. Смъртта е също толкова естествено нещо, колкото и живота. Тя е като сън без сънища. Още си достатъчно млада, гледай си живота, не се знае каква ще ти е съдбата. Не се стряскай, земния, материалния живот е мъчителен, смъртта може би е възможност да се дематериализираме и да отворим врати към една безкрайна душевна свобода...

 

...

горе^