Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Здравей, за съжаление аз страдам от това заболяване от малка, може би повече от 10 години. В началото положението беше много тежко - нямах мигли и вежди и се виждаше от километър. На 14-15 години, сега съм на 23, пуснах косъмчетата да порастнат и до ден днешен си имам приблизително нормално окосмяване. Проблема е, че от време навреме пак се захващам със скубането и си съсипвам леко веждите, което ме изнервя допълнително... Съвета ми е да не ходиш по доктори, защото те само ще те напрегнат и ще те накарат да се чувстваш болна и различна от другите... просто намери източниците на нерви, които са основната причина да го правиш и гледай да ги игнорираш, всеки път когато посегнеш към косата си ако трябва си удряй по един силен шамар, за да се осъзнаеш... след това отиваш пред огледалото, гледаш се и си мислиш дали искаш да си красива или да оплешивееш... само това може да те отърве... самоконтрол, който ти да налагаш, не хапчета или разни изфирясали лекари, които много много не я разбират тази диагноза

8.   Трябва да се консултираш с лекар.

9.   Иди на психоаналитик - ако той не ти помогне, тогава иди на психиатър. Не бързай с лекарствата, които изписват психиатрите. Намирай си занимания - бъди винаги заета, за да не се обръщаш към вредния навик.
Аз понякога си чопля петите и кожичките на ноктите, дори си човъркам главата. Но когато съм нервна.

10.   Божее и аз съм така. Но си нямах представа, че е БОЛЕСТНО състояние :( явно е много сериозно... ВОЛЯ! Не го прави просто.. намери си друго хоби! УСПЕХ!!

11.   днес разбирам, че и аз страдам от това заболяване, мислех го за мои тик, но с огорчение разбирам-болест. От малка го имам не помня на колко години започнах и какво ме подтикна. Днес съм на 25 год. и по време на напрежение се проявява. Не мисля да ходя на лекар, но сериозно се замислям, да намеря начин да не се повтаря. Радвам се, че някои е споделил. Браво!

12.   Аз също от доста време имам този проблем. При мен са само миглите, но и това ми е достатъчно. Скубя ги, понякога съзнателно, понякога машинално. Истина е обаче това, което се твърди за трихотиломанията - че може да вреди на здравето. Получих стафилококова инфекция на очите, така съм от 7 години. Тогава бях на 17, сега съм на 24. До скоро не осъзнавах, че не мога да се излекувам заради вредния навик. Сега осъзнавам и въпреки това немога да се спра, инфекцията се връща непрекъснато, появяват се ечемици и конюнктивит. :( Усещам, че мога да се спра ако си го наложа с воля, но след време пак се "отпускам" и започвам да се скубя. Ужасно е, но не мисля че лекари и хапчета ще помогнат. Особено хапчетата. Мисля обаче, че хипнозата може. Чувала съм, че помага при лечение на вредни навици (защото по-нови изследвания твърдят, че трихо-нещото не е обсесивно-компулсивно растройство или нещо такова! ). Мисля, че това е добър вариант, без лекарства, особено когато човек не може да се спре сам. Лицензираните хипнотерапевти са и психолози повечето, тъй че си е 2 в 1. :) Ще опитвам сама още известно време, сега когато вече осъзнавам какво е и че то е причината за инфекциите, имам по-силно желание да го премахна и да не си човъркам миглите. :) Успех и на другите!

13.   Здравейте, аз също страдам от тази болест от 7 години. При мен са засегнати миглите и веждите, но вече ми е писнало и искам да се излекувам някак. ПРЕДЛАГАМ ДА СЪЗДАДЕМ НЯКАКВА ГРУПА И ДА СИ ПОМОГНЕМ ВЗАИМНО!!!
Замислете се, че напоследък много хора страдат от тази болест, а дори не знаят за това! Ако създадем някаква групя съм сигурна, че ще помогнем на себе си и на много хора!!! Моля, който е съгласен да пише тук и да се разберем какво ъочно ще можем да направим!!!

15.   Гледах наскоро едно предаване с такива болести. Там казаха, че трихотиломания за сега няма лечение, но може да започнеш да вършиш повече неща с рацете и да не мислиш за това като да рисуваш, шиеш и др. Надявам се да има лечение, но се съмнявам. Както каза номер 13 наистина може да създадете някаква група и наистина тка ще намерите и др. , които страдат от тази болест.. И се надявам това да ви повлиае положително.. Дано да се оправите.. Късмет! :)

16.   при мен също го има този проблем от 20 години, ту спирам и всичко е наред, ту отново така и до днес. Всичко е до самоконтрол, без лекарства, доктори и т. нИстината е, че става навик, депресия, скубане, у
спокояване, и т. н докато косата я няма и започвам да я лекувам и пак отново вредя на себе си..

17.   Самоконтрол и най-вече си вържи косата. :)

18.   И аз съм така, дори в момента го правя. Започна като бях малка и смених училището, ьях много притеснена. Останах на места без коса, затова спрях с много усилия. После наьлижиха матурите и пак започнах. Сега съм на 20 год. и още го правя. Всичко е до воля ;/

21.   Обърнете се към психолог, знам добри отзиви за психоложката в ДКЦ Асцедент, питайте познати или потърсете в интернет, но е важно да е лицензиран психолог, за да не попаднете на шарлатан

22.   Здравейте! Аз съм момиче на 13 години и страдам от тази болест. Още от 4 годишна си скубя веждите, миглите и косата. Правя го съзнателно, а друг път не съзнателно... Родителите ми не ме разбират! Карат ми се и постоянно ми казват, че съм луда, че прекрасните ми дълги мигли повече няма да проснат... Не знам защо го правявя не го искам, нямам причина просто. Може би нажежената обстановка вкъщи на моменти ми влиае. Въпроса е :
Как да се справя с това не мога да отида на лекар, родителите ми не ме разбират... Какво да сторя?

23.   Защо не поговорите с тях? Кажете им как се чувствате и че Ви се иска да си обърнете внимание, че не може да се справите сама и имате нужда от специалист. Нищо няма да загубите

24.   Опитвала съм се да им обясня,но винаги е безуспешно! Майка ми по професия е психолог,но въпреки това не ме разбира! Истината е че родителите ми не се интересуват от мен толкова,колкото да не ги изложа. Така че единственият начин да реша проблема си е да се справя сама, но е трудно когато нямаш подкрепата на никого!

25.   До №22... Миличка, започнах да го правя на твоята възраст заради същата причина - родителите ми и обстановката в къщи. Сега съм на 33 и все още се опитвам да се справя със себе си. Не го допускай! Колкото повече време минава, толкова по-трудно става. За съжаление, трихотиломанията не се "лекува" със самоконтрол, нито пък самият "навик". Трябва да се успокоиш на първо място. Намери си неща, които те карат да се чувстваш добре и се съсредоточи в тях. Поставяй си изпълними цели и се концентрирай върху тях. Започни да спортуваш (ако не го правиш)! Нищо не се отразява на психиката толкова добре. И намери с какво да ангажираш ръцете си постоянно.
Аз след 20 години "стаж" започнах да се подобрявам. Може би защото родих първото си детенце и съм щастлива. Или защото най-сетне признах на мъжа до себе си, че не страдам от косопад, с каквото оправдавах липсата на коса. Всъщност само той знае истината, родителите ми винаги са вярвали на версията с косопада. Сега имам неговата подкрепа и много ме стимулира.
Много искам да ти помогна! Виждам себе си в това, което си писала, а си толкова млада. Ако искаш ми дай e-mail, за да ти пиша и подкрепям в моменти, когато ти е трудно да се справяш. Моля те, не се оставяй по течението, трябва да се пребориш. Най-хубавите ти години предстоят! Не се крий под перуки, това създава комплекси, които ще те натискат цял живот след това.

26.   не ходи на психиатър,не разбират нищо ,сестра ми беше така преди години и й премина ,сега има коса,мисля че се дължи на липса или недостиг на хормони - допамин серотонин

27.   Хей, здравейте"колеги"по мания! Скоро прочетох, че това е диагноза– трихотиломания! А съм на 50...! Връщайки годините назад, всичко е точно така, както е описано– навикът да си скубя косата се появи, когато бях на 11–12 г. Тогава осъзнах, че мама и татко имат проблеми и започнах да премигвам с очите и да си скубя косми от главата! В годините манията ми ту затихваше, ту отново се появяваше... като включих и късането със зъби и завирането/ почистването/ между тях! Всички мои любими хора са толерантни към проблема ми, но аз не се чувствам добре! Спортувам умерено/ завършила съм спортен техникум и ВИФ/, ходя на йога, психологията е силната ми страна, ходила съм на психолог.... , но наистина страдам от трихоломания! Проблемът "утихва", когато се занимавам с нещо интересно– това исках да споделя с Вас!

28.   здравей и аз съм така скуба се и незнам от какво точно ел Най много се скуба по крайщата бакембардите, зад ухотоы над ухото.

29.   Моля пишете ми се ако сформирате група или знаете как да се излекува това състояние!Нямам никакви мигли..срамувам се от себе си а не преставам...

30.   Здравейте, и аз страдам от това заболяване. Започна от малка, защото започнах да имам бяла коса, която изскубвах. На различни интервали от време скубя косата си. В момента повече от половината от косата ми я няма. На 30 г. съм и съзнавам какво правя, но поведенческото разстройство не престава. В момента ходя с перука и не мога да престана да се скубя. Мисля да си обръсна цялата глава, за да престана. Към № 25 би ли ми писал, ако посоча мейла, как си се справил с проблема?

31.   Здравейте, аз съм на 27 и от няколко години започна и про мен този проблем. Аз обаче си скубя брадата ( брадичката) взимам си пинсетата и започвам да скубя! Доставя ми страхотно удоволствие. Аз не си играя с космите, колкото е по-малко и трудно излезе косъмчето толкова по-хубаво ми става! Дори след като няма нищо останало леко започвам да си скубя кожата, правя си малка рана!
Дайте да се съберем и да измислим какво да правим!? !

32.   Здравейте! И аз страдам от това чудо. Появи се, когато бях 10 клас и продължава до днес - на 32 години съм. Понякога успявям да се стърпя, но често - не. Предава ли се генетично това нещо, защото се притеснявам и за детето ми :) Благодаря ви. Чакам групата с общия проблем :)

34.   И аз имам този проблем от дете. Скубя си косата - на тила. Изпитвам удоволствие от това, което е страшно. Имам малко петно. Тази мания е на периоди. Повече от 15 години е този ужас. Искам това да спре, но всичко е временно. Работя, творя, обичана съм и спортувам, и се чудя защо си причинявам всичко това. Дори се притеснявам да ида на фризьор. Косата ми е разкошна и съм с прическа, но отново си скубя косата. Ще ми е много трудно да обясна за проблемът си с фризьорката. Само най-близките ми са наясно с тази обсебваща мания.

35.   Хайде да си организираме наистина нещо като групи и да споделяме, и то не само виртуално. И да не можем да си помогнем чисто практически, съм сигурна, че моралната подкрепа и разбиране, което можем да си дадем, не може да но го даде човек, който не преминава през това.. Чела съм, че в Щатите си правят такива съпорт групи, както за алкохолици и за какво ли още не, има и за Трихотиломания. За жалост тук тези практики не се срещат често. От нас зависи да се съберем и да споделим болката си и надявам се и радостите си!
Прегръщам ви!

36.   СЪГЛАСНА!!! Чудна идея, " номер 35"! Непременно ми пишете! Мисля, че при срещи и споделяне "на живо", ще има още по– голяма полза. Сигурна съм, че не всеки е готов за това, но... ДА ОПИТАМЕ!!!

39.   По малко да си мисля така после ако можеш ще Трихотиломания? Аз няма смисъл нищо друго какво стана пак така трябва това' Коса нищо без оскуба нищо.. Нокти заболявания. Не мога повече няма проблем на направи сам реалните пари Вежди не пипам поставяне после месеца трябва просто малко идвам успех. Виви харесва да прави много добре здраве късмет успехи радости благополучие... Много добре изглеждаш прекрасно момиче харесало хубава усмивка пожелавам. Супер си сутрин както на не пипам постави веждите.... Да добре дошли.... боядисване ѝ вежди харесваш както винаги...

40.   Здравейте, аз съм момиченцето под №22. Вече съм на 18. За тези 5 години, в които не съм писала, мога да кажа, че трихотиломанията не си е "отишла" напълно, но имам значителни подобрения. В момента се радвам на дългите си мигли, макар да не са това, което ми е "подарено" по рождение. Веждите - средна работа. Понякога ми се налага да махам една част от тях, защото от многото изскубване в миналото растат криви или самите косъмчета се обръщат, забират... а бе страшна работа. Скубането и на косата си оказа влияние - вече ми се появиха първите бели коси, но какво да се прави, и да съжалявам и да не съжалявам сега, фактите са на лице. За всички, които се питат как съм успяла да се "кротна" - не знам. Може би се дължи на факта, че ми омръзна да се чувствам като "повредена стока" (никога не ми е понасяла мисълта, че съм болна). Нямах никакво самочувствие, другите страняха от мен, родителите ми ме биеха и наказваха... А аз действително имах и все още имам с какво да се гордея - пълна отличничка съм, ходя на олимпиади, състезания, в момента се боря и за златен медал от училище... Освен това ми предстои бал и кандидатстване в университет, а специалността, към която съм се насочила изисква много, ама много учене. Та това, може би е и втората причина, поради която спрях да се скубя - нямам никакво физическо време. Спя по 4-5 часа в денонощието и след като си науча буквално съм труп. Положението у нас също е по-добре - мама се консултира с психиатър, и най-накрая разбра, че не го правя нарочно и е почти невъзможно да се овладее, състоянието ми. За това и не ме тормози толкова. И последното нещо, което ме възспира... Влюбих се.
Съветите, които мога да дам са:
- Бъдете смели и амбициозни в мечтите си и ги преследвайте до край.
- Прекарвайте повече време с хора, които ви зареждат с положителни емоции.
- Спортувайте! Активната физическа дейност е много важна. Аз малко съм я занемарила напоследък, но ходя на фитнес и на плуване.
- Не се страхувайте да говорите за проблема ни.
И най-общо казано, правете всичко това, което Ви прави щастливи! :)

41.   Боже, какво облекчение, не съм сам в това. Смятам, че най-важното, стои зад това, което правим с космите си. Правя го, в определени моменти, може би когато съм тъжен, раздвоен в решаването на някаква житейска дилема. Но най-вече когато съм сам. Не оставяйте сами. И споделете с най-близките си. Нека те не си мислят, други неща, а да знаят истината. Нека се опитаме да разберем, каква е истинската причина да го правим сега и каква е била ситуацията, когато сме го направили за пръв път. Аз лично получавам облекчение, когато извадя някой дебел косъм. Проблемът е, че винаги ще се намери следващ най-дебел косъм. Не помня да съм го правил, когато съм весел, разговарям с някого на живо и нямам дилеми, наясно съм какво искам. Точно обратното случва се, когато съм тъжен, сам и се колебая какъв избор да направя. Искам да кажа скубането на косми е проблем, най-вече от срама "какво ще кажат хората*, но истинският проблем е друг, причината да го правим. Нали? !

42.   Здравейте, майка съм на дете с този проблем. Може ли някой да сподели дали е посещавал някаква терапия и имала ли е резултат?

43.   Здравейте,
Като майка можете много да помогнете. С подкрепа и разбиране. Обвинения и поведение като към странен човек много ще влоши ситуацията. Сега е времето за "лечение" преди трихотиломанията да се е утвърдила като механизъм за справяне.
Трихотиломанията е форма на автоагресия. Казвам го като човек, който носи проблема от над 25 години. Трябваше ми много време да разбера причините и да започна да се справям с това. Всяка форма на нарушаване на собственото тяло е гняв, който не може да се извади навън (заради страх, рестрикции или друго). И когато не може да излезе навън, се насочва навътре - към себе си. Намерете причината детето да е гневно, потиснато, с ниско самочувствие, и го оставете да изважда емоциите си навън към източника им. Научете го да различава и разбира емоциите си, научете го да се обича и най-вече го накарайте да се чувства ценно и ценено. Не заради нещо, а заради това, което е то самото. Обикновено проблемът е в средата, съжалявам, че ще го кажа, но в огромна част от случаите - в семейството.
Моля Ви ако лекар Ви каже, че трябва да бръснете главата на детето, да го удряте през ръцете когато видите да пипа косата си или други ограничаващи механизми, потърсете друг лекар, който е по-адекватен.

Психотерапията ще свърши работа. Хапчетата не са опция. Трябва да се трансформира мисленето. И терапевтът ако е кадърен, ще иска да работи с родителите, не толкова с детето (всъщност не знам като казвате "дете" за колко годишно става въпрос). Обикновено от това, което съм чела, проблемът се проявява за първи път около 11-12-13-годишна възраст. Тогава се случи и при мен. Просто намерете причината за автоагресията и работете с нея, а не решаване на казуса "трихотиломания", справянето с този проблем идва като естествено следствие. Но трябва да сте подготвена, че това е дъъъъълъг процес и е нужна много подкрепа. А ако става въпрос за момиче е още по-трудно защото върху всичко, което е довело до трихотиломанията, ще се натрупа занижено самочувствие в пубертета заради начина, по който изглежда косата и допълнителна доза самообвинение, че го прави. Дори ние, които страдаме от заболяването, трудно асимилираме, че то не подлежи на наш контрол и чувството за вина ни смазва. А когато го осъзнаем - още по-зле, заместваме го с чувство за безисходица.

Не знам от кой град сте, може би бих могла да ви препоръчам терапевт. А ако сте склонни да работите със специалист онлайн, ще ми е още по-лесно.

Успех!

44.   Благодаря за отговора! Дадохте ми много ценни насоки! Ще се радвам да ми препоръчате терапевт, без значение къде се намира. Ако предлага онлайн консултации - още по-добре. Детето е момче, есента ще навърши 8 години.
Дали някой е създал група? Търсих, но не открих нищо.

45.   Моето дете също наесен ще стане на 8. Съжалявам за това, през което минавате! И поздравления, че търсите решение чрез терапия!

Не съм чувала за група, за съжаление. Аз работех с терапевт Таня Теохарова в Пловдив. Тя работи с деца, предлага и семейна терапия, ще ви свърши чудесна работа, но пак казвам, трябва да се подготвите за дълъг и не особено евтин процес. Телефонът й е 0882 41 13 00.

Ако се спрете на друг подход, различен от системната терапия, който е с поведенческа насоченост, обърнете внимание дали детето няма да прехвърли компулсиите си в друга насока. Например да спре да скубе косата си и да започне да брои (например дърветата, покрай които минава, или зрънцата боб в чинията си, или просто да отброява времето. Стрелям напосоки, компулсиите може да са от различен порядък - натрапчиво желание за измиване на ръцете също спада в тази категория). Това би означавало, че не е овладян проблемът, а е сменен механизмът за справяне.

46.   Пропуснах да кажа... Съжалявам, дано не досаждам с всичките ми съвети, но много ми се иска преди години някой да беше казал тези неща на родителите ми. :)
Осигурете на детето много сън. Колкото се може повече. И много игра на открито. С други деца. Нека се забавлява максимално. А като мине лятото, го запишете на някакъв спорт, физическата активност увеличава производството на хормони на щастието и намалява компулсиите. Като цяло за психиката им е важно. И намаляването на екранното време е много важно. Мозъкът и нервната система на децата се претоварва изключително лесно.

И още нещо, което ми хрумва в момента... На почти 8, вероятно детето сега завършва първи клас. Ако проблемът е започнал през последните месеци е много вероятно да е причинен от стреса от новото, който докарва училището. Особено ако смятате, че обстановката в къщи е достатъчно подкрепяща. Говорете с детето и разберете какви са отношенията с приятелите му в клас, колко се тревожи от резултатите си в училище, колко е изморено. Колкото повече знаете, толкова по-лесно ще насочвате терапевта и ще съкратите времето за терапия.

47.   Здравейте, група! Номер 27 съм и вече на 56 години! Споделила съм много накратко каквото имамах да споделя и като гледам съм най- голямата и с най - голям стаж... Това в никакъв случай да не Ви обезкуражава! Нещата са контролируеми! Много мога да споделя мнооого неща и опит, така че пишете! Ако организираме група на живо , още по - добре! Най - голям ефект има психотерапията и методът - семейни констелации! За съжаление, тези терапии са скъпи, но не и невъзможни - имат открити безплатни сесии . Всеки търси своя си метод, тези са моите!

48.   Здравейте, още веднъж Ви благодаря. От Вас научих повече от колкото от психолога с който се срещнах. Убедена съм, че е свързано с училището и натискът от моя страна и страна на учителката. За първи път се оскуба в "час" докато бяха онлайн пролетта. След това продължи и в присъствената форма. Надявах се да отшуми с края на учебната година, но уви, няма да бъде толкова лесно. От 1 юни е на занималня, чувства се много добре, сред деца е, много играят на вън. Обаче продължава. Виждам го, защото си скубе основно веждите и милите и няма как да остане незабелязано. Забраних си да повишавам тон. Виждам, че е много по-спокоен. Осъзнах, че трябва да коригирам първо моето поведение. Колкото до групата на живо - би било чудесно, но сме от различни градове и мисля, че група във фейсбук е някаква алтернатива.

49.   Не знам защо не одобриха последният ми коментар, искам отново да ви благодаря, че се включихте. Много ми помогна вашия опит!

50.   Здравейте, дали е уместно да се посети психиатър и как би помогнал в случея? Какво всъщност прави психиатъра? Поставя диагноза, изписва лекарства и толкова? Някой опитвал ли е?

52.   здравейте, аз пък си скубя брадата от 2 години повече как мога да се отърва от това нещо, много лош навик, срамувам се от само себе си!

53.   Ако често заравяш пръсти в косата си и космите падат, е вид косопад, а не скубане. На ден от косата падат по 80-100 косъма, а ако е дълга и не я сресваш редовно, част от падащите космите се оплитат в останалите. Може да става дума за гнездовиден косопад.
Ако скубеш жива коса, значи си причиняваш болка, това вече е вид самобичуване и мазохизъм като симптом към някакво по-сериозно психическо заболяване.
Ако е второто - трябва ти клиничен психолог, а ако е първото - ти предстои дълга обиколка по лекари.