 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Хипохондрия, страх, тревожност
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 2021 пъти
Здравейте, пиша тук защото вече не знам какво да правя. Момче на 17 г. Съм от София и ще се опитам възможно най кратко да разкажа проблемите ми.
Всичко започна със здравословен проблем, няма да уточня точно какъв, който ме докара до паника, притеснение, внуших си че е най страшното и от тогава развих така наречената хипохондрия. това беше преди около половин година. След като установих от преглед че съм добре се успокоих разбира се, но месец по късно при появата на друг проблем започнаха пак безсънни нощи, прегледи, притеснение, внушавах си всякакви неща. Февруари месец тази година изникна поредния симптом, заради който бягах към личния лекар, защото пак бях изпаднал в паника и целодневна тревожност. За 2 седмици ходих сигурно 10 пъти за прегледи, пускаха ми кръвни картини, урини, всичко наред, аз продължавах да си мисля че нещо ми има но уви всичко наред.
Накрая стигнах до психиатър след всичко това. Ходих няколко пъти, веднъж психолог и отново този епизод на тревоги приключи. И всичко си беше наред до преди няколко дни. Един ден си спомних как в училище си говорехме за шизофрения със едни съученици. Обадих се на психиатърката след като вече бях при нея доста пъти и се познавахме, и тя ме уверяваше че съм добре, няма как да развия подобно нещо, но я помолих на другия ден да ида при нея да си поговорим. Същатаа вечер бях толкова разтревожен, внушавах се че шумовете от тръбите, колите по улиците, тропания, всичко ми се причува и полудявах. Изпаднах в паника и на другия ден споделих това с психиатъра поговорихне, тя отново ми каза че съм напълно нормално психически здраво момче, но най накрая реши да ми изпише лекарство, за да мога да спя поне. Родителите ми категорично отказаха да пия хапчета, затова психиатъра ми препоръча да продължавам с психолога.
Не съм асоциален въпреки тревогите, даже обичам да съм с приятели, имам си приятелка от 2 години с която прекарвам много време, щастливи сме заедно, денем като съм разсеян в училище, с компания, има тревожност но не си внушавам нищо. Но вечер когато остана сам или си легна, отново оставам с мислите и тревогите и изведнъж пак почвам да си внушавам че ми се причуват неща, а не е така, защото като се разсеям всичко изчезва. Слухтя като не видял, изследвам всеки шум, всяко скърцане, всяко тропане, и се чудя дали ми се причува или не. Попринцип имам проблем със слуха на едното ухо и ушите ми пищят и бучат от време на време, но от както се появиха другите тревоги си въобразявам че и това е част от причуванията. Преди няколко месеца четох за човек който му се привиждали сенки и подобни неща, и се оказал шизофреник, следващите няколко дни имах чувството че и аз ги виждам и полудявам, но уви изкочи ми друг проблем и изведнъж нямам повече проблеми с привиждането.
Наистина не знам какво да правя, съсипах си психиката с тези тревоги, губя си най хубавите години от живота заради тези проблеми, моля някой който има подобни проблеми да сподели, ще ме успокои, но не знам как да се успокоя за постоянно, всеки месец различен проблем, различен симптом, изследвам се от глава до пети постоянно, никога не съм бил такъв. Наистина ще се радвам някой с подобни страхове да сподели, да разбера че не съм единствен. Благодаря предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: dfe0202ec7 |
|
1. Здравей! И аз имам хипохондрия от 5,6 години някъде. На моменти се проявява, на моменти не. При най-малкото нещо се следя и ослушвам, чета из нета за болести и какви ли не ужасии и после треперя постоянно. Страх ме е дори да ходя по доктори, за да не ми открият нещо лошо, а в същото време постоянно мисля и се притеснявам, няма логика, нали? Ужасно е да се живее така, наистина! Аз до сега не съм ходила по психиатри, защото в един момент си казвам, стегни се, нищо ти няма! И така няколко месеци или дни и после пак започвам да си мисля, че съм болна...Не знам какво да те посъветвам...Както виждаш и аз съм горе долу като теб. Може би трябва да си внушиш, че нищо ти няма, че си въобразяваш, да вярваш повече на докторите. И най-важното, не чети за болести в интернет!!! Аз съм свикнала вече така да живея, но на моменти наистина не се издържа. Искам да те попитам, понеже казваш, че ходиш на психолог, помага ли ти наистина да се успокоиш? На моменти си мисля, че и аз имам нужда...От все сърце ти пожелавам да се научиш да владееш тези страхове и да се оправиш!
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 654d8eaf6a |
|
2. Аз на твоите години бях същата, сега съм на 19 и мога да кажа, че преодолях проблема. Преди две години получавах припадъци и си внушавах, че това ще се случва всеки ден, защото се случи на улицата веднъж и аз започнах да си мисля, че ще се повтори, че ще се изложа пред непознати и т. н. На училище едва издържах, направо се задушавах, не мога да си поема въздух от паника и чаках само да свършат часовете. Обиколих всички лекари в града ми, на невролог даже ходих, изписа ми някакви хапчета, които не пиех, защото ми каза, че проблема ми е с нервите. Накрая ме пратиха на психолог и ме беше срам да кажа за какво си мисля. Жената ми говореше и ме успокояваше, а аз като се върнех вкъщи само за болести си мислех. Казвах си, че винаги ще съм така и сякаш сама го предизвиквах. Ходих може би два пъти на психолог и като видях, че и той не може да ме убеди се отказах. После дойдоха матурите и по-малко мислех за тези неща. Постепенно проблема изчезна, но се бях изолирала. Не излизах от вкъщи, за да не си повтори. Постоянно бях с ниско кръвно, виеше ми се свят, не спях и нямах енергия. Беше ужасно, но някак си премина. Все още усещам как се чувствам зле на моменти, но почвам да си отвличам вниманието. На училище като почнеше тази паника си гледах нещо на телефона само за да спра да мисля тези неща. Като си отвличам вниманието и правя нещо забравям за проблема. Съветвам те да правиш същото. Спортувай и не мисли за болести.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 191d7a17e8 |
|
3. Човек отдай се на спорт, акъла ти е ангажираност постоянно с нещо това мога да ти кажа. Имаш проблем, но е хубаво че го осъзнаваш. Определено е добре да взимаш леки медикаменти. Родителите не признават проблемите особено от такова естество.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 191d7a17e8 |
|
4. Човек отдай се на спорт, акъла ти е ангажираност постоянно с нещо това мога да ти кажа. Имаш проблем, но е хубаво че го осъзнаваш. Определено е добре да взимаш леки медикаменти. Родителите не признават проблемите особено от такова естество.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 191d7a17e8 |
|
5. Човек отдай се на спорт, акъла ти е ангажираност постоянно с нещо това мога да ти кажа. Имаш проблем, но е хубаво че го осъзнаваш. Определено е добре да взимаш леки медикаменти. Родителите не признават проблемите особено от такова естество.
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 539aaffe27 |
|
7. Помисли си дали няма нещо в семейството ти или в детството ти, което да те тревожи. Нервност у теб избива в хипохондрия. Ако няма, то започни да четеш езотерична или религиозна литература. Душата е безсмъртна, отива в други светове... Започни да се занимаваш с йога или с медитация.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 1c9721eb37 |
|
8. Вече са ти писали 7 човека, но и аз ще се опитам да те успокоя, защото като млад съм бил в това състояние и съм търчал по лекари, а те тренираха върху мен, като с опитно зайче. Щом физически си здрав, значи няма да умреш от това си временно умо -разтройство! А най големият кошмар на хипохондрика е страха от смъртта. Във всяко болестно състояние, той вижда заплаха за живота си. Аз имах проблеми с храносмилането, къде ли не съм ходил на преглед, къде ли не бъркаха по мене, опасна болест не можаха да открият, но аз продължих да си мисля, че лекарите не могат да открият какво ми има. Пратиха ме на психиатър, ти вече знаеш процедурите там, лекарства за психиката и ставаш на парцал. Ходих във Вършец на почивка, там минах през лекар, да ми назначи процедури, като му показах какви изследвания и лекарства съм пил, той се хвана за главата, бил съм се превърнал в контейнер за химични фармацевтични отпадъци. От него научих как да помогна на организъма си( научил го е от стар човек преди време), та той ми каза да си купя прополис от пчеларски магазин или от пчелар, да си направя топчета колкото бобено зърно и да ги оформа като капсули, за по лесно преглъщане. Да пия сутрин обед и вечер по едно такова топче в продължение на месец. Приложих си тази терапия и наистина настана промяна, дали от самовнушение, или от прополиса не знам, но ефект имаше. После като прочетох за прополиса(нета е пълен с информация), се убедих, че и той ми е помогнал, защото е чистил целият организъм. А аномалиите които се получават понякога, мисля, че са плод на шлаковането на тялото. Храним се с отровна храна и получаваме състоянието на автора. Да подчертая, при някои хора прополиса предизвиква алергична реакция, затова преди употреба трябва да се направи тест за поносимост! Авторе, лесно е да се каже, спокойно, нищо ти няма, но аз знам какво е в главата ти, защото съм го преживял. Чиста храна, ходех да бягам на стадиона(може и в парка), самовнушение(релакс), прополиса, и най вече продължителното време ме стабилизираха. После се ожених и семейните проблеми изместиха личните усещания, стъпих си на краката и забравих за болестите. Още си съвсем млад, може и хормоните да предизвикват тези ти усещания, с годините ще възмъжееш и ще се стабилизираш. Моят съвет е, по малко химия, повече спорт, и силна здравословна храна. Сега зрееш, явно е от хормоните, но се отразява на нервната ти система. Това което разказах, ми се случи преди 45 години, когато бях на годините на автора. Като узрях всичко премина. За жалост вече презрявам, което е неизбежно. Авторе, когато те налегнат лоши мисли, започни физически натоварвания, те повишават адреналина и успокояват психиката. В казармата имаше лаф, създавай на войника работа, за да не мисли за глупости. Това с пълна сила важи и за цивилният живот!
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 9a08262a87 |
|
10. Пробвай с медитация, йога...
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 9a08262a87 |
|
11. Пробвай с медитация, йога...
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: aee4238549 |
|
12. От автора: благодаря на всички за отговорите, последните няколко дни пак съм добре, ту го мисля, ту не, до въпроса за психолозите, помага това че споделям с някого който иска да ми помогне, мен това ме успокоява, но не са по джоба на всеки. И на мен все това ми вика психиатъра, хормоните бушуват, в главата ми е каша, организма реагира психически и аз го отнасям по този начин. 8 клас ми откриха пролапс на митралната клапа на сърцето, тогава помня че нямах никакво притеснение, но все ми казваха че ние децата с този проблем сме много чувствителни и това е помогнало за развитието на хипохондриярта.
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: aa81d9c3c6 |
|
13. До 8 прощавай ама пишеш пълни глупости. Отровна храна тинтири минтири. Проблемът на момчето е химико-биологичен и се дължи на недостиг на серотонин. Затова ще се излекува само с антидепресанти.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
