 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Самочувствие
преди: 8 години, 11 дни, прочетена 1650 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 13 години, което до скоро не осъзнаваше какъв проблем има. За първи път публикувам тук и като цяло в някакъв сайт/форум. Искам да ви помоля за помощта ви! От както се помня винаги съм давала всичко от себе си, в каквото и да е било. Бях и продължавам да бъда много доверчива. С времето това се превърна в проблем... Още от малка балета и художествената гимнастика са ми в кръвта. На 9-тия ми рожден ден аз изиграх танц, с който исках да покажа на всички таланта си. Ако знаех какво ще се случи след това дори нямаше да отида на училище... Съучениците ми започнаха да се смеят подигравателно, а аз дори не исках да повярвам че това е реалност. От този ден те смазаха цялото ми самочуствие. От тогава почна и тормозът. В началото много се засягах, но след това спрях да обръщам внимание. Всичко отмина, но не за дълго... През пролетта на 2014г моята най-добра приятелка замина за чужбина. Тогава тормозът отново се върна, но този път аз стоях цяло лято затворена и изолирана от хората. Есента когато започнахме училище откриха клуб по художествена гимнастика. Тогава аз върнах част от самочуствието си и то благодарение на треньорката ми. За съжаление 1 година по-късно закриха клуба. Всичко беше нормално докато не започнаха проблемите и драмите да се редят едни след други... От март месец (тази година) аз започнах да се самонаранявам, като режа вените на ръцете си. Знам това изобщо не е правилно, но само по този начин аз успявам да се успокоя. До скоро не виждах проблем в това, но наскоро осъзнах какви ги върша. Ако някой пита защо правя това нещо, ще му кажа че отговорът е много прост. По този начин аз успявам да превърна психическата болка във физическа. По-лошото е че напоследък се замислям какво би се случило ако мен просо ме няма. Ако изчезна от лицето на Земята... Преди не се чуствах по този начин.. Какво ми има? Не мога да споделя с родителите ми, защото те си имат по-големи проблеми от моите и дори, когато се опитвам да говоря с тях, те не ме разбират... Вече разбирам, че наистина имам проблем и ви моля за Вашата помощ и Вашите съвети! Благодаря за отделеното време и внимание!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 10 дни hash: df9b367a9f |
|
1. Звучи много страшно мила и едва ли ще се справиш сама. Ако не можеш да говориш с родителите си, намери някой друг - роднини, учители, училищен психолог. Има и център за закрила на детето. Говори с всимки ако трябва. Не разбирам какъв е проблема ти, но явно е сериозен. Но бъди сигурна че с доверието и подигравките не само ти имаш проблем - хората са жестоки.
Не се самонаранявай а намери някой който да ти изслуща и дапти помогне. Животът е пред теб.
|
| преди: 8 години, 10 дни hash: e81832a738 |
|
2. Първо мисля, че трябва да се стегнеш.
Второ молиш ли се на бог или на това, в което вярваш? Ако не мисля, че трябва да започнеш да го правиш молитвата помага мисля, че трябва и да благодариш докато се молиш не само да искаш примерно.
Влияеш ли се от мнението на хората? Ще се откажеш ли от това, което обичаш само заради някакво мнение на някакви хора, които можеби не са нещо повече от теб или нещо по малко? Мисля, че трябва да си силна да не се влияеш от хорското мнение да правиш това, което искаш, което обичаш и можеби дори мечтаеш.
|
| преди: 8 години, 10 дни hash: 6d9007e19d |
|
3. Какъв е бил този танц?
|
| преди: 8 години, 10 дни hash: 2504ced184 |
|
4. На твоите години преминах през същия период със самонараняването.
По принцип хората като теб, които дават всичко в името на нещо, са педантисти с високи критерии спрямо себе си и държат всичко да е изрядно, а това се среща много често при тези със състезателен дух, какъвто сигурно имаш и ти. Подигравката от твоите детски години е засегнала тези твои качества и самонараняването вероятно е израз на самонаказание към самата теб, защото си приела подигравката като грешка, а това е в разрез с педантичността ти. Вероятно на подсъзнателно ниво изпитваш омраза към себе си, но това трябва да отгатнеш ти, като си зададеш въпроса дали в действителност се мразиш.
Да не говорим, че подигравките са нещо, което могат да оставят траен белег на възрастен, пък камо ли на дете като теб и всички тези неща в комбинация с това, че най- добрата ти приятелка си е тръгнала и ти си останала сама, а не допускаш кой да е до себе си, са те довели до твоето състояние. Но все пак, държа да подчертая, че това са само мой предположения. Ти сама трябва да се разровиш в душата си и да откриеш евентуалният корен на проблема, защото така ще знаеш откъде да започнеш и какво да направиш за отстраняването му и така ще опознаеш психиката си по- добре.
Трябва са се обърнеш към родителите си за помощ. Те могат и да не те разберат, на практика единици хора могат да проявят истинско разбиране за това, но със сигурност ще направят всичко възможно, за да те извадят от това състояние. Каквито и проблеми да имат родителите ти, те винаги ще ти помогнат, защото децата са приоритет на всички родители или поне на нормалните такива и винаги ще са рамото, на което да се облегнеш.
Колкото до самонараняването - ако сега ти доставя "удоволствие", след години може и да съжаляваш, а и няма да те доведе до нищо добро. Споделям го от личен опит. Представи си, че ти имаш деца и те постъпват по този начин, тогава как би се почувствала ти? А как биха се почувствали родителите ти, ако ти просто изчезнеш? Със сигурност ще си изреват очите. Да не говорим за белезите, които ще се чудиш как да прикриеш.
Така, че се осъзнай и направи нещо по въпроса, защото липсата на самочувствие ще те спъне в много начинания и ще позволи на много хора да се опитат да те стъпчат психически. Аз така пропилях доста възможности и много хора ме засегнаха дълбоко. Не поемай и ти по този път, защото е изпълнен с абсолютно излишна за теб болка. Ясно е, че ще помниш подигравките до края на живота си, всички помним такива неща, но поне можеш да не ги оставяш да те ръководят.
И много важно нещо, щом художествената гимнастика ти повишава самочувствието, продължавай с нея или се занимавай с неща, с които всеки ден да доказваш на себе си, че можеш, защото това е начинът да изградиш стабилно самочувствие. Изградиш ли го, подигравките трудно ще те засегнат и по- малко ще те интересува мнението на околните!
Моля да ме извините, че пиша разхвърляно, но е късен час.
Успех!
Black Sabbath
|
| преди: 8 години, 9 дни hash: cbe5da051b |
|
5. Ти си показала на другите, че си по-различна, че си талантлива. Посредствените хора не обичат способните. Затова те тормозят. Акосе държиш все едно си безлична, ще те оставят на мира. Ти пак си тренирай, но не го показвай в училище. Омаловажавай успехите си.
За това състояние, обаче, в което си, веднага отиди на психолог. И смени училището! Родителите ти не виждат ли какво се случва с теб? Горе главата! Не се предавай!
|
...
| преди: 8 години, 9 дни hash: 088e0f5c0c |
|
6. Всички ти завиждат! И аз бях така в 5 и 6 клас особено- всички ми се подиграваха и ме дразнеха- и аз не бях и кой знае колко хубава, носех брекети даже, но пък бях с най-високия успех в класа, което пораждаше огромна завист. Имах страшно ниско самочувствие, направо нямах никакво, ходех само с главата наведена надолу и имай само 1 приятелка, която стоеше до мен. Всички останали ми бяха врагове. В 7 клас вече преди матурите буквално ме съсипваха от подигравки, нямам идея колко силна психика съм имала, но на матурите се представих страхотно, влезнах си където исках, а от онези вече и спомен нямам. В момента съм на 17 и вече не нося брекети, станах по-социална и в момента никой не може да ме познае, а като се засека по улиците с онези боклуци си ходя с високо вдигната глава и не смеят и дума да ми кажат. И знаеш ли какво- страшно много съжалявам, че нямах самочувствие преди. Гледам си сега стари снимки и виждам, че всъщност съм била прекрасно момиче, просто не съм го осъзнавала. И в момента наистина, ако можех да върна времето и да си изживея малкото останало детство както трябва и със самочувствие - щях! Така че я се стягай и не се оставяй на едни недорасляци да те притесняват. От личен опит казвам- каквото мислиш ти за себе си, това ще си мислят и околните и както се отнасяш ти със себе си- така и те ще се отнасят с теб. Горе главата, запиши се пак на гимнастика, ако не за самата себе си, то напук на онези. Изобщо недей да се режеш, една приятелка се режеше с едни метални ножчета и взе че се разви инфекция заради метала (тетанус) и ако не я бяха хванали на време щеше да се пренесе по кръвта и щяха да й режат част от ръката. С почти всичко метално, с което кожата се разрани може да стане инфекция, за това в такива случаи се бият инжекции просив тетанус. Сериозно нещо е, едно момче от класа се убоде на телбода от средата на тетрадката му и веднага му биха инжекция, за да не стане нещо. Така че е безсмислено да го правиш, промяната трябва да започне първо от теб и начина ти на мислене за живота и най-вече от това как мислиш ти за себе си. Харесвай се такава каквато си - ще видиш, че ще има резултат. Успех!
|
| преди: 8 години, 9 дни hash: 7b1d6a0021 |
|
7. Мила авторке, попринцип през главите на повечето "тинейджъри" минават мисли за самоубийство, но изключително малък процент са тези, които опитват и още по-малко тези, които успяват. Така че нищо ти няма и напълно разбирам това, че не можеш да споделиш с родителите си(много такива не разбират "тайн драмите" и ги умаловажават). На мен лично са ми минавали такива мисли, но поне досега винаги съм имала надежда, че нещата ще се оправят, а вероятно и ти имаш така че успех и помни нещо: "Никога не взимай важни решения и не предприемай действия, когато си тъжна, ядосана или разочарована".
|
| преди: 8 години, 8 дни hash: 534802df27 |
|
8. Здравей мило момиче! В никакъв случай НЕ трябва да позволяваш на някого, независимо близък или непознат човек, да те наранява- психически или физически. Няма да мислиш и правиш подобни неща като рязане. Покажи им, че можеш да ги пребориш- че не ти пука за тях, ти не живееш заради тях, а заради самата себе си! Засега нещо, което би ти помогнало е да се фокусираш върху някоя твоя мечта/цел. Започни да мислиш за нея и се опитай да я постигнеш- с една дума не се съсредоточвай върху негативното в живота! Надявам се да се вслушаш в съвета ми и в тези на останалите!
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 8aa9ef9919 |
|
9. Бих те посъветвала да си над нещата!
Игнорирй негативните хора, недей да се самораняваш.
Прави това което ти доставя удоволствие и което те прави щастлива и не забравяй, че в живота е само един, не си струва да го пропиляваш заради хорската злоба!
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: fc6368f39b |
|
10. Смятам, че номер 4 е в десятката. Ти си изключително педантична (балетът и художествената гимнастика са спортове с изискване за високо внимание към детайла), но си и много чувствителна (отново - чувствителните хора могат да обърнат повече внимание на детайлите). Като комбинираш и фактът, че сега навлизаш в периода с хормоналните промени, се получава взривоопасната комбинация да преживяваш всяка подигравка силно. Решението е още отсега да осъзнаеш защо се дразниш и защо реагираш на подигравките, и съзнателно да избереш да не реагираш - нито психически, нито физически. Нека си говорят, а ти си действай по твоите цели. Това не означава да се откъсваш тотално от социалния живот, а по-скоро просто да влезеш в среда, която да ти понася. Със сигурност има други момичета и момчета, които нямат нищо против това да си общуват с теб. Въпросът е също как ти гледаш на тях - дали не ги смяташ за загубеняци и тн. Аз на твоята възраст например смятах, че някой за да иска да общува с мен трябва да е загубеняк, защото аз самият се възприемах като такъв. С времето осъзнах, че това е грешка и ми орязва възможностите за социална реализация.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
