Животът след 22 години
преди: 13 години, 10 месеца, прочетена 3108 пъти
Здравейте ! Искам да споделя нещо с вас.
На 22 години съм, момче, в разцвета на силите си както се казва, НО...

Тези дни се събрахме в къщи цялото семейство, дядовци, баби... Всеки почна да говори за болести, как вече след 60 години вече си ставал развалина, изперкваш, че на 23-4 години било най-добре да имаш деца, защото после било късно, когато растяли ти си щял да си вече застаряващ... Абе с една дума направо ме депресираха.

Въпросът ми е - наистина ли след като ти побелее и поопада косата, след като минеш 40-50 вече животът ти на практика поприключва ? Аз ли имам розови мечти или някои хора гледат много негативно на живота ?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 10 месеца hash: bd96b464a7

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Животът не приключва, но наистина си казва думата. Идват болести, вече не си енергичен както си бил на млади години, вече живееш за да помагаш на децата си и се бориш с големите проблеми. Всеки човек минава по този път, не трябва да се депресираш и плашиш от това. Mary Jane

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: 6001bd4166

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Глупости на търкалета - виж примерно снимки на първите културисте (понастоящем 90+ годишни дядовци) - гледката е много интересна: пращящо от здраве мускулесто мъжко тяло и отгоре една ухилена и побеляла дядковска главичка! Направо изглежда като монтаж... Животът ти ще бъде такъв, какъвто си го направиш - с ежедневен спорт, туризъм (мъничко - по половин част, не по цял ден, но РЕДОВНО) ще остарееш и умреш в цветущо здраве. Деца можеш да имаш и на 60, има документирани случай дори на 80-годишна възраст (друг е въпросът как ще ги гледаш де.. ) Въобще - не посзовлявай на никого да ти дава тон в живота. За да няма конфликти привидно се съгласявай и казвай, че работиш по въпроса, а всъщност прави каквото ти идва отвътре. Това със сроковете е най-голямата глупост. Още повече, че ти го казват хора, които освен собствения си живот друг не познават (имам в предвид - не са терапевти или нещо такова, които постоянно работят с хората и съдбите им). Поздрави и успех!

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: 0e3b9a5849

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ха, ха - глупости. Аз съм на 49, а приятелят ми на 65. Все още изглеждаме прилично за възрастта си и правим секс - доста по-добър от този, който правят много по-млади от нас. Щастливи сме, обичаме се и изобщо не си говорим за болести. Всеки има някакви болежки, но любовта и сексът определено действат тонизиращо и ти дават стимул за живот.

 

...

горе^

преди: 13 години, 10 месеца hash: aaa7c220bb

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Всичко е до това как живееш ако си болен и нямаш сила даже да се разхождаш по улицата може и да си на 30 и на 20 години и да не ти се иска да живееш, ако си здрав и енергичен и естествено се грижиш добре за организма си за да не се разболяваш то тогава може и на 90 години да си и пак да ти е кеф да живееш и да се радваш на правнуци и т. н. П. П. Не обръщай внимание на приказките на други хора особено на възрастните те живеят още в 19 век баце. Важно е в какво ти вярваш, ако се оставиш някой да ти внушава какъв бил живота просто ще живееш по неговите правила и ще те сполетява това което са ти внушили!

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: 943ac1e98d

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ами ако от 20 годишен пушиш по кутия цигари на ден, през вечер си в алкохолен запой, всеки ден се тъпчеш с хамбургери и чипсове и не слизаш от колата и асансьора - разбира се че на 40-50 години ще си развалина с куп болести. Тялото е храм и трябва да се поддържа. От това как се грижиш за себе си зависи как ще се чувстваш. Разбира се, никой не живее вечно и признаците на остаряване неминуемо настъпват, но от нас зависи дали това ще става скорострелно или по-бавно.

 

...