Споделена история от Здраве |
Преборване с негодуванието и ядът
преди: 7 години, 4 месеца, прочетена 1115 пъти
Здравейте на всички. Реших да напиша тези история в раздела "здраве", защото считам, че това, което ще споделя несъмнено е свързано с моята психика.
Убеден съм, че няма човек, който поне веднъж, да не е изпадал в състояние на яд и съжаление за свое грешно решение.
Съвсем друг въпрос е как всеки го приема. Останал съм с впечатлението, че повечето хора, не си задават непрекъснато въпросът - "Ако, бях направил (еди-какво си), нямаше да се стигне до тук", а просто си казват -
"Станалото, станало. Не мога да върна времето назад. Продължавам напред".
Реално погледнато, това е най-мъдрото нещо, което човек може да предприеме в този случай. Единственото, което може да направи е да си вземе поука, и за в бъдеще да не повтаря грешката си.
В случай, че всички хора, бяха като мен, след всеки провал, да не продължават на пред, а да се отчайват и да се самосъжаляват за допуснатите грешки, вероятно още щяхме да живеем по пещерите.
От когато се помня, винаги изпадам в някакви истерии и временни депресии, когато грешка или глупост от моя страна доведе до някакви последствия. Винаги когато това стане, никога не предприемам нещо, което да поправи грешката ми, а просто изпадам в отчаяние, за станалото и не спирам да си повтарям, колко глупав съм бил. Просто не мога да прима факта, че не мога да върна времето назад, и дни наред се нервирам и мисля непрекъснато за грешката, която съм допускал. Постоянно си задавам въпроса, АКО бях направил това, АКО бях направил онова и тн... Смятам, че това е огромна грешка, постоянно да се връщам на зад, и всичките ми мисли да се базират на съюза "АКО". За щастие, до този момент, поради грешно решение от моя страна, не се е стригало до кой знае колко сериозен проблем, но за жалост, това се случи скоро. Поради това, че винаги оставям важната работа за последният момент, се случи така, че в момента имам огромен, почти неразрешим проблем. На практика, все още имам възможност да разреша, но поради тази "емоционална дупка", в която изпаднах, просто не мога да се заема. Ядът ми е по-силен от всичко останало.
Представете си, че имам 10 възможности да свърша нещо, но понеже все съм отлагал и отлагал, времето е изяло 8 от тях, и когато се усетя, че са останали само 2 възможности и много малко време, аз вместо да запретна ръкави и да се хвана да реша проблема, аз изпадам в депресия и унилост заради това, че не съм се захванал с проблема по-отрано и не след дълго и останалите 2 възможности се изпаряват, докато аз съм унил и депресиран. Просто се предавам и се отдавам на тъгата. От всичко това, което си причинявам няма никаква полза, но не мога да изкореня това от съзнанието си.
Просто не знам, как да го опиша с думи, но се надявам да ме разберете какво имам в предвид.
Защо, не мога да изкореня това моя чувство за ЯД от съзнанието си? Искам, да мога да се отърсвам от това, и да продължавам на пред. Това чувство на негодувание и яд ме изяжда от вътре и не ми позволява да се развивам.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 04579f959f |
|
1. Здравей,
Много добре те разбирам, какво е да си задаваш въпроса „АКО”, но сам осъзнаваш, че не е решение. Първо потърси информация или изтегли филма, Ефекта на пеперудата и премисли обстоятелствата. Аз винаги, когато започна главоблъсканица за нещо, което е трабвало, но не съм направила си го припомням. Не всичко, което мислиш, че е добро да направиш, води до добри за теб резултати. Взичай си поука от всяка ситуация, това вече е полезно за теб. А що се отнася до задачите и времето ти, това е чиста организация от твоя страна и изграден навик на мързел. Не изчаквай, а действай. Постави си задача за идните 30 дни, че всичко, което трябва да свършиш е настояща дейност, без да се чака последния момент. Успех, моделирай съзнанието и навиците си.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: e1905651b9 |
|
2. Не бъди така самокритичен и перфекционист. Изискваш прекалено много от себе си. А не бива. Никой няма стопроцентов контрол над ситуациите в живота. Ти си мислиш едно, а то става нещо друго. Има сили и случайности, които не могат да бъдат контролирани. Освен това има може би съдба. Хубаво е, че се връщаш назад и анализираш ситуацията. Така ако разбереш къде си сгрешил, ще може следващият път да не правиш същата грешка. Нали знаеш поговорката-аз правя каквото трябва, пък да става каквото ще.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 50f7f0e7ff |
|
3. Имаш нужда от малко психотерапия, психически е проблемът ти.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 7013a46bb3 |
|
4. Аз имам същият или подобен проблем.
Все пак, би ли дал примери?
|
|
