Инати и страхове
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1001 пъти
Здравейте! От няколко години имам едни и същи мисли и страхове, които не се махат от главата. Вземам валериан и не съм имала силни сърцебиения и от няколко месеца, но мислите, които ги причиняват си стоят там и не мърдат. Направила съм доста промени като: слушане само на позитивна музика, физически упражнения, танци, гимнастика, медитация, чай, без кафе, без алкохол, полезна храна, повече сън. Помага много, но това все още ме гризе и вече съм изморена от него. Единственото, което не мога да направя е да се изправя срещу страха си, защото съм се опитвала, но получавам рязка кратка болка в гърдите, сякаш колкото повече се противя на страха си, толкова по-силно той ме атакува и ме кара да се чувствам зле. А когато се примиря и го приема, физически не получавам такива болки, обаче си остава. Има просто такива инати мисли, които сякаш са се вкопчили в съзнанието и не може човек да ги изтръгне от себе си. Пречи ми на всекидневния живот, пречи ми на това да уча и да си върша работата като хората, загубила съм приятели и съм изпуснала възможности. Всеки ден си търся отговор и се опитвам да го преодолея, но не виждам много опции, за това се насочих към този форум. Търся помощ, защото не мога да продължавам по този начин.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 3 месеца hash: 4c314080d0

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не казваш от какво се страхуваш или те е страх дори да го напишеш, за да не се сбъдне? Пробвай да четеш книги, като начало - за развлечение. Четенето развихря въображението и насочва мислите в друга посока. Открий жанра, който би те накарал да мечтаеш, да си представяш, че си героиня в някоя книга, но условието е да ти се случват само хубави неща, без драми, жертви, нещастни любови и т. н. Фантазирай за неща, които те карат да се чувстваш добре и в крайна сметка страховете ти може и да отстъпят или поне няма да се сещаш толкова често за тях. Ако пък имаш повече търпение, може да пробваш и да шиеш гоблени. Докато броиш бодовете, умът ти просто няма как да мисли за друго. На мен това много ми помогна, дотолкова, че вече не изпитвам нужда да шия, за да се отърва от натрапчивите мисли. Изхвърлям ги от ума си веднага, щом се появят. Мисля, че е въпрос на практика и търпение. Хората имат всевъзможни страхове, само трябва ги държиш под контрол, като караш и ума и тялото да са заети с други неща или пък просто като ги оставиш да си почиват - на който както му харесва. :) Ще завърша с един мой любим цитат: "Усмихвай се, дишай, не бързай... " И бих добавила "... и се отпусни. " Мисля, че това казва всичко. :)

 

...