Булимия - анорексия - хипеграфия
преди: 7 години, 4 месеца, прочетена 1272 пъти
Здравейте, на 17 години съм и искам да ви разкажа моята история.
Преди една година бях 65 килограма, хранех се и живеех нормален живот като едно щастливо дете. Един ден с една моя приятелка излязохме навън и аз хапнах малко повече и тя ме "научи" на така наречената - булимия.. обясни ми как може без усилия да хапвам всичко, което поискам и да не пълнея грам.. казах си, че ще опитам веднъж да видя какво е, но не повече, това за жалост беше най-голямата ми грешка в живота.. Пробвах веднъж, после 2ри, 3ти... почнах по 5 пъти в седмицата, докато не стигнах до 18 пъти на ден.. ставах, тъпчах се, повръщах, през целият ден не излизах и правех само това.. Крила съм се къде ли не от моите родите.. лъжеш. че не повръщам, бях влязла във филм и се справях много добре като актриса, защото те ми вярваха.. Един ден влязох в болница, имах болки в корема и ми откриха язва на дванадесетопръстника.. от толкова повръщане и мъки бях си направила дупка в стомаха.. няколко пъти съм гълтала маркуча, заради моята "Страст".. Отказвах да ям в болницата.. уморих се от всички тези мъки с тази болест.. тогава преоткрих, че мога да не ям.. Реших целият ден да не ям нищо.. на 2рият отново.. и реших, че съм способна да приемам по максимум 200 калории дневно, дори това ми беше много.. Килограмите спадаха от 65 за отрицателно време станах 50, след това 45.. Почнаха припаданията, които учестяваха.. Случи се веднъж да припадна в училището.. не бях яла няколко дни + това пиех много кафета и цигари, защото от тях не изпитвах глад.. бях паднала, от устата ми е била потекла пяна.. бях изравнила границите на кръвното.. Когато баща ми ме видя.. пребледня.. Милия човек беше толкова измъчен.. гледаше ме буквално как "гасна", спеше до мен, защото мислеше, че това са ни последните дни заедно.. Носеше ме до тоалетна на ръце, защото нямах сили да отида сама.. пръснаха хиляди пари, за да мога да се излекувам.. но аз лъжеш, че ям.. а всъщност, ядях повръщах всичко, единствената ми храна беше ябълки, мляко.. и килата стигнаха до 36! .. всички, когато ме виждаха ми казваха, че съм скелет.. че съм анорексичка, да вззема да ям, класният ми ръководител ми даваше пари, защото мислеха, че нашите не ми осигуряват такива, за това не ям.. А болестта ме караше да се чувствам и виждам дебела.. Но коментари на майка ми бяха постоянно " ходи да се обличаш в другата стая, аз скелет не искам да виждам", "Трябва да ядеш", наричаше ме "мършав кокал " и така преоткрих отново вкуса на храната.. започнах да се тъпчам с едни огромни количества храна, не съм спала, предимно от тоновете сладко, които изяждам на ден и за 4 месеца от 36 килограма съм точно 65 в момента.. Моля ви, дайте ми съвет как да спра да се тъпчам, пиша ви след поредното ми тъпчене.. ям страшно много, особено сладко.. но вече не мога да спра, всеки ден си казвам от утре, утре и пак наново.. искам да съм нормална и да се храня нормално, а не отново да съм толкова дебела.. Нямам воля, тя просто си отиде, а най ме е яд, че свалих килограмите с толкова много мъки, труд, глад и всичко това отиде на майната му само за 4 месеца.. как да спра да се тъпча и да ям сладко.. искам отново да съм около 55 кг.. висока съм 1. 65 :(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 4 месеца hash: 3b90f7ca43

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Трудно ще минеш без психолог, с който да стигнеш и осмислиш от къде идва проблемът ти. По принцип се казва, че проблемите с храната са проблеми с майката, но това трябва да го коментираш с психолога. За мен проблемите с храната са също и една автоагресия. Имаш агресия към хора и обстоятелства извън теб, която не можеш да реализираш и за това я обръщаш към себе си. За храненето ти-колкото повече въглехидрати ядеш, толкова повече глад предизвикваш, защото кръвната ти захар скача много, след това спада много и идва гладът. Този кръг можеш да го прекъснеш ако започнеш да задоволяваш глада си с друга храна-месо, яйца, сирене, мазнини, зеленчуци и по-малко плодове. Сладки, шоколади, безалкохолни и сокове не трябва да влизат в къщи. Ако не можеш сама да го направиш-психолог.

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: add4a81cc0

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Мила моя, друг път не слушай съветите на приятелките ти! Естествено, че увреждаш стомаха си като повръщаш абсолютно всеки залък! Не се тъпчи! Яж каквото си пожелаеш, но в нормални количества.. Излизай навън, спортувай, така ще се разсейваш от хапването и ще изгаряш и калории! Но не прави повече глупости

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: 1d466161be

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Миличка, потърси пссихолог. Не е нещо грешно и срамно. Твърде много залитания имаш по пътя си. Като бивша булимичка, мпга да ти кажа само имай кураж и се бори да пребориш болестите. При мен повръщането ме избавяше от стреса и към днешна дата, макар след 10 години при екстремни стресови ситуации пак се тъпча и повръщам. Не еми хубаво, но го овладявам. Успех №

 

...

горе^

преди: 7 години, 4 месеца hash: 462677e1ec

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Веднага кажи на родителите си, а те съответно да намерят психолог и потърсете лекарска помощ. Ако не искаш веднага да кажеш на родителите си, потърси човек, на когото можеш да се довериш - класен, учител, училищен психолог. А помогни и на приятелката ди да осъзнае проблема.

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: 83ff9efb3e

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Пиша това за втори път, защото без да исках го изтрих, точно когато щях да го изпратя, хахахахах. Аз съм момиче на 16 и се боря със същия проблем. (65кг, 168см) Всичко започна преди 2 години, когато реших, че ще отслабна. Нямах и представа как ще го направя, защото не се бях интересувала от диети и мислех, че бъда винаги с тези килограми. За 2 месеца някак свалих 2кг с ограничения от тук от там. Но не беше достатъчно. Целта ми беше да съм 45кг и бавното сваляне ме обезкоражаваше. На рождения си ден преядох и когато се върнах у нас за първи път през целия си живот ми хрумна да повърна. И го направих, до колкото успях. Бях страшно огорчена. Смятах, че целия ми труд е отишал на вятъра. Не исках повече да ям. И просто спрях. Съвсем сериозно. Спрях да се храня за 3 месеца . Ядох само някакви зеленчуци около 100кал на ден и то без никаква сол. Дори не знам как съм оцеляла. Най-тъжното е, че дори когато стигнах до 45кг не се чувствах достатъчно слаба. Не се чувствах кльощава. Разстоянието между кратата ми не беше достатъчно голямо (попринцип трупам повече маса в краката :Д). Не бях особено доволна. Очаквах да съм по-слаба. Мерих се ежедневно. Бях чела, че след екстремно сваляне на килограми се качват после много лесно и затова си поставих за нова цел 40кг, за да мога като започна пак да се храня нормално да не кача до 50кг примерно. Само че аз бях много прицизна и точна, имах невероятна воля и не се поддавах на нищо. И напрактика докато увеличавах постепенно калориите, които приемах станах 40кг. Нямаше признаци за преяждане. Не ми харесваше да бъде толкова слаба. Няма угодия. Смятах, че вече знам колко да ям, за да ги поддържам тези килограми, нищо че не ми харесваше. Предпочитах да бъда много слаба, отколкото пълничка. Просто бях се уплашила, че като кача килограми ще стана skinny fat. Което е абсурдно. :ДД Да не говорим, че бях ужасно депресирана, имах мисли за самоубийство. Не бях склонна да го направя, но някак се чувстваш странно спокойна, когато ги мислех тези неща. Сякаш това ми беше единственото спасение. Постоянно се говореше от семейството ми за лекари и постоянно се ходеше напред назад по психолози, ендокринолози и т. н. Не издържах повече. Наще искаха да ме спират от училище, защото наистина ми беше трудно. Но така само щях да се изолирам от приятелите си и постоянно да бъда с родителите си, което като опция на мен не ми харесваше. Имах огромен натиск от тях да се храня. Колко пъти са плакали за мен, докато аз съм взимала ситуацията толкова не на сериозно. Най-много ме притесняваше факта, че ми спря менструацията. Това беше най-големия удар. Всички последици от анорексията ми се появяваха. Винаги имах ужасно ниско кръвно. Теглото ми падна под 38кг, а аз ходих да бягам на пътечка във фитнеса с по 3 кафета на ден. Тогава ми откриха и проблем със сърцето. Уплаших се, ужасих се от себе си и това, което правя. Една сутрин, когато се примерих и видях най-ниското си тегло, просто избухнах в плач. Отворих хладилника в кухнята и започнах да ям каквото ми видят очите. Тогава се почувствах свободна. Това не беше някаква игра. От това ми зависеше живота. И така ден след ден не се спирах да преяждам по около 4000кал. Усещането да нямаш воля над действията си е ужасно, а все бях гладна като вълк и 6000кал да изям.  В крайна сметка си върнах килограмите. Не е края на света. И все още се боря с този въпрос. Трудно е, Ад е. Но веднъж щом си се вкарала в този филм, ще трябва да излезеш. Преди докато се хранех дори не можех да си помисля, защо ДА НЕ преяждам. Опитвала съм около 20 пъти да повръщам, но не ми харесваше. Осъзнавах какво съм направила, чак когато ми стане лошо и се спра. В крайна сметка съм забелязала, че хората не те възприемат по толкова различен начин дали си слаб или не, а по интелекта. ;) Това прави най-голямо впечатление на хората. И въпреки че сега искам да стана по-елегантна знам какво ДА НЕ правя, за да допусна същите грешки. И сега към съвета: Единствения начин да постигнеш това, което искаш е с упражнения и да ядеш достатъчно ( твоя BMR) с повечко протеин. Не се вманиачавай в калориите, защото аз лично така много по-лесно преяждам. Казвам си, че днес ще си позволя 300 кал примерно повечко и утре ще ям 300кал по-малко, да ама цифрите скачат до 3000 и не можеш да ги оправиш после, става един затворен кръг. Не си поставяй отслабването като фикс идея, това е постижимо. Наслаждавай се на живота. Има далеч по-смислени неща за които да мислиш в момента. Щом си го направила веднъж по-толкова брутален към теб начин, можеш да го направиш несъмнено. Защо си толкова неуверена в себе си? Сега тялото ти е в стрес само като си помислиш за ‘‘диета‘‘, ‘‘отслабване‘‘ и т. н. веднага мозъка ти го асоциира с ‘‘глад‘‘. По-добре по-бавно да отслабваш, но да е сигурно ще ги задържиш килограмите и най-важното е да бъдеш здрава! Няма абсолютно никакво значение колко тъжиш, ако не си здрав. Това е. Успех! И бъди щастлива.

 

...