Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От Авторката: Никой ли не е минал през такива проблеми, никой ли не е лекувал такива рани, не искам моето любимо момче да спре да ходи, не искам да виждам как го боли, ще изгрее ли слънчице за него след толкова време, той е първата ми истинска и вечна любов. Обичам го ужасно много. Обожавам го с цялото си сърце. Но е толкова тежко да знаеш, че постоянно го боли. Дори той си има една голяма мечта. Иска един ден да ходи като нормалните хора. Мислил е за операция, да му отрежат крака и да му сложат искуствен. Лаза ми обаче, че смята, че след това не се зне дали организма му няма да го отхвърли и да си остане само с отрязания, което е по-лошо, сега поне е с два крака и ходи някак, макар с една патерица. Боже колко ще е красиво, като приказка, ако наистина излекуваме поне раните или пък да му сложим протезата и проходи по-нормално. Така си мечтая с него да се хванем за ръка и да се разхождаме на морето, в планините, по полянки, в града, да караме зедно колело. Това ще един сбъднат сън за мен. Така си мечтая. Защо толкова мъка има по този свят, защо, зао ;(((((((((( С какво е заслужил и той цял един такъв тежък живот. Аз изпаднах в доста сериозна депресия и пия антидепресанти. Много съм разтроена. Толкова тъжна. Вече не живея и аз нормално. Получих и социална фобия. Хора, случват ли се наистина чудеса? Твърде слаба съм да се справя с тази ситуация. В чудеса вече не вярвам, надеждата ми е вече на изчерпване. Нямам желание за нищо. Нищо и не видях в този живот досега цели 23 години. Освен разбира се нежната любов подарена от него. Аз вече не мога да му отвръщам на чувствата, депресията ми е ужасна. Дали ще ппочувствам топлинка в стомахчето някой ден. При мисълта, че може твърде скоро да спре да ходи и да го виждам в инвалидна количка плача горчиво и се питам да не сложа ли край на живота си още сега, защото ми се къса сърцето при тази мисъл. ХОРА МИЛИ, НЕ ИСКАМ още на 23 години животът ми да бъде все по-ужасен с всеки изминал ден. Има ли чудеса наистина, случват ли се, кажете ми, дайте ми надежда, ммля ви. А моите хапчета за депресията, ако не ми подействат? Не съм пълноценен човек и не мога да помагам на момчето, което обичам и заслужава грижи и внимание! А аз много желая да му бъда опора и да му правя живота колкото се може по-лек. Толкова ми е мъчно, толкова боли да гледаш любимо същество как страда и за капак да си в депресия и всичко да те тормозжи и измъчва и да не можеш да му помогнеш. Има ли надежда някаква останала да се върне усмивката и на двама ни поне малко. От двама ни аз го изживявам много по-тежко. Пих едни антидепресанти и не ми помогнаха. Сега и с тези, ако стане така, кой ще помага на приятеля ми за напред, когато ще има все повече нужда от помощ и грижи, Боже, мили хорица дайте ми надежда ;((((((((((((((((((((((((((((((((((((((

7.   Авторке, съжалявам за приятеля ти, личи си, че се обичате - но животът е такъв. За теб сигурно е по-трудно, той сигурно отдавна се е научил да живее с недъга си.
Сигурна ли си обаче, че тук става дума за Спина Бифида??? виж какво пише за болестта първо в Уики http://bg. wikipedia. org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%B4%D0%B0

..

тя е вродена, свързана с гръбнака и се лекува ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПЕРАТИВНО - значи никой от нас не може да помогне със съвет за хомеопатия. Явно не е често срещана болест в страната ни, защото никой не е писал от собствен опит - на Запад 2 от 1000 деца се раждат така, днес се открива болестта и се препоръчва аборт.
Ние като жени и като обикновени хора не може да помогнем - може да се молим за вас, може да взимаме фолиева киселина, за да предотвратим това да се случи с нашите деца, но не може да помогнем на приятелят ти или на теб медицински - освен да кажем, че само лекарите и Бог могат да помогнат.

Според мен ти в момента си за него по-голяма тежест от болестта му. Има хора с къде-къде по-голям недъг и си живеят, аз съм сигурна, че и той се е напаснал някак си. Ако не спреш с желанието си да стане нормален физически, много ще го нараняваш всеки ден - или го възприеми такъв, какъвто е, или.... ти просто не му помагаш, вярвай ми.

Иначе - ами пак лекари да преценят дали да се отреже кракът... Ама ти пишеш, че бил инвалид, после, че стъпвал .... кое от двете?
Ако гръбнакът му е добре вече и само кракът е проблем - ами да го отрежат (не съм лекар) - има страшни протези, титанови - няма как да ги отхвърли, те не се имплантират! Аз познавам човек, сърбин с отрязан крак заради войната с такава протеза и трябваше да ми я покаже, за да повярвам, че няма крак - не му личи изобщо.
За съжаление проблемът е вроден, заради липсата на фолиева киселина, витамин В9 ..., НЕ Е ГЕНЕТИЧЕН, значи може да си имате нормални деца - това си е голям късмет, има хора, които са генетично обременени и се лишават от това да имат деца.
Според мен трябва ти първо да се оправиш психически, защото си доста незряла и реагираш прекалено, човекът не знам просто как живее така - хем има болест и болки, хем има лабилна приятелка! Никаква любов не може да компенсира тежестта, която в момента си. Медикаменти? Ами не знам, те са с много странични действия, водят и до престрастяване, но като гледам, май имаш нужда.
Нека ТОЙ САМ СИ ВЗЕМЕ РЕШЕНИЕТО, това е неговото тяло - да отиде на лекар и да се правят нужните операции, включително и ампутация, ако това ще доведе до подобряване на качеството на живот. Ако и без това има проблеми с гръбнака и е в инвалидна количка, за какво му е този крак?
Звуча студено, може би, но това е положението. Ние не може да го родим отново , без малформации, за да си щастлива ти. Бог ни праща такива испитания, или ги приемаме, или ...
Просто достатачно е ти в момента да си овладееш психозите и да спреш да му натякваш, че искаш да е здрав (НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ) - той се чувства гузен, че не може да бъде здравият мъж от мечтите ти. Или си като стоманен стълб до него, или просто не го дърпай надолу! ДО НЕГО КАЗАХ, не тикащ го зад него. Нека той взима сам решенията си, може да потърсиш лекар, но нека той просто реши да отиде или не, да прави операции или не - и ти трябва да акцептираш неговото решение за неговото собствено тяло.

Успех, нека Бог да е с вас

8.   Здравей номер 7! Благодаря ти за вниманието, за рабирането и съветите!!! Има някои неща, които аз съм описала неясно или просто не си ме разбрал/а.
Зная какво представлява Спина бифида. Говорила съм с приятелят ми съм на ясно. Сигурно на майка му и е било изключително тежко и мъчно, че детенцето и има този дефект и ще живее труден живот. Относно това, което казваш, че го притискам и съм му в тежест, не е тооочно така. В смисъл, че никога не съм му казвала и показвала, че за мен кракът му е прблем, че ме депресира, че ми пречи, че ме разтреойва, тормози. Напротив, казвала съм му, че си го приемам за нормален, че не го "съжалявам", че за мен си е напълно нормален, че просто си има проблем с крака, раничка, това онова, но нищо повече. Спокоен е, знае че за мен не е проблем това. Ама никакъв дори. Да, той е свикнал с инвалидността си, като по-малък е живял почти като нормален. Имал е много приятели, карал е колело, ходил е на море, въобще като нормален си е бил. Много хубави мигове е изживял. Инвалидността му е 92 процента. Така и пише. Доста проценти. Въпреки това, винаги е ходил и с двата крака, както и до ден днешен, макар от няколко години с помоща на една патерица. Има много, много силен характер! А за това дали да го трежат и да сложат протеза - не зная, това е много тежко решение за двамата. Особено и за мен. Първо защото трябва да сме сигурни, да се убедим, че няма да я отхвърли наистина и да остнае от 2 стола на земята. От една страна искаме да е с неговия си крак, от плът и кръв, но пък е малко подвижен и се страхува много, че може да спре да ходи един ден, което ще е ужасно и за двама ни. От друга пък страна, ако наистина приеме крака - ще може ли да ходи повече, изобщо ще може ли да ходи, ще може ли да го сгъва или ще ходи смешно. Ако наистина си има нов крак и може да е по пълноценен и най-вече подвижен ще е страхотно. Макар, че малко кофти ми се струва да се прегръщаме, галим и... как ще се чувствам и ще свикна ли с този му крак..? ! Би било хубаво да разговарям с хора например, които са с такива протези и за начина им на живот с тях... Ако гъбнакът му е добре, да го отрежат казваш? В какъв смисъл да е добре. Няма болки, подвижен е, никога гръбнака не е правил проблем, въпреки, че му личи че е разделен, не е като на останалите хора. Това ще попречи на поставянето на протезата ли. Все пак е спина бифида. Даже не гръбнака, а долу при опашката и кръста му е такъв, какъвто го описах. Гръбнака му е нормален. Даже съм се заглеждала какво хубаво право гръбче има. A за инвалидната количка, става въпрос в бъдещето, че смята, че ще се наложи. А това, че си има приятелка, с депресия, да, това няма как да не му тежи, просто няма как. Но е силен и вярва и се опитва да ми помогне и да преодолеем проблема. Научил се е да не отлага никога решаването им, силен е психически и дано се оправя, за да не му тежа и да сме щастливи докато можем.
Много благодаря на всички коментирали и на теб номер 7, за мен означава много, че ми писахте, колкото и специфична да е темата ми.
Ще се радвам и други да пишат още.

9.   аз съм 7. - ами какво мога да допълня - Божа работа. Чест прави на майка му, че си е изгледала детето, защото има натиск в болниците ни да се дават тези деца в домове. Иначе, всичко си зависи сега от теб самата - или си с него, такъв какъвто е - т. е. инвалид, или си тръгваш.
Той никога няма да е здрав човек, но според мен не е и инвалид, защото то си е въпрос на дух.
Като намеквах за гръбнака имах предвид дали функционира - дали не е прекъснат например и изобщо не може да ходи. Щом си функционира, защо се двуомите?
Ако раните са само болки и кракът не може и не може да заздравее, то протезата е по-доброто решение, според мен. Аз познавам човек с протеза и си ходи добре, но няма други болести. Как си представяте протезата - това е другият въпрос. Това не е някакъв имплантант в крака - да го отхвърляш или не, просто се слага и нощем се сваля и да, тогава приятелят ти няма да има крак - е и?
Каква работа му върши сегашният, освен да го боли? Ако качеството на живот ще се подобри с протезата, защо не? Няма какво да губи, ако няма надежда сегашният крак да се възстанови, а протези ще се пробват, ще се правят, докато не се намери правилната, но съвременните не са лоши - леки са.
Поне приятелят ти не е генетично обременен и няма да имате проблеми да имате нормални деца. Това би следвало да ти стига и да ти стига любовтта му и духа му.
Иначе виждаш по ограничения интерес в темата, че болестта е много рядка, а и (слава Богу) ще става все по-рядка, защото жените почнаха да взимат витамини, а и в ранните месеци на бремеността се диагностицира вече.
Иначе - аз бих гледала психически да си стъпя на краката на твое място и да го оставя сам да си решава за тялото си. Нека знае, че ти не би се отвратила от него, ако няма крак например и, че действително зависи от него. Нека отиде на доста лекари и да си решава - това е неговото тяло, все пак.
Иначе, надявам се да може да работи и да живее сравнително нормален живот, няма какво да губи... , щом има теб.

Нека Бог да е с вас и си стъпвай на краката, той ще си стъпи по един или друг начин, ако си до него, но силна и здрава

10.   Благодаря ти 7 !

11.   Друг няма ли патил?

12.   Аз съм на 41г. Още при раждането съм опериран от отворена Спина Бифида. Някъде на 20г. ми се появиха рани по краката, които ту се отваряха, ту се затваряха. Диагнозата е Хроничен остеомиелит. Много гадна и неприятна болест. Преди няколко години в Токуда дори ми препоръчаха премахване на стъпалата. Не съм предприел тази стъпка. Първото, което трябва да направите е да отидете при доктор, който да установи заболяването. Може пък да не е като моето. Опитайте и с този Мехлем:
Състав:
1) тамян от черквата се взема (5-6 топчета);
2) краве масло (най- добре домашно, но и купено става, но в никакъв случай маргарин! , около 1/2 пакетче, 50-60 грама);
3) пчелен восък (малка пита, колкото монета от левче, но по- дебела);
4) бял равнец (1 шепа много на ситно накълцан).
Приготвяне:
Всички съставки, без белия равнец се слагат на котлона в съд (тиган) да се разтопят, но без пържене, разбърквайки с лъжица. Избърква се хубаво, слага се и белия равнец и отново хубаво се избърква до получаване на хомогенна смес. Изсипва се в съдчета и така може да се съхранява с години в хладилника или на хладно място.
Раната се маже, превръзва се и стои 24 часа без да се маха превръзката. След това се сменя компреса отново. От време на време, особено при по- големи рани е добре да се оставя да подиша за известно време и се продължава до пълното затваряне.
Човекът казва, че изтегля всякаква гной, мръсотии.. и затваря раните. Ще следя темата.

13.   Здравей, номер 12. Много се радвам, че ми писа. Онзи ден говоеихме с приятелятт ми за раните му. Каза ми, че преди време е успял да ги излекува, НО 3 дена след прохождането, отново се появявали рани. До колкото разбирам най-добрия вариант явно ще е протеза на кракът, за което не сме говорили сериозно. Аз бих искала да е ако може подколянна. Обаче ми е казвал, че може би организма нямало да я приеме. Това звучи много страшничко, защото отреже ли се кракът няма връщане, а сега поне си го има и стъпва някак си и наа него... Не знам, много съм объркана. И той като теб е опериран като бебе иначе е нямало да живее, но живот с такава болест е огромна болка. Пиши пак. Хора с еднакви проблеми биха могли да са си полезни.

14.   Опитайте със сребърна вода за изчистване и зарастване на раните.
Накарай го да използва съзнанието си и да нареди на клетките си да се възстановят. Това се постига с медитация, себеприемане, визуализация и увереност, че нещата ще се подобрят.
Към отрязване на крайници не бързайте да прибягвате!
Винаги има начин, въпросът е въпросното момче да потърси сам.
Духовните пречки са тези, които ни изправят както пред физически, така и пред духовни препятствия и ни правят по-силни..
Така виждам аз нещата.

15.   Консултирайте се с лекар. Ако сами се лекувате, можете да влошите нещата.