Споделена история от Здраве |
Не знам какво се случва с мен
преди: 7 години, 4 месеца, прочетена 1369 пъти
Здравейте, като цяло не очаквам нещо кой знае какво като съвет, но очаквам някакво адекватно мнение по въпроса.. Цялата история е такава, че от края на април започнах да ставам през ден два със силни болки в корема, горе високо, последвано от ходене до тоалетна и не го взех на сериозно, все си мислех, че е някаква настинка, нещо, което ми е издразнило стомаха.. но с течение на месец нещата продължаваха придружени с "кризи" или атаки някакви, не знам как да го нарека от сорта на това като излезна навън и нещо се ядосам ама много леко се издразня на нещо и директно се стрелвам към тоалетната с диария (извинявам се, че така директно го казвам), а след това устата ми пресъхваше и започваше да ми се гади и просто ставах слаба (нямах енергия), ставаше си ми лошо. след като нещата станаха доста по-зле и всяка сутрин ставах все така и по-зле и по-зле реших най-накрая да споделя на родителите си и те с "ритници" ме закараха на лекар, понеже постъпих наистина ама наистина неадекватно! Отслабнах с 10 кг, нямах апетит и желание за храна. Отидох на гастроентеролог, направиха ми гастроскопия и ми казаха, че имам обострен гастрит придружен с нервно свиване на стомаха, изписаха ми се камара лекарства с така очакваните от мен успокоителни и диета, която включва само ориз, картофи и печени ястия.. Имаше ефект! Толкова се радвах на живота, че най-накрая се отървах от нещо такова, да ама не. Месец и половина по-късно същата история на нов глас. че и по-зле. То не бяха позиви за повръщане, не бяха паник атаки (задушаване, сърцебиене, свиване на корема, ходене до тоалетна по няколко пъти на ден) и така почти всеки ден и хайде пак на гастроентеролог, където ми се каза да спра хапчетата!!!! Да съм спокойна всичко е, защото съм много чувствителна (думи на гастроентеролог) "Продължавай с успокоителните" Да, имах лични проблеми или някакви дразги от живота, като всеки нормален човек? Е, спрях хапчетата за 1 седмица първите дни отидох в другата крайност, не мога да отида до тоалетна, на своя глава започнах лекарствата отново и се почувствах по-добре, но временно.. казаха ми, че е хубаво да започвам да си обогатявам менюто лека полека! Така и направих, но в момента в който хапнех нещо ралично на следващия ден корема ме смазваше! Ходенето ми до тоалетна беше с кръв и все повече и повече позиви за повръщане.. Имах моменти в които просто исках да излезна от тялото си, исках да напусна себе си едва ли не! Всичко си беше както в началото и все едно всичко е напразно.. Реших да пробвам по различен начин-хомеопатия. Отидох при хомеопатичен лекар, той ми пусна много, много изследвания и ме прегледа обстойно, като каза, че съм възпалила всичко, като се почне от червата, проблеми с бъбреците и всичко останало са просто паник атаки, поради това, че съм чувствителна и изживявам много зле нещата! В което беше изключително прав! Каза, че някои неща са от главата ми вече от страх, а други просто си внушавам и просто има стрес около мен, което наистина е така. Каза ми да спра да пия всичките хапчета и ми даде за червата за 2 седмици да ги оправя и хомеопатия. Честно ви казвам за 1 седмица се почувствах много по-добре здравословно. Реших и на психиатър да отида, и ми се заяви, че съм в депресивен епизод и ми изписа нови успокоителни и да съм яла сладолед? ! Повече и не отидох! От 2 месеца вече пия хомеопатията и през два три дни си вписвам нещо ново в менюто за хранене, без пържено разбира се, чипсове и т. н. Обаче лошото е, че отново имам такива моменти със ставането сутрин като под часовник започва да ме боли корема и пак тоалетна, даже на моменти имам чувството не само, че ще повърна а и че гърлото ме стяга. Започнах да се замислям да не би да не му понася яденето? Не, защото дори само картофи да ям днес или ориз 3 пъти на ден и по малко хляб днес и утре ям това, единия от дните пак се чувствам зле.. Започнах да се замислям да не би да е от настроението, но не дори и когато съм в добро настроение предишния целия ден, сутринта се повтаря всичко... Наистина се отчайвам.. Живея в страх ако си взема да ям това дали ще ми стане лошо след малко или утре.. Да не казвам, че съм имала дни в които дори не мога да ям, защото ми се повръща и само ходя до тоалетна.. А само да помисля за храна и сякаш тялото ми иска да ме изхвърли мен самата с такива мисли.. Главата ми много много ми вреди! Моля Ви, за адекватно мнение защо продължавам въпреки всичко да имам повече сутрини в които ставам с болки в стомаха, тоалетна, повръщане, губене на енергия, без апетит и започвам да треперя.. А когато изпитам по-силна емоция става абсолютно същото
|
