Споделена история от Здраве |
Погубвам се малко по малко.
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1491 пъти
Здравейте уважаеми читатели. Обръщам се към вас тъй като, най-близките ми пред, които се осмелих да споделя за проблема ми го взеха с насмешка казаха, че си въобразявам и, че се държа като 12 годишен, така че се надявам да получа съвети и препоръка от вас, понеже проблемът ми наистина е сериозен и наистина взех да се притеснявам за себе си. От тийнейдръжството си насам, винаги съм бил изключително плашлив и много лесно изпадам в паника и тревожност за каквото и да е било. Няма значение дали ми предстои изпит или интервю за работа, седмица напред изпадам в някаква дупка, изразяваща се в краен песимизъм и тотално отричане на щастието. Просто в тези периоди усещам напрежение и тежест в горната част на гърдите (сигурен съм, че се сещате за каква неразположеност говоря), както и все едно някой ме притиска от двете страни на главата. Това продължава през целият ден, като единствено спасение намирам в съня, който в тези периоди продължава дори и по 11-12 часа! Като мине сесията всичко отминава и рутината се възвръща. Или поне докато не ме спре КАТ за проверка например. Тогава направо си гълтам езика, започвам да заеквам и сърцето ми направо ще изхвръкне от гърдите. И всичко това при положение, че съм изцяло изряден и няма за какво да се притеснявам. Всичко като премине, следващите няколко часа усещам как мускулите ми треперят и сърцето ми бие все още зачестено. Същото се получава, когато понякога не мога да си намеря телефона. Тогава веднага ми причернява и ми се завива свят от мисълта, че може да съм го загубил, не тръгвам да го търся, а започвам да си мисля най-лошото. Знам, че са абсолютни глупости, но това е самата истина.
Някак си, се примирих с това бреме, но наскоро се харесахме с едно момиче и започнахме да си пишем и виждаме.
От тогава тотално се поболях и повече не издържам. Например днес още със събуждането си започвам да си мисля глупости от рода на "Дали не съм я обидил снощи, дали не ми се е разсърдила за дето не и отговорих веднага на съобщението или пък, че не съм си чул телефона когато ми е звъняла, и така на база това започвам да си правя някакво налудничеви заключения дали няма да ме зареже, при което ме обхваща небивала паника, която е съпътствана със сърцебиене, унилост и напрежение в гърдите. Изпитвам и небивала ревност, от която ми се къса сърцето. Когато имаме среща пък, отивам с огромен страх и дори нежелание. Причината за това, е че се притеснявам да не се изложа или да опровергая нейните очаквания към мен.... За зла участ, последните 2 месеца, в които сме заедно по цял ден съм в такова състояние. Нямам никаква концентрация, работя мудно и съм крайно разконцентриран. Понякога дори ръцете и краката ми треперят от напрежение.
В началото написах, че се погубвам малко по-малко, точно заради това. Знам, че поведението ми е крайно налудничево и нелогично, осъзнавам и, че така само ще отблъсна момичето, но не мога да се преборя със себе си. Дори и да направя някоя глупост, и тя наистина да ме зареже, света няма да свърши, но толкова съм се филмирал, че направо не виждам изход...
Как да си бъда същият 22 годишен младеж, който да се радва на живото и целеустремено да се преборва с трудностите, които му поднася, защото така определено няма да изкарам дълго. Не искам да свърша в психиатрията или пък някъде другата заради това, че сърцето ми също излиза в ритъм непрекъснато.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 76135e1985 |
|
1. Няма да свършиш в психиатрия, не се тревожи. И не си въобразяваш нищо, ти имаш тревожно разтройство, което можеш да облекчиш, ако си намериш добър психолог/терапевт, а в това няма нищо срамно, грешно или лошо, нито трябва да се притесняваш от него. Според мен това е най-добрата опция. Има и разни лекарства, които помагат малко.
Аз самата нямам състояние на ниво като твоето, предполагам се нарича генерализирана тревожност, но от около 5г. съм била при 4 психолога заради депресия, потиснатост и тревожност и знам, че от сеансите има ефект. При добрия психолог няма само лафене, но и неща, които можеш да направиш за да облекчиш това треперене, притеснение, потене предполагам и тежест. Много е гадно.
Случвало ми се е ако компютъра не се ъпдейтва достатъчно бързо да ми се повръща от притеснение сякаш света ще свърши или да се задушавам ако не мога да си намеря ключовете.
Определено има начини да си помогнеш, но е много важно да не си втълпяваш, че има нещо срамно или за притеснение.
Ходенето при психолог НЕ е същото като при психиатър и не означава че си луд или повреден, нито пък второто означава това.
Успех!
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 70f6b21eb3 |
|
2. Предлагам ти да отидеш при някой специалист психолог за консултация. Според мен това би било от полза и смятам, че това твое положение може да се излекува. Освен това ти съветвам да се запишеш и на йога.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 495b98fede |
|
3. Това се нарича параноя. Отиди на психолог и той ще ти помогне.
|
|
