Положителни мисли
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 1544 пъти
Здравейте! От доста дълго работя върху своето развитие в духовна посока. На 19 съм и всичко започна в един обикновен ден. Просто реших, че искам да бъда най-добрата версия на себе си. Старая се да обикна недостатъците си, отскоро практикувам йога, чета всякакви книги свързани с положително мислене, себеразвитие, самочувствие и тн. Като цяло много съм заинтересована в тези сфери. Някой би ли ми дал съвети как е постигнал една по-добра версия на себе си или какво прави по въпроса за да стигне до този "баланс", до себе си.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 8 месеца hash: 05eee17115

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Здравей, аз също се ориентирах в тази посока и много се радвам, че има и други хора на моята възраст, които се интересуват от духовното си развитие. Аз започнах с много книги на мотивираща и психологическа основа, записах да уча Психология, тренирам йога, медитирам всеки ден, спортувам, чета от около година и неща, свързани с будизма и различните практики за постигане на душевен баланс. Ходя често на курсове на тази тема. Впоследствие ми се промени хранителния режим (спрях месото и всякакви боклучави храни, научих се да си готвя пълноценна и качествена храна без излишни подправки, макар и основно да ям сурова, имам чувството, че самите ми рецептори се промениха и усещат качеството вече хаха), периодично си правя и пречиствания на тялото, спрях алкохола, кафето, сега са наред цигарите. Средата около мен се смени напълно, приятели, познати. Вече излизам повече на излети сред природата, смея се по-често, справям се по-лесно със задачите и планирам всичко като се старая да не отлагам. Започнах да пиша стихотворения/разкази, просто се изливат сами. Чувствам се много бодра и уверена в себе си. Смея да твърдя, че тази философия и по- конкретно развиването на духовността ми и изчистването на всички негативи от тялото, ума и душата ми просто ме възродиха и спасиха живота ми. Щастие и хармония. Продължавай в същия дух, това е начинът! Успех и всичко най- добро ти желая!

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: 774cc28bdf

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   След много години опити да се развия духовно и след много наблюдения над други такива хора осъзнах, че прекаленият стремеж към духовност е не по-малко лош от никаквия. Да, ние сме преди всичко души, но все пак души, които временно трябва да бъдат физически създания. И всеки опит да излезеш от тази матрица е обречен на провал или има сериозна цена. Ако нямаше нужда да се преродим като хора, щяхме да си стоим там като души. Щом са ни пратили тук за 70-80 г. като хора, значи трябва да си бъдем 70-80 г. хора. Така че бъди си човек и си следвай съдбата. Просто следи знаците дали я следваш, без много много да задълбаваш в такива духовни практики. Има си време да бъдем души, има си време да бъдем и хора. Аз за толкова години това разбрах.

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: 74487fc441

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Започнах да се интересувам от тази тема много отдавна. Да съм била на 15-16 години, тогава минавах през обичайните драми за пубертета и не се чувствах добре със себе си. Бях кисела, трудна, имах ниско самочувствие и много високи изисквания към себе си. Нямаше как да проумея, че сама си вредя. Съвсем логично, започнах да трупам много негативизъм в себе си. Аз съм човек, който е твърдо на мнението, че положителните мисли не идват насилствено. Да обичаш себе си също не е нещо, на което можеш да се научиш от повтаряне на двете магически думи пред огледалото. Как постигнах баланс? Когато се чувствам зле, пиша писма. Писането ми помага да концентрирам мислите си, да прочистя малко съзнанието си и да премахна чувството, че не се справям достатъчно добре и положението няма изход. Не чета тези писма, дори не ги пазя. Пазя само всички положителни уроци, които съм научила по трудния начин. Имам файл на компютъра с тази цел, в този файл всяка отрицателна дума, носеща отказ, невъзможност или отчаяние, е забранена. Не описвам лошите си състояния, описвам само това, което ми е помогнало да се издигна, което съм научила за себе си или за живота. Вътре няма писания от сорта на това, че не трябва да вярваш на никого или пък, че винаги трябва да си благодарен за лошото, което ти се е случило. Напротив, пиша, че човек трябва да се доверява на степени, първо малко, а с времето още малко... в един момент става ясно колко можеш да вярваш на еди-кой си. Пиша, че е нормално да не се чувстваш щастлив от това, че си загубил близък, че си се скарал с майка ти, че не си взел даден изпит с отличен. Случват се и неприятни неща, научих се да ги приемам за прости факти, нито добри, нито лоши, а съвсем нормални истини в живота ми. Най-ценното, което осъзнах с цялото това писане е, че човек трябва да промени онова, което го тормози, но да приеме всичко, което не зависи от него. Намерих собствения си баланс, далеч съм от идеята за пълен позитивизъм, но и самата идея за такова нещо ме кара да се чувствам притисната. Промените ги наложих след като си поплаках месец. Преди това не бях плакала с години, а в онзи месец изобщо не ми бяха нужни причини, просто си позволих да рухна, за да може да се изградя наново. След това известно време си давах почивката, която ми е нужна. Ако не исках да върша дадена работа, то изобщо не поемах ангажимента. Организирах задълженията си по важност, гледах да ги свърша по-набързо, за да може после да ми е спокойно, но не съм се насилвала да върша работа, която е за след седмица и осъзнах, че двучасов филм следобед няма да ми попречи. След още малко време дойдоха положителните мисли, а после и любовта. Спрях да мисля за материалното, гледах да ми е леко на сърцето и да не си тормозя душата за неща, които изобщо не зависят от мен. Ами, странна съм, но не съм лош човек и винаги намирам решение на проблемите, защото не мисля, че те са нещо страшно. В крайна сметка, ако ще мислиш за духовното, то се насочи към това, че нищо материално не е вечно и хората сами се поставят в клетки. Харесва ми да мисля, че ние всички сме души, които просто имат тела за не повече от 100-120 години. Това ме кара да забравя за момент, че косата ми се заплита или пък, че може би никога няма да имам мечтания автомобил. Реално, какво толкова неизбежно може да се случи, след което няма да продължиш? Хората все казват, че не могат повече, а после преживяват още 3 пъти по толкова и накрая все са добре, все са живи и продължават. Часовникът не пита, той директно те изблъсква напред, няма значение дали си готов, показва ти, че има следващ ден и ти ще оцелееш. На този етап не се тормозя с негативизъм, защото съм спряла да вярвам в лошото. Тоест, вярвам, че го има, вярвам, че не съм имунизирана срещу него, но никога не избирам да мисля за възможните гадости, които могат да ми се случат. Това, че е 99% сигурно, че ако изляза с бял панталон след дъжд, то ще го накалям, изобщо не ме спира да си облека панталона. За сметка на това и никак не ми пука, че после е оцапан, защото не е купен, за да виси в гардероба, пък и не виждам драма в прането. Не виждам драма в абсолютно нищо. Някак си не вярвам, че някой е длъжен да ме обича, не очаквам от хората да правят това, което на мен ми се иска, не се натъжавам, че съм дала 2лв да изтъркам билетче, а не съм спечелила... това са нормални неща, искаш нещо-правиш го-понасяш последствията. Не трябва да се вманиачаваш по проблемите. Тези неща са като метерологичното време. Все някога ще завали дъжд, после ще изгрее слънце... понякога ще имаш чадър и резервни обувки, а друг път ще се измокриш, но и в двата случая всичко ще премине.

 

...

горе^

преди: 6 години, 8 месеца hash: 945e58899b

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Вярвай в Бога, не падай духом, като паднеш се изправяй, като се отклониш от правия път се върни в него, вярвай в себе си, вярвай, че можеш да постигнеш каквото си наумиш, бъди добра и прощавай на хората, не ги съди за недостатъците им за да не дойдат същите изкушения върху теб и да установиш от личен опит колко лесно е да се подхлъзнеш на тях, пази се да не се възгордяваш и да не презираш някой, бори се с лошите мисли които ти хрумват.

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: 214bfa70aa

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Имаше една (а може би и повече) подобна тема тук с интересни коментари отдолу: http://spodeli.net/3/story-20356.html

 

...