Споделена история от Здраве |
Трябва ли да се тревожа
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1253 пъти
Здравейте!
Има нещо, което не бих казала че ме безпокои, но поради факта че не ми се е случвало подобно нещо се чувствам леко дезоориентирана. Ще започна същинската част. Случи се така, че постъпих в болница за няколко дни и от тогава някак се чувствам странно. Стана така, че ситуацията беше деликатна и се разстроих, а човека който извършваше манипулацията ме хвана за ръката от там каза мили думи за да се успокоя и не помня нищо бях под пълна упойка. Преди това да се случи друг специалист на шега ме пита какъв е социалният ми статус и доктора, който ме лекува чу и не знам дали си въобразих, но не му стана приятно, защото направи гримаси взе да се разхожда из стаята и излезе подсвирквайки на мен не ми стана много приятно почувствах се не ловко. След няколко часа дойдоха да видят как съм целият екип начело с въпросния господин и обръщението му към мен беше, , моето момиче ' нещо, което ме изненада предвид студеното ту топло поведение спрямо мен по-рано и каза, че ме пускал да съм си ходила при мъжа. И тук си казах той явно си е такъв майтапчия използващ лек сарказъм, но уви... След седмица отивайки за епикризата се оказа, че не е готова бяхме 2та с мъжа ми. При което онова, което ме обърка е поведението на лекаря ми. Като ни водя не продума и думичка под мина ни все едно никога не ме е виждал За мен излъчваше нервност макар и да се опитваше да се прикрива иди казах, че нещо може да са го ядосал и обмисля дали да не си тръгнем обаче мъжът ми настоящ и останахме. Влизайки той ме пита за името и както е по стандартите и изведнъж ми зададе въпроса
- Това ли е мъжът ти?
При което аз се притесних мислейки, че и има нещо и че ще трябва да го повикан, обаче той вместо това ме попита
- Какво си му направила, че те гледа право в очите?
И тук отново бях изненадана, но го приех на шега и само се усмихнах без да отговарям. Даде номер a който да позвъня в случай че не успея да дойда да ги в, е а и аз съответно станах да си вървя при което хора, вярвайте ми буквално за селу ди беше зад мен и ме щипна по ръката и ми се усмихна! Аз се усмихнах и си казах, че явно е разбрал, че съм се притеснил и го е направил за да ме развесели по приятелски. Вървейки по коридора с мъжа ми му пух гласа и докато той ме превеждаме през изхода се оказа, че доктора ми върви след нас с бързо темпо и усетих че леко ми докосна гърба и избита мъжа ми е извини му се, но с думите :
- И да я слушаш много!!! И изчезна и аз се фрапирах!!! С мъжа ми обсъдихме тази нестандартна случка и я приех е на шега и я забравихме. След известно време отидох сама за др документи и се наложи близо 2ч да чакам пред кабинета тъкмо когато ме йоътиха къде да го намеря той настоящ да го почакам в другия кабинет и аз отидох имаше един др човек преди мен и после влязох за щастие всичко бе наред и съм напълно здрава!!! При, което този път той сам повтори името и фамилията, че чак и възрастта ми, което ме очуди като се има предвид колко народ минава през него! Под хвана една болезнена тема за мен, която ми докара здравословните проблеми, които имах и аз се разплаква при, което той ме погледна затвори си очите и пак ги отвори и се опита да смени темата, като през цялото време ме гледаше в очите по същия начин както се изказа за съпруга ми! Аз се почувствах не ловко, но не казах нищо и той излезе че го бяха повикал и връщайки се ме докосна по рамото и по гърба и ми се усмихна. Не мога да кажа, че ми е било неприятно, но ми беше странно на 30г съм и за първи път ми се случва подобно нещо и просто не знам как да от реагирам в дадената ситуация и за момент ума ми блокира. Насочвайки се към вратата той, като куршум се изстреля след мен отново обаче избързах и излязох и стана така, че той изоставяйки се е уредил с врата в лицето хай не съм се обръщала бързай да си върша нещата у дома. Прибирали се обаче установих, че той не ми е дал документа, а по принцип би следвало да е готов и да ми го даде обаче е ми даде нищо и аз се усетих, че съм го забравила! "" Така се ядоса, че тя ва пак да ходя до др край на града само за 1лист и се зачудих как мога да си спестя разходите до там и отново висенето по опашките и реших да му звънна и да му кажи и ако може да го взема към края на др месец, защото ни предстои дълго пътуване при което ми каза
- Не можеш ли да се върнеш?
Пропуснах да спомена, че първоначално не ме позна и беле дръпнат щом си казах името и фамилията смени тона и ми говореше галено! Та обясних ситуацията и, че няма как да се върна плюс това имаше и ужасна буря и беше буквално мисията невъзможна! И той отново ме пита дали не мога да ида др ден и аз отново поясни, че няма да ме има за неопределен период и ми каза ако искаш ми дай адреса си да изпратя документа и аз се очудих, че ще се разкарваш след работа до еконт да ми пуска документ и ми стана адски не ловко и му го казах при, което той леко се засмян и ми каза хайде утре очаквам позвъняване то ти за данните и да не забравиш да ми се обадиш!!! И пропусна да спомена, че ми предложи когато се почувствам зле да ида при него за да му споделя как се чувствам и ми каза даже по кое време е свободен. Сподели неща за личния му живот и аз останах очъдена а сме се виждали 5-6пъти през няколко месеца. Ще бъда искрена разума ми казва, че нямам повод за притеснение, но сърцето ми подсказва, че прекалено задълбава в личното ми пространство, което ме навежда на мисълта, че флиртува с мен макар и да не съм му дала повод! Бих се радвала да споделите мнението си за да знам за в бъдеще ако пътищата ни се пресечат как да постъпя. Той е женен има 2 деца предполагам, че поради естеството му на работа не носи халка та си, но не ми е ясно това флиртуване ли е, учтивост или приятелско поведение разликата във възрастта ни е 10г. Чувствам се объркана...
|
