Споделена история от Здраве |
Какво ми е? Проблем с психиката или..?
преди: 6 години, 9 месеца, прочетена 1207 пъти
Здравейте! Пише ви 18-годишно момиче и въпреки странните неща, които ще прочетете, искам да кажа, че историята е напълно истинска и ще помоля коментиращите да се отнесат сериозно към нея. Така... още от малка на моменти получавам някакъв.. как да кажа... свръх адреналин и започвам да правя странни движения -тичане, скачане, блъскане в стените, мятане на ръце и всичко, което можете да се сетите Интересното е, че когато го правя се пренасям буквално в друг свят - очите ми виждат предметите около мен, но мозъка сякаш не осъзнава. Заради това често съм падала, изкълчвала съм глезен и съм се наранявала. А в мозъка ми в зависимост от периодите от 3-4 годишна възраст до сега мислите се променят. Някак, изведнъж идва адреналинът и в мозъка ми се появява филм, който представлява едва ли не моят живот-мечта. Като малка живеех в анимациите, а от пубертета насам от както започнах така да се каже, нещата са свързани с човек, който харесвам - как му правя впечатление, разговори и всички тези неща, които са дело на моето съзнание. Измислям ги на момента и понякога се повтарят всеки ден, понякога измислям нещо различно, но.. без усилия, идват ми на ум веднага. Понякога тези неща са тъжни и също много важно нещо - много се влияя от музика. Докато си изкарвам адреналина върви музика, която си пускам - тя някак засилва нещата. Мога и без, а понякога като чуя любима песен на публично място едвам се сдържам. Общо взето това, което правя от години е да се затварям в стая (по-често в мазето), пускам музика и... буквално откачам - правя някакви движения, а в мозъка ми се пренасям другаде. Родителите ми знаят, даже мама е чувала да издавам звуци, които представляват напъване да кажа нещо, но сякаш не мога. Не обръщат внимание, защото не знаят за какво точно става въпрос, мислят, че просто правя упражнения. Искам да вметна, че по едно време доста се движех за да видя дали просто не трябва да си изкарам енергията, но уви колкото и да съм изморена пак се появява този специален адреналин. Прекарвала съм по 2 часа в мазето без да усещам умората и чак, когато спра за малко усещам, че ще припадна. Много ми пречи, защото с това тропане и блъскане стресирам околните, ако дойде някой и ме чуе (аз се затварям и винаги съм сама, когато го правя -завесвам всичко и се изолирам тотално). Добре, че родителите ми ме прикриват, защото знаят, че всеки би ме сметнал за луда. В живота съм си напълно нормална - уча си, излизам с приятели, умея да разговарям на всякакви теми, имам интереси, възпитание... но просто дойде ли този адреналин от нищото сякаш ставам друг човек. Много е трудно за обяснение, но се опитах да ви го опиша по най-точния начин. Обмисляли сме с моите родители консултация с компетентен психолог или психиатър, но как ще ми помогне като имам чувството, че това никъде го няма. Затова пиша тук да попитам дали случайно някой е чувал за такова състояние при хората и да ми каже какво да направя. Искам да го премахна за да живея нормално, без да се крия, да се затварям и най-вече да си губя времето. Благодаря предварително!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: 73905fcbd6 |
|
1. Най-добре посети психолог. Ние тук няма как да ти помогнем. Успех!
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: de7411f3ad |
|
2. Психолог, пълнолетна си, не оставай роб на това състояние. Има да учиш, да живееш с други хора, с момче. Родителите ти явно не са много в час, да не те заведат щом дори се нараняваш, така че не чакай тях ами си вземи направление и потърси добър психолог, не психиатър.
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: d8f01305c1 |
|
3. Посетете психиатър. Ако сте от София потърсете Ваня Матанова. Тя ми беше преподавател в университета и е изключително добра. Не че е страшно, просто го направи за себе си, защото не се чувстваш добре и все пак ако искаш да разбереш какво се случва и зали изобщо нещо се случва.
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: b30e95acf8 |
|
4. Момиче, това не е нормално състояние. Моля те потърси помощ, да не излезе нещо сериозно, или да не се нараниш без да искаш. Психиатрите са лекари, те ще имат по-добра идея от къде идва проблемът. Психолозите са по-скоро за морални/душевни проблеми, докато тук поне на мен ми изглежда, че си е нещо чисто физиологично. Дейстай, не се бави, и желая всичко най-хубаво!
|
|
