1. Медицината, която се занимава с психично здраве, третира комплексно - разговори с психотерапевт и медикаментозно с психиатър.
Медикаментите НЕ ЛЕКУВАТ те само КОРИГИРАТ химичните дисбаланси в тялото и по-конкретно, в мозъка.
За да дойдеш 'на себе си' е необходимо да започнеш, да опознаваш себе си, личността си. Това ще стане чрез САМОНАБЛЮДЕНИЕ, тъй като в огромна част от ежедневието си, живеем на автопилот, без да разсъждаваме (изкл. уроците в училище и поемането на нови задачи, и занимания, но дори тогава - след като свикнем с нещото, то става рутина, и е лесно за нас да изгубим интерес, и да станем механични ако това, което правим е задължетелно, ако пък не е задължително - просто го изоставяме (има много хора, които все почват някаво хоби и го зарязват или пък сменят партньори, или имат зависимости), това са все, последиците от загубата на интерес и живеенето на автопилот, зараси забързаното ежедневие. )
Чрез самонаблюдението, ще може да си отделиш време, докато правиш нещата в ежедневието си, дори най-битовите, като миене на съдове и ще видиш, че когато правим нещата с внимание, те придобиват СМИСЪЛ (а това е важно, защото нас - безсмислието ни убива. ) Освен това, чрез концентриране върху живота си, ще можеш да разбереш - какво харесваш и какво не чак толкова, и съответно ще пристъпиш към желана промяна, защото всеки иска да харесва живота си, нали?
Открих, че, за да съм добре със себе си, ми е важно да харесвам себе си и начина, по който взаимодействам със света, да съм доволна от резултата, а за мен това значи - да съм полезна, съотвено - доброволец съм в една организация, занимаваща се с различни каузи, уча за учител, всяка пролет и есен участвам в засаждане на нови дървета около и в София, старая се да се държа добре с хората, независимо как, те се държат с мен, част от Бялото братство съм и съответно се запознавам с хора, които са по-близки до моя натурел.
Идеята е чрез самонаблюдение да изучаваш и обикнеш себе си, и живота, да станеш пълноценна единица в него, не казвам да се вписваш в общоприети норми, защото 'норма' - няма, в едно общество, особено ако е по-голямо, има различни групи, ще си, в която искаш, не е нужно да е най-голямата, въпреки, че тя е преобладаващата, и особено в малка държава като България, ще се набива на очи отвсякъде, от телевизията, на улиците, ще се опитва да те подтисне като ти показва, че нещо ти има, защото не си като тях, но ти - бидейки в своя група, в своята среда, имайки свои интереси и хора, с които да ги споделяш - няма да се чувстваш подтисната и в зоната на мрака.
Не бива да се даваш на мрачните мисли, те само изсмукват живота ти и се хранят от теб като паразит. Искаш ли да храниш паразити в себе си? Да даваш живот на лошото? Депресията иска да те убие бавно, да направи така, че да нямаш желание да станеш и да се изкъпеш дори, да нямаш работа, да нямаш приятели, да нямаш живот. Да затънеш дотолкова, че да изпаднеш от социума, който може и да функционира зле, но изпадането от него е равностойно на смърт - будна кома, в която не си полезен, нито на себе си, нито на никого - за какво живееш тогава? Депресията, бих я сравнила с алколизма и с наркоманията, както и с други зависимости, защото е бягство. Да оставим настрана химичните дисбаланси, регулирани с хапчета (регулирай ги с правилно хранене, спорт и хубави емоции идващи от нещата, които правиш). Много от диагностицираните, без значение от диагнозата, зациклят на идеята, че всичко е заради химичния дисбаланс и взимайки хапче, което за няколко часа ги корегира - затвърждават още повече това си вярване, и стават вечни пациенти, защото на повечето хора им е по-лесно да взимат хапчета, за болестите си, вместо да се излекуват наистина, те регулират симптомите. Поглеждайки към резултатите от депресията - тя те изважда от живота, от участието ти, дори в твоя собствен живот. Защо бягат хората, от какво - от нещо или някого, наблюдавайки и опознавайки се - ще разбереш защо искаш да избягаш, и от какво/кого.
Без движение, растеж и развитие - няма живот. Някои хора намират смисъл в материалното развитие, други в духовното, а най-добре е да има баланс между двете.
|