 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Апатия
преди: 13 години, 7 месеца, прочетена 2773 пъти
Ледена кралица... на това приличам.... не се усмихвам, изглежда сякаш не ми пука за нищо.... Лошото е, че не го правя нарочно... такава съм... празна... без чувства....
Толкова време се учих да прикривам чувствата си и мисля че, накрая успях.... да остана без чувства... пълна апатия към всичко и всеки...
Просто съм сигурна, че едва ли има някой с по-ниско самочувствие от моето.... Струва ми се, че съм тъпа и никой не е грижа за мен... и което е по-зле- едва ли някога ще се намери намери някой, който да ме хареса :(
Знам, че проблема не е изобщо във вида ми, всичко е в главата ми... Има дни, в които нямам сила за нищо и се чудя има ли изобщо смисъл да се будя на следващия ден....
Животът ми не е бил приказка. Наложи ми се да порасна набързо, ей така за няколко дни... Всички деца се радваха, че са първолаци, а аз... бащи ми тъкмо влизаше в лудница (получи нервно разстройство - разви шизофрения). На моменти се чудя, защото може и да е наследствено и скоро и с мен да се случи...
Поправиха се по-късно нещата(сега, да чукам на дърво, той е добре, в ремисия е ). Но аз не искам да издавам колко ми е тежко и оттогава не говоря за тази неща и въобще, какво ми е на мен отвътре... Свикнах да тая всичко в себе си.
Някакси обаче ми беше трудно да изразявам чувства си, може от страх от отказ. Може би не срещнах достатъчно любов и ласка, на които да отвърна. Попораснах към 7-8 клас повечето ми съученички вече не бяха девствени. А аз-бях. Отидох на море и свърших бързо тази работа, но се научих на този порочен кръг- секс без любов....
2 год. след това майка ми почина и може би за да се отърся от това си лягах почти с всеки...
Случвало се и да ме изнасилват.. Ужасно е, особено, ако са хора, които мислиш за приятели....
Наистина не виждам смисъл в себе си... В тотална дупка съм и не знам как да изляза оттам... Почти 1 път седмично изпитвам суицидни мисли... но не го правя само, защото това, ще натъжи баща ми и пак да получи криза. :(
Мисля, че трябва да посетя психолог много скоро и той да ми помогне да изразявам чувства си и да ми покаже, че и аз съм нормална и заслужавам малко любов.
Моля ви, помогнете ми да намеря някаква светлина в тунела....
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 9e17483056 |
|
1. Здравей, искам да побързам да те успокоя и да ти кажа, че за нещата, които си преживяла си си много добре. Не си внушавай, че ти има нещо. Според мен трябва да живееш отделно, самостоятелно, или с приятелка като за начало. Честно казано не мисля, че имаш нужда от психолог, но ако мислиш, че трябва отиди. Това е, че в днешно време и нищо да ти няма, психолога ще ти каже че има, само и само да ти вземе парите. Имай го предвид.
Напомняш ми за мен преди години. Най вероятно никога не си позволяваш да плачеш пред хора. Искам да ти кажа-плачи, всеки път, когато ти се плаче. Да плачеш не е слабост. Това е най-доброто лекарство.
Ей така една вечер се затвори в стаята си, пусни си музика, плачи, сети се за всичко, което си преживяла, за всяко нещо, което те е наранявало през годините, за всяко нещо което те е правело нещастна. Реви, нареви се хубаво 2-3 часа, ако щеш(на мен лично ми трябваха около 3 за всичко, което бях насъбрала). )Даже си говори сама, ако трябва все едно споделяш с някой и си излей всичко. Реви, докато ти свършат сълзите и усетиш лекота. Много олеква от това.
Между другото и моят баща е луд, но е вкъщи. И става все по-зле, защото не иска да се лекува. А заради кой се разболя психически. Заради съжителството с майка ми, която отдавна е душевно болна. Предполагаш какво е да растеш в такова семейство. Как оцелях ли? Денем и нощем на улиците и по пейките като бездомник. Днес в една приятелка, утре в друга. В дом бях известно време. И трябва да ти кажа, че колкото и да беше лошо в дома, беше по-добре от вкъщи. Но това си е моя работа, да не те занимавам.
Та исках да ти кажа, че си добре. И да живееш самостоятелно. И ще се оправиш постепенно. Загърбав тежкото минало и започваш на чисто. Смени града, или държавата. Това е изхода, мила.
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: bad8ec5523 |
|
2. Много мерси за милия коментар. :) Аз сменях на 2 пъти града, сега съм вече близо 10 месеца в София, но за съжаление и това не ме разведри, просто толкова съм се отчаяла от хората, че дори и гледам да не допускам някой прекалено близо до себе си от страх, че отново ще ме нарани и разочарова.... Не знам дали си личи от това което съм написала, но аз много обичам баща си и знам, че той не е виновен за това, което ми е причинил. По-скоро сестра ми с нейното натякване, че съм грозна и дебела и аз сериозно повярвах в това....
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
