Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

9.   Когато бях на 20г, правих аборт. Не го исках, не бях готова. Беше от сегашния ми мъж с който тогава бяхме заедно от 2-3 години. Когато станах на 23 вече исках дете. Отне ни една година да го направим. Последва много тежка бременност. Имах скъсена шийка на матката, което се оказа че е от аборта. До 8м бях супер. След това започнаха контракции и разкритие. Бях на легло 5-6 седмици, но накрая всичко завърши без проблем със здраво доносено бебе. Не давам акъли, просто ти казвам при мен как се развиха нещата. Успех!

10.   Господ обича бебетата.
И помага.
Остави бебето.

11.   Здравей,
не знам с какъв акъл те съветват да го задържиш, въпреки всичко изредено от теб.
Да видим, какво говори за аборт:

- не желаеш детето
- не се чувстваш психически готова за такава отговорност
- нямате сключен брак
- с приятеля ти предполагам и не живеете още в общ дом, т. e нямате никаква идея, дали ще се получи хармонично съжителство, когато най-накрая се наложи да го направите и то заедно с бебе
- предстои ти стрес покрай изпити и практики през следващите месеци
- само на 22 си - имаш още много години пред себе си, в който би могла да родиш здраво бебче - наблюденията ми са, че през последните години младите семейства се ориентираха към раждане в интервала между 27 - 35, когато и са се понаживяли, и са си стъпили на краката и имат дом и стабилна работа, както и достатъчно доверие в партньора след няколкогодишен съвместен живот;
- нямаш гинекологични заболявания от рода примерно на поликистозни яйчници, които да оправдаят раждането в момента на всяка цена, защото забременяването по-късно би било по-трудно
- майката на мъжа ти е против теб и връзката ви - налице ще е постояннен дразнител и източник на интриги, да не говорим, че както сте закъсали финансово може да се наложи и да живеете заедно с родители
- приятелят ти е безработен и от месеци търси работа без резултат
- не е сигурно, доколко приятелят ти е емоционално зрял и готов за бащинство, както и дали изобщо е наясно с отговорността, с която би се нагърбил и дали после няма изведнъж да се сети, че не се е наживял
- нямате финансова възможност да издържате дете
- нямате подкрепа от родителите
- нямате сключен брак
- рискуваш да си объркаш яко и бъдещето и плановете за професионално развитие
- още си в първите седмици на бременността - колкото по-рано направиш аборта, толкова по-малък е риска от усложнения

Какво говори против аборт:

- бащата го иска
- страх от евентуални усложнения при аборта

Направи си сама изводите - на твое място веднага щях да потърся и второ мнение от гинеколог и да не отлагам.

12.   Абортите не са като едно време да те стържат. Правят се с вакуум и пълна упойка. Риск има при всичко. Никой няма да ти даде 100 % гаранция. Желая ти кураж!

13.   Ако направиш аборт не мисля, че гаджето ти още дълго ще продължи да е с теб. Така, че ако си обичаш гаджето си задръж детето ви. Ако не го обичаш, тогава направи аборт.

14.   За акъла №11

Та значи, куп народ за солидарност с животните не ядат месо, щото видели, да не се убива животното, ....... добре, няма лошо, ...... а да се убива дете, може.

Та то дебета ще си дойде с радостта, познавам семейства, които чакаха идеалните условия за да станат родители, разбирай покрив, кола, и тем подони подробности и като ги достигнаха, ядец. детето не идва.
Колко кукувици знам, за съжаление.

П.С.
Рождай си детето момиче и не го мисли. дар ти е, не се отказвай.

15.   Аборт. Не сте финансово стабилни, не си завършила, нямате отделно жилище... Отделно факта че не го искаш, не ти доставя радост... Ами едно дете е голяма отговорност. Да видим дали тези които ти пишат да го раждаш ще ти плащат памперсите и млякото за бебето. Да не говорим че веднъж като почнете така после най-вероятно цял живот няма да може да се уредите да живеете добре защото на първо място винаги ще е детето и неговите първи необходимости. В крайна сметка ще страда детето защото все ще сте на ръба. Ще стане на 20 години и няма да има пари за образование, кал ще свързва двата края? А и за вас ще трябва да се грижи. Не се правят така нещата.
Медицината сега не е както едно време. Не би трябвало да имаш усложнения след аборт ако всичко се прави както трябва. Потърси мнение от друг гинеколог и говори сериозно с приятеля ти.

16.   Преди 3 години направих аборт. Преди да го направя бих те посъветвала да го махнеш. Всички, които те съветват да го направиш са големи всезнайки. Това ти трябвало, онова ти трябвало... Трябват много неща, но най-вече трябват мама и тати, които се обичат и са млади и жизнени.
Никой не ти каза какво ще се случи с теб след аборта. Не говоря за усложнения. Все още не знам дали имам такива. Надявам се да нямам.
Какво се случи с мен:
Бах в същото положение като твоето. Разбирам защо и от какво те е страх. Аз бях същата. Постоянно мислех как няма да се справим, колко ще е тежко, че не е сега момента и т. н.
Е, махнах го. Абортът не е детска игра. Има болка и възстановяване.
Първото нещо, което ме попита докторът беше как съм. Отговорих „не знам”. Тогава той ми каза, че физическото ми състояние е едно, душевното друго.
Изпаднах в тежка депресия. Не можех да повярвам, че съм убила детето си. Че са го изсмукали от мен, като едно нищо. Плачех постоянно. Нищо не помагаше. Нещо се беше счупило непоправимо.
Беше непреодолима болка. Прекалено голяма за млади хора като нас. Обичахме се, но тази постъпка натежа като огромен черен облак над връзката и любовта ни.
Бяхме убили детето си.
Разделихме се.
Болката не минава.
Страхът, че може да има последствия също.
А бяхме толкова влюбени. От сегашната си гледна точка виждам, че трябваше да го родя.
Включвам се малко късно в темата.
Дано вече не си го направила
А ако си го направила, дано всичко да е наред с теб и връзката ти.
Успех!
Момичета, раждайте, дори и да сте млади и уплашени!
Всичко ще се нареди. Това е в женската природа. Да създава живот и да дава любов.
Не си разваляйте психиката и телата, заради пари, работа, образование и куп други глупости!

17.   Не знам как си разбрала, че си в 3-та седмица при положение, че пулс на ембриона може да се чуе най-рано около 5 седмица. Понякога и по-късно.. и въобще рядко някоя разбира, че е бременна преди 5-6 седмица... Намирисва на фейк тема...

18.   17, колко потресаващо незнание! Тестовете за бременност мерят хормони, не "пулс"на ембриони!

19.   От авторката: Направих аборт. Всичко мина повече от добре. Бях с пълна упойка и не съм усетила абсолютно нищо. Никаква болка след това. Нито течение. Съвсем леко зацапване, което изчезна още първия ден. Доктора е повече от професионалист, но на психиката ми той не може да помогне. Рухнах след това. Чувствах се много зле. Сега вече съжалявам, че го направих. Но явно така е било писано. Приятелят ми е твърдо до мен. Благодаря на всеки, който ми даде съвет.

20.   Авторке, номер 16 съм.
Дори в момента, когато мисля за това плача. Няма връщане назад, особено ако си емоционална като мен.
Просто го приемаш и това е. Преглъщаш, че това е било решението ти и това е правилното. Дори да знаеш с цялото си сърце и душа, че не е правилно - това е!
Не се терзай. Изправи глава и продължи напред, както след тежка раздяла с любим човек. Така си решила - така си направила. Ако си християнка - запали свещ и помоли за прошка. Изплачи си мъката.
Ако си мюсюлманка - помоли се на Аллах да ти прости.
Плачи, колкото ти се плаче. Гледай да си запазиш връзката.
Не говорете за това. Така става по-лошо.
Успех и щастие ти желая!

21.   Не е било писано, сами си взимаме трудните решения и после се учим да живеем с тях. Опитала си се да направиш това, което смяташ за най-добро. Понякога грешим в преценките си и това е човешко. Макар последствията да са нечовешки. Нека тази жертва не бъде напразна. Направи това, което си искала да се случи без детето. Това, заради което си го убила. Нека да има поне този смисъл този аборт. Аз абортирах на 19 години и след това се почерних от срам и вина. Не си дадох право на щастие. Вече съм на 40. Съветвам те да гледаш какво имаш и да правиш живота си такъв, какъвто го искаш. Няма писано, сами пишем. Опирай се на мъжа до теб, на приятели и родинини. Съжалявам много за това, което се е случило. И за теб, и за мен, и за децата ни.

22.   Много се страхувам че няма да мога да стана майка отново, абортирах в много ранен стадии за което доктора ми каза че е много по-добре. Много, много съжалявам че го направих и незнам след колко време да опитаме пак за бебе.

23.   Номер 16. Правихте ли опит да забременеете отново? Не се ла получава?

24.   Не се страхувай. Изчакай малко да мине време, тялото ти тъкмо се е приготвяло за бременност, сега трябва да разбере, че вече не е бременно. Половин година изчакай, виж как ще ти се напасне цикъла. Най-добре преди да опитваш е да създадеш тези условия, които сега липсват. За да не изпаднеш отново в паника и да знаеш, че ще се справиш.

25.   Номер 24. Много благодаря за добрия съвет и за разбирането. Ще те послушам!