 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Хипохондрия
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1453 пъти
Здравейте на всички! Момиче съм на 19 години, и както от самото заглавие се подразбира, темата ми е за хипохондрията. Всичко започна преди 2 години, когато получих първата си паник атака. Тогава нямах никаква идея, че това е паник атака, и започнах да си мисля, че получавам инфаркт или едва ли не, че умирам. Така в продължение на няколко седмици получавах паник атаки, без да знам че това са паник атаки. Започнах да си внушавам, че страдам от някаква смъртоносна болест и паник атаките зачестиха и станаха още по-страшни. Реших да ида на лекар, оказа се че ми няма нищо, изписаха ми хапчета и ми препоръчаха психолог. Бях решена да ида на психолог, но майка ми започна с нейните си философии: "Всичко си е в твоята глава, внушаваш си. " ; "Пари на вятъра. " ; "Ти сама трябва да решиш проблемите в главата си. " и т. н. Както и да е, мина време и аз започнах да овладявам паник атаките и с течение на времето спрях да получавам. Но мислите за смъртоносни болести и смърт не мога да си ги избия от главата. Получа ли някаква болка в определени части на тялото и започват всички тези мисли за болести, от които няма спасение. Вече и на лекар ме е шубе да ходя именно заради страха да не ми кажат, че страдам от нещо. Случвало ми се е от толкова страх, натрапчиви мисли и притеснения цикъла да не ми идва с по 2 месеца, и ето пак се започва с поредните мисли за болести на яйчниците или нещо свързано с женските ми органи. Знам, че само си внушавам и че тези страхове са резултат от хипохондрията, но просто не мога да спра да мисля за здравето си, и си казвам "Може би си мисля, че е от хипохондрията, а всъщност да страдам от някаква болест". Искам много да ида на психолог и да предприема лечение, но проблема е че съм студентка, не работя и нямам достатъчно пари за лечение, а ако кажа на родителите ми пак ще започнат с техните си приказки, че си внушавам, че ми има нещо. Ще помоля за мнение и съвет от хора, които страдат или са се излекували от хипохондрия. Благодаря!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: abb16e5ab7 |
|
1. Бях в същото положение, беше отдавна, когато бях млад. Спомням си онова време и се смея на себе си, какъв глупак съм бил тогава, та да си набия такива мисли в главата. Но много добре разбирам момичето, много е неприятно това състояние. Майка й е права, но не може да вникне в главата на дъщеря си, не е толкова лесно да се избият вредни мисли. Броденето по лекари е неизбежно, но както винаги и безполезно, защото няма какво да открият в здраво тяло. Както казват времето лекува всичко, оказа се, че лекува и хипохондрията. Успоредно с болестта, вървеше и времето. Аз специално си бях внушил, че съм болен от рак, и така всеки момент очаквах да мра. Докато обикалям по доктори, изтекоха 4-5 години. През това време изчетох всичко за рака, чаках, чаках, времето мина, а аз не умирам. Само на това повярвах, чета, че рака за няколко години убива тялото, а аз още съм жив!? Тогава си внуших, че докторите са били прави, нищо патологично не могат да открият, а след като преживях повече от 5 години, отказах се да чакам болестта. Захвърлих всякакви четива за болести, спрях всякакви лекарства и започнах да помагам на тялото си, спрях да го тормозя с лоши мисли. Единствено разходките сред природата, лекият джогинг сутрин и пълноценно хранене, това е достатъчно за начало, после всичко се подрежда. Авторке, след време с усмивка ще се сещаш за този период, но сега е трудно, знам! Не знам какви лекарства са ти изписвали, но ако опиташ с Деанксит, сигурно ще ти помогне, мен ме спаси!
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 08198b2cd5 |
|
2. Като не стигат парите се хвани на работа толкова ли е сложно
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: c2f64fd883 |
|
3. Хм, най-добре е да не подценяват ситуацията вашите. По принцип зрял човек може да се справи и сам с тая паника, ако уцели верния път Обаче е добре да има някой да ти каже верните неща.
Не им се дават пари на вашите. Иначе не виждам защо да те спират да отидеш на 1-2 консултации.
А за какво са парите ако не за здраве и щастие. Нов телевизор ли е по-важен, нов телефон ли.
Гол бих ходил само да съм здрав. :) за здраве не пестя.
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 6d372d8fd5 |
|
4. Хипохондрията минава с времето? 4- 5 години? Знаете ли колко самоубийства има в резултат на сериозна хипохондрия. Да чакаш да умреш във всеки един момент? Пълни глупости. Виж, аз бях в теойта ситуация. Беше доста сериозно, хофех по лекари всеки ден, чаках да умра. Чаках времето да ме кзлекува. Така хипохондрията премина в тревожност, оттам в паник атаки, оттам във фобия от това да се докосвам до каквпто и да било, оттам в обсесивно компулсивно разстройство изразено в мания за чистота. Прочетох една книга "подсъзнанието прави всичко" на Джон Кехоу, силно препоръчвам. Мога да кажа, че след нея бях почти излекувана, докато не минаха 2 години и хипохондрията не се прояви пак от никъде. Тръгни на психолог, дори един път да е. Когато чуеш от авторитетна фигура пред теб, че ти няма нищо, най- вероятно ще се успокоиш. И не чети в гугъл.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
