Самотен съм.
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 806 пъти
Здравейте, във всяка тема досега съм благодарил за възможността да ви напиша това. И този път няма да пропусна. Благодаря на сайта и на Вас, читатели.

Момче на 20 съм и попринцип умея да живея със самотата, винаги съм я побеждавал. При мен се случи една любовна история, но нямаше как да се получи (харесвахме се, но тя е със 7-8 години по-голяма, има си приятел. ) Както и да е, осъзнах, че е невъзможно и се стремя да не мисля за нея.
В отпуска съм и сме на морето с приятели, като гледаме да се забавляваме и т. н. разхождаме се и съответно виждам много двойки и първите дни не ми правеше впечатление. Но гледайки ги осъзнавам, че съм самотен и по-самотен.
А сега и заминавам в Англия да уча с най-добрия си приятел, който е трета година, а аз ще бъда първа. Давам си сметка, ме ще срещна много нови хора, но сякаш самотата няма да ме напусне. Спрях да overthink-вам отдавна но започвам да си мисля, че винаги ще е така и тази мисъл ме съсипва...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 9 месеца hash: 401b267592

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   И аз съм самотна. Много повече от колкото ти. Самотата ме преследва цял живот. Вече почвам да мисля че имам гадна карма. Никога досега не съм била с никого, когото съм харесала. Нямам приятели. А не съм грозна, напротив казват ми че съм хубава. И кво от това? Нищо не съм получила досега (в социално любовния смисъл на думата) Не си мисли че си зле, ще заминеш в чужбина, ще имаш приятели, може би и връзки. Аз живея на морето сега, надявах се поне с разни чужденци да се запозная, нищо подобно не става, тука идват само някви семейства и двойки, държейки се за ръце, за да ми напомнят колко съм самотна и винаги съм била! Това е някво проклятие, моето...

 

...