Проблеми с гнева
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1312 пъти
Здравейте.

Започвам с това, че съм момиче на 20 години. От известно време имам проблем, на който не мога да открия решение.

Винаги съм била спокоен човек. Никога не съм била вербално агресивна, вбесена до болка или крайно разгневена. Даже околните ми се възхищаваха на непоколебимата хармония... до преди 3 месеца.

От 3 месеца насам изобщо не мога да се контролирам. Сякаш всичко и всички ме напрягат, разгневяват. Не мога да се позная. Търся причините за това, нали все пак всеки проблем си имал и корени? Нека да разкажа до какви изводи достигнах.

Преди около 3 месеца се разделих с вече бившия си приятел. Той ме обиждаше много, нагрубяваше ме. Държеше се с мен като с нищожество, подиграваше ми се за всеки избор, за всяко едно решение. Твърдеше, че от мен „нищо не става“ и ще достигна до провала на живота си, тъй като съм подбрала да следвам в университет, пълен с „пропадняци“. Наричаше ме „тих дебил“, „бавноразвиваща се“, „нестабилна“. Чашата ми преля и се разделихме. Не можех да понеса повече.

В детството ми родителите ми трябваше да работят и ме оставиха в ръцете на дядо ми и баба ми. Дядо ми също от най-ранна детска възраст ме обиждаше, тормозеше дори. Няма нужда да споменавам за шамари, колко пъти буквално се е изплювал върху мен (колкото и неприятно да звучи), твърдейки, че съм „боклук“ и „нищожество“. Тормозеше и баба ми, но тя и до ден днешен твърди, че това са „семейни тайни“ и никога не е имала смелостта да го напусне. Заради децата си правела и търпяла всичко. Майка ми и баща ми така и не научиха за това, което се е случвало всъщност по време на почти постоянното им отсъствие. Бяха ме оставили напълно в ръцете на двама души, които предизвикаха изключително негативни събития още в началото на моя живот. Отговаряха и за това как се справям в училище, не ме пускаха да излизам навън, защото „трябвало да си гледам само училището“, нямах почти никакви социални контакти до 13-14-годишна възраст; нямам почти никакви спомени от градинки пред блокове, детски игри с връстници. Ако имах по-ниска оценка от 6. 00, следваха скандали и още стотици обяснения как съм щяла да бъда „посредствена“, как съм била „двойкарка“. Спираха да ми говорят с дни. Така ме наказваха за една петица например.

В училище започнаха стабилно да ми се подиграват. Че съм „грозна“, „с отвратителни дрехи“ и най-вече свита, срамежлива. В малкото случаи, в които получавах оценка, която бе по-ниска от 6. 00 (става дума за петица), се разплаквах пред учители и съученици, предполагайки какво ще последва вкъщи. Общо взето... не знаех какво да правя, нямаше кой да ми помогне, а и нямах представа какво на кого да кажа. Заради това си и търпях.

Откакто се разделих с приятеля си, както и разказах по-рано, не мога да се контролирам. Държа се грубо с хората; обиждам се от всеки малък намек, който ме наранява. Станала съм буйна, искам да изоставям всеки, който ме обижда (дори и да не е целенасочено), не търпя никого. Каже ли ми се нещо по-накриво, лудвам и просто спирам контакт със съответната личност. Вътрешно ме е страх, че дори една шегичка, насочена към мен, е с много, ама много лоши и негативни помисли. Сякаш всеки цели да ме нарани и да ме „смачка“, а аз вече не желая това.

Не знам какво да правя. Смятате ли, че ще ми мине скоро? Как да се съвзема и да се върна обратно към това, което бях? Дали консултация с психолог би помогнала?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 10 месеца hash: eaf9dbcb2c

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ще ти мине. Криво-ляво ще се научиш да се владееш. НО, само с психолог ще го преодолееш напълно. Защото ситуациите, които си описала, са тежки травми.

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: 6b5ecb0981

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Подсъзнателно копираш и се държиш с хората така както са се държали с теб. Незнам къде си сега, но се махни от отровната семейна среда. Вече си голяма и трябва да живееш самостоятелно да се развиваш. Семейството е семейство имай контакт с тях на празници, събирания но трява да вървиш напред. Поговори с вашите, просто седнете и им разкажи всичко. Ще ти олекне и ще им отвориш очите. Срещни се със свестен психолог. Мен също са ме гледали боба ми и дядо ми. Останах шокирана от разговора с психолог. Видях колко пагубна роля са имари върху мен. А те постоянно ми казваха, че ако не били те съм щяла да гледам от прозореца на някой дом за изоставени деца. Колко живописно звучи за психиката на малко дете. нали? Разбирам те напълно. Аз говорих и с баща ми. Майка нямам. След толкова години той беше потресен от това, което му разказах. От това, ме самият той не го е виждал и осъзнавал. Не обвинявай а кажи какво чувстваш, така ще бъдеш чута. Травмите ще са винаги в теб, но за да ги забравиш трабва да се отдалечиш. И аз ходех с едни и същи дрехи, но това не ме пречупи. Напротив. Изчетох толкова много и днес винаги съм много елегантна, винаги в класически стил облечена и често ме питат как го постигам. Откъде този усет, хем елегатна, хем не натпапчива. Но ако не беше онзи период от живота ми, днес това нямаше да е така. Да не говорим тези трудности и жестокият житейски опит, как са ме калили да се справям с какво ли не. Виж положителното от всичко това, чети и ще видиш света по друг начин. Веднъж в тежък за мен момент прочетох как един психолог приложил следната терапия на пациент. Разказал ужаса от детството си и след това трябвало да разкаже историята си, но от позицията на герой. Той разказва как се е оправил с непосилни трудности за едно дете и как днес е нещо благодарение на своята воля и потенциал.

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: 0660865b27

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Малко спорт сред природата ще възстанови химията ти. Аз му викам химия. Всеки стрес променя в теб химията. И трябва да се възстанови. Най-бързо и сигурно става със спорт. И никакво затваряне в къщи, то ще е краят! Затова навън!

 

...

горе^

преди: 5 години, 10 месеца hash: 3fec4cacff

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Никой не може да каже дали ще ти мине скоро. Относно консултацията с психолог лично аз не ти препоръчвам. Посещавала съм и не е кой знае какво. Колкото и банално да звучи "Ако човек не иска да си помогне, никой не може да го направи". Аз бях на същия принцип, ходих на психолог месеци наред и просто си казах, че трябва да взема нещата в свои ръце. Той само те слуша и ти казва кое как трябва да стане, а вярвам, че всеки знае кое как се прави. Трудно е да се приложи. Може да започнеш да спортуваш или да медитираш. Опитай, мисля, че ще има резултат. :)

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: f8b4a29ca0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Аз също имам недобри родители. Майка ми е добра като характер но не може 5 обосновани думи да каже като хората.. Баща ми беше много добър в професията си, но комуникацията му е на нула. Като ученик не знаеше в кой клас съм. С такива родители мислите ли че ще стана "печен" Чак когато се преместихме с жена ми в София и бях далеч от тях започнах лека полека да ставам човек. Даже майка ми ме ожени. Не знаех как да предложа на приятелката си тогава да се оженим. Бяхме в кухнята и майка ми вика: вие защо не се ожените.. И с нейното изказване съсипа всичко. Като и казах защо го е направила- тя вика-еее, какво толкова съм казала. Еми нищо, само дето след 18 г брак се развеждаме. То имаше и други фактори, които се натрупаха през годините и така. Та мисълта ми е че трудно можеш да избягаш от детството си, което и до сега ти влияе М46

 

...