 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Социалната фобия лекува ли се? Моля ви помогнете.
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1439 пъти
Накратко 9 клас съм и имам социална фобия от както се помня. Като бях малка бях малко по-уверена, но вече не. Всеки ден става по-зле. И имам тих глас и 100 пъти трябва да повтарям това което казвам. В училище прекарвам часовете в мълчание. Като някой ме заговори аз почвам да треперя и от нищото слухът ми сякаш намавалява. Понякога понеже ме е срам да накарам човека да повтори аз лъжа. Имам огромен проблем и с двете очи и от днес нося нови очила с по-висок деоптър. Мразя да гледам хората в очите заради страх да не помислят че очите ми са странни. До 7 клас бях тежко тормозена в училище. Преживях какво ли не. За мен това място беше ад. Един път ме вкараха в проблем и ходих в дирекцията. Сега в новото училище съм си невидима. Само когато им потрябвам съм видима. Един път едно момиче ме попита защо я гледам като откачалка, а то е защото не виждах хубаво. Всички в класът ми мислят че съм луда и за това вече и аз мисля така и от дъното на душата ми се мразя. Мислех си че ще мине, но не минава. Даже става по-зле.
Когато ме изпитват все си мисля че знам отговора и в същото време си мисля "не не е вярно, няма да го кажа за да не се изложа и всички да ми се смеят". Понякога или не отговарям или отговарям грешно. В тоя случай не само от социална фобия страдам, ами и от тревожност.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 62e098392b |
|
1. Обичай се каквато си , не мисли какво ще си мислят другите , всеки може да каже каквото реши .
И аз много често съм си мълчала , защото примерно няма да харесат мнението му . Не мисли за другите , няма как да разбереш какво мислят . Не си нищо по - малко от тях . Да не ти пука . Не мисли за тях .
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: c166de3e26 |
|
2. Превърни негатива в актив като използваш това да си мечтаеш за това как ще бъдеш много по успешна след 15-20 години от всички тези които дори няма да са в живота ти. Аз също бях тормозен но понеже съм мъж винаги се стигаше до бой и съвети родители и проблеми но семейството ми беше до мен и ме подкрепяха. Сега те са общи работници а аз летя в космоса и също не бях зубър
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: b85bc7c34f |
|
3. Според мен това е някаква форма на аутизъм.
Най-добре е да почнеш да се срещаш с други подобни на теб хора и да споделяш с тях.
В България не се сещам да се организират сбирки на хора аутисти. Потърси в нета може и да намериш.
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 38cc4517ca |
|
4. Лекува се. Трябва да работиш върху самочувствието си, както и да се изправиш срещу страховете си. Трябва нарочно да правиш неща от които те е страх. И така ще свикнеш. Алкохол и лекарства няма да ти помогнат а ще навредят. Лекарствата имат странични ефекти.
Пиши в Ютюб пастор Пламен Петров всеки четвъртък от 21 часа има молитви и той се моли за хората и който вярва бива изцелен от Бог. Дават после свидетелство че са излекувани от депресия страх рак и такива.
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 6c220ab8d4 |
|
5. Споко, не е в теб причината, авторе!
Хората са нелогични същества. Лицемерни, аморални създания, които са готови да те продадат за лична изгода!
И аз си мислих дълго време, че проблема е в "моя телевизор", НО се замислих дали това, което виждам е нормално???
Извода е, че невинаги е било така! Аз например не помня да съм се чувствал така преди 2012 г. - Явно нещата са се изменили в... по-лошо в глобален мащаб!
|
...
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 4096d823c7 |
|
6. Знам какво ти е трудно се лекува просто общувай с колкото се може повече с непознати хора и се приеми такава каквато си.
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 787f807ccb |
|
7. Според мен майката ти би трябвало да знае за проблема и да не оставя нещата така. Моят съвет е да се потърсите работа с психолог това може да ти помогне. В никакъв случай не трябва да се игнорира, защото ще става по зле.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 8ab95e87b5 |
|
8. Лекува се просто трябва да попаднеш на човек които да те подкрепи и да ти помогне да придобиеш самочувствие. Желая ти успех и късмет.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: c286d4962a |
|
9. Здравей мило момиче! Напълно те разбирам и аз страдам от същия проблем и се боря с него години наред. Сега съм 12 клас и за мен училището е едно потискащо място, в което не мога да изразя себе си, заради социалната ми фобия. И аз съм невидима в моя клас, почти не говоря. При мен проблема, е че само в училище или когато съм в по-голяма компания изпитвам тази тревожност, а когато съм с хора, с които съм близка мога да се отпусна и не се чувствам толкова тревожна. Не знам как да те посъветвам, защото и аз не съм намерила ощр решението на проблема, но знай, че има много хора, които се борят със същото нещо и не си сама. Не си луда или странна това е психологически проблем, който изисква време, за да бъде преодолян. Поговори с родителите си или отиди на психолог. Опитай се да си намериш приятели извън училище или поне от друг клас, които ще те разберат. Вярвам, че стъпка по стъпка нещата ще стават една идея по-добри за нас. Успех ти желая!
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 30d616eb56 |
|
10. В твоя случай се лекува.
Нямаш точно социална фобия, имаш ниска самооценка и ниско самочувствие. Ти си неуверена. Причината е неприятното ти минало. Често, когато човек е тормозен от дете, той започва да вярва на подигравките и се чувства по-нисък от тревата дълго след като вече е излязъл от агресивната среда.
Не казвам, че ще ти е лесно да се научиш да се ръкостискаш силно, да говориш високо и да общуваш свободно, но далеч не е невъзможно. Съветвам те да се посъветваш с психолог. Мисля, че родителите ти и приятелите ти също биха могли да те накарат да осъзнаеш, че си много повече от това, което ти си мислиш, но те надали ще постигнат същия ефект. По-лесно се говори с непознат, а и по-лесно се вярва на психолог. В този сайт можеш да срещнеш подкрепа, разбиране и приятелски съвет, но не и истинска помощ, защото тук не се виждаме, не можем да общуваме истински, често и да си помагаме с повече от коментар. Не се притеснявай, не си луда и не си лоша.
Междувременно не се слагай в рамка. Да носиш очила не е срамно. Това, че имаш проблем с очите не те прави грозна, глупава или неприятна компания. Нищо подобно! Носи дрехи, които харесваш и прави неща, които те радват. Няма значение кой по какво си пада, ти си си ти. Следваш твоя собствен път и живееш твоя собствен живот. Ако обичаш да рисуваш, а всички други са спортисти, не е нужно да си като тях. Нищо от интересите ти не е смотано. Нищо от визията ти не е отблъскващо. Нищо от характера ти не е страшно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
