Споделена история от Здраве |
Как да помогна на приятелка, страдаща от анорексия и булимия?
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 793 пъти
Здравейте, ще помоля само за сериозни отговори, тъй като съм много притеснена и вече не знам какво да правя. Аз съм на 14 и преди няколко месеца се запознах с момиче на моята възраст, коeто ще нарека Ани. Тя учи в друго училище, затова не се виждаме често, но си пишем всеки ден. Още първия път, когато я видях, ми направи впечатление, че е доста слаба, но не казах нищо. Постепенно се сближихме доста и тя ми призна, че има диагностицирана от доктор анорексия. Това не ме очуди, защото както казах, тя наистина е много слаба, но разбира се, се притесних. Ани ми каза,че веднъж в седмицата ходи на терапия при психоложка, но лесно се разбира, че няма резултат. Тя много често ми пише как е дебела, как никога няма да е достатъчна за никого и че всички я мразят, защото е грозна. Колкото и да я обеждавам, че никое от тези неща не е вярно, тя не може да го приеме. За нея външния вид е от ОГРОМНО значение и постоянно си внушава, че някой я мисли за грозна и дебела (и двете са напълно грешни). Прекарвала е дни наред без да докосва храна, а ако някой път я убедя да хапне нещо,почти всеки път ми признава, че го е повърнала после (нарочно). Родителите й я карат да вечеря всеки ден, и храната, която изяжда, повръща веднага след това, за което те не знаят. Майка й от друга страна я тормози психически, като й казва, че е боклук, грешка, тъпа и всякакви подобни имена, и понякога дори я бие. Баща й знае за това, но не прави нищо, освен това Ани има брат и сестра, към които се отнасят нормално. Аз правя всичко по силите си да я убеждавам, че е красива, талантлива, много слаба, умна и всичко, което тя наистина е, но дава резултат само за деня-на следващия е все едно не съм казвала нищо и тя пак повтаря всички обичайни неща. Всичко това изключително много ме изтощава и на моменти се чувствам напълно безсилна и виновна, че не правя достатъчно, въпреки че давам всичко от себе си. Ани е с напълно разбита психика и няма нормална представа за почти нищо. Постоянно намира начин да извърти думите ми, така че да излезе все едно съм казала, че е дебела, глупава и т.н., което е напълно различно от реалността. Понякога се опитвам нежно да й кажа, че проблемите й са много сериозни и че й трябва по-добра професионална помощ от това, което получава, а тя го изкарва, че съм я мислел за ненормална и за болно чудовище, което само трови животите на хората (предавам дума по дума това, което ми написа). След това ми се разсърди и ми каза, че съм егоист, на когото не му пука за нея, и че ще се самоубие (всичко това стана преди около седмица). Заболя ме, но отново започнах да я убеждавам че е прекрасна, и се извиних, че съм я обидила. Тогава тя започна да казва че няма смисъл от нейното съществуване и че никога няма да е достатъчно добра. Всичко това, което описах се е случило поне още 5 пъти, като всеки път трябвя да изписвам параграфи за това колко е страхотна всъщност. Тя го приема, и на следващия ден е същата история. Звуча като развален грамофон с думите си и никога не е достатъчно. Когато не се караме по този начин ми е наистина много приятно да говоря с нея, тя е много забавна и интересна, винаги има какво да си кажем. Но както сигурно сте забелязали, преценката й е напълно разрушена и няма никакъв здрав разум що се отнася до себе си. Често ми казва, че много й помагам и че ако не съм била аз, досега щяла да е мъртва със сигурност. Тези думи хем ме радват, хем ме тревожат безкрайно много. Но вчера се скарахме жестоко и тя каза, че хранителните й разтройства стават все по-зле и че аз съм причината за това, че я карам да се чувства дебела и че на мен изобщо не ми пука за нея. Всичко това много ме засегна и ме накара да се чувствам страшно виновна. По-късно ми каза, че това не е вярно и че е съжалява, но от тогава не съм спряла да мисля зя това. Страшно много се тревожа, понягока дори не мога да спя, заради притеснения по нея. Знам, че й трябва много по-добра помощ от това, което получава, но просто съм неспособна да го предоставя. Не съм обучен професионалист, не мога да се справя с анорексия и булимия. Трябва по някакъв начин да я вкарам в сериозна терапия, но как? Тя ще откаже всякакви опити да я заведа където и да е, дори и не знам как ще стане това, все пак сме само на 14. Освен това трябва и родителите й да се съгласят на сериозно лечение, което едва ли ще стане. Моля ви, дайте ми съвет какво да правя, защото се чувствам напълно загубена. Благодаря на всички, които прочетоха до край. <3
|
