Споделена история от Здраве |
Социална фобия
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 560 пъти
Ще започна от там, че от малка съм си притеснителна, в началото, докато се пречупя и разбира се, зависи от човека, който стои пред мен и спрямо неговото държание, но никога не ми е пречело да разговарям с хора, познати, непознати, малки или възрастни и винаги са ме определяли, като умно (дете). Не знам обаче с годините (на 21 съм), какво се случи с мен, но станах страшно себекритична и паникьосана щом трябва да говоря. Дори пред познати. Изчетох много статии, причини и евентуални помощи срещу това “чудовище” в мен, но на скоро започнах работа и ми е нужда капка живец и надежда, та за това пиша тук. С въпрос, дали има и други такива като мен и с молба за съвет, как се справяте с цялото това нещо и как се пречупвате, да комуникирате без притеснение и през половин уста.
лкт.
|