 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Как да се справя (Психо)
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 1558 пъти
Здравейте, в тази история ще бъда напълно искрен и моля модераторите да я споделят понеже не е фейк, благодаря!
Момче на 19 години съм, и винаги съм се чудел как да излезна от тази яма на нещастието в която съм попаднал... Не знам откъде да почна, но за да ме разберете това съм главно аз. Никога не съм имал приятелка, харесвал съм много пъти момичета, но просто никога не се е получавало и никога не съм бил близък с момиче интимно и емоционално. Никога не съм имал чувство на емпатия. Случвало ми се е безброй пъти мои близки, приятели да ми съобщят за това, че са загубили близък човек (баба,дядо,роднина,приятел) и си изревават очите пред мен. Разбира се на другите им става адски тъжно и се опитват да успокоят човека, но на мен никога не ми е ставало тъжно.Просто не мога да разбера техните чувства никога не съм казвал ''Моите съболезнования'' защото просто ми е странно.Прегръщам ги за да ги успокоя,защото знам че по принцип така се прави инъче въобще не знам те как се чувстват. Като по малък много често се биех изпадах във страшна агресия някой ако се бъзика с мен. В 4 клас счупих ръката с ритник на едно момче, защото просто не ми беше подало топката на празна врата. Не се гордея с това, ако трябва да бъда честен не ми пука знам че не е хубаво но просто ви споделям, че въобще не съжалявам за това което съм направил. Винаги съм бил лош ученик. След 8 клас започнах да пуша трева,да употребявам и други неща, вече 14 вида наркотици съм опитвал и като цяло да се събирам с отрепки. Наричал съм родителите си абсолютно всяка една псувня която някога можете да се сетите, бил съм се с баща си, изпадал съм в нереална агресия. Един нормален човек никога не би направил такива неща и би съжалявал, но аз не изпитвам чувство за съжаление. Винаги съм лъгал хората за себе си и съм се опитвал да ги манипулирам за мое добро..дори най добрите си приятели съм лъгал за много неща. Когато играем свара или покер винаги намирам някой номер да наглася картите за да взема аз печалбата примерно. Когато съм продавал трева много хора съм излъгал също. Не съжалявам за нищо, което съм направил, но трябва нали? Сега съм 12 клас не знам какво да правя след като завърша, нямам никаква мотивация за живот... Та от това което ви споделих моля ви кажете ми.. как да продължа да живея пълноценно с това психопатско мислене и поведение от което не мога да избягам?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: a17b53047f |
|
1. За Това мислене си има причини... Пробвай да отидеш на психолог. Поне го осъзнаваш. Имаш изход- научи чужд език и някаква професия и заминавай за чужбина. В някоя нормална държава. Това е спасението , иначе тук само ще затъваш...А за агресията започни да ходиш на някакъв боен спорт или кикбокс.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: a17b53047f |
|
2. Спри наркотиците и започни да спортуваш.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 478585fe1a |
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 2651bd5fd0 |
|
4. А от какво точно се чувстваш нещастен (Казваш го в началото на историята)?
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: e748ac4134 |
|
5. Щом се чувстваш нещастен-изпитваш емпатия,просто не я осъзнаваш явно.Когато не ти е жал за другите,но все пак ти прави впечатление,че е така ,имаш едното стъпало на това,че все пак ти пука какво се случва ,какво даваш от себе си на другите.Усещам го по това как си го написал,съвсем осъзнато виждаш нещата.Виждаш,че не правиш нещата по най-правилния начин.Но всички сме така.Дори ''най-добрите'' понякога не успяват да дадът нужната съпричастност и съчувствие.И това е ''нормално''.Не си позволявай да се тровиш допълнително с наркотици,дори и с трева,защото допълнително затъпяват чувствата.С годините гледай да не се озлобяваш,вярвай в хубавото и то ще те застигне.Късмет!
|
...
| преди: 3 години, 9 месеца hash: f0567def0f |
|
6. Ами не знам какво да ти кажа.. искаш да си оправиш живота, реално не правиш нищо по въпроса. Знам, че е "куул" да ползваш наркотици, модерно е, готините така правят, ама ако искаш да започнеш някаква промяна определено трябва да спреш с това. Второ, средата е много определяща за индивида, за това как се чувства и какви да са му приоритете и стремежите в живота. Ти сам казваш, че си заобиколен от отрепки, като варианта тук е един - спри да се виждаш с такива хора. По-добре да си сам, отколкото с хора, които те карат да затъваш повече. Като цяло се махни от всичко което усещаш, че те кара да затъваш или поне до колкото е възможно ограничи подобни контакти. Накрая си определи нови цели, в които няма място за "отрепки" и наркотици, като някакъв спорт, нещо, което да научиш като език например и т.н.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 72e4260d26 |
|
7. Общуването с хора много помага. Спри да се затварящ в себе си и да използваш хората. Може би ако почнеш да споделяш нещата които чувстваш ще стане по-добре. И аз бях така и още съм но се опитвам да се оправя. Нервни кризи, депресии, паник атаки и какво ли още не е нямах през годините в училище. Ако искаш подкрепа или просто с някой да споделиш и да си помогнете може да оставиш емайл или нещо такова. Късмет и не се предавай! Рано или късно нещата ще си дойдат на мястото но и с твои усилия
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 6ba3e7bb19 |
|
9. Ти осъзнаваш проблема си, което означава, че най-важната крачка си я направил. Социопатите сме така, от чисто възпитание и учтивост влизам в положението на хората, но отвътре грам не ми пука. Нещата ще се нормализират 1) когато започнеш да посещаваш терапевт. Да, звучи клиширано, но има разлика между психолог, психотерапевт и психиатър, първите две ще преценят дали си за третото. Реално, нищо не губиш да пробваш няколко пъти, там никой няма да те съди. И 2) когато се влюбиш, мъжа ми е единственият човек за когото ми пука истински, но за съжаление тва не става когато ти решиш. Успех и знай, че има надежда.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
