 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Какво ми е?
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 1019 пъти
Здравейте,
Аз съм майка на прекрасно 3 годишно момиченце! На 28г съм и през живота си преживях не малко кошмари. Винсги съм знаела, че все някога тези проблеми и трагедии ще се отразят на психическото и физическо състояние, но не и толкова рано! След като родих, сякаш нещо в мен се отключи, незнам как да го нарека.. Непрекъснато си мисля, че на детето ми му има нещо. Тя се роди с тежък рефлукс и алергия към краве млякото. Няколко пъти е обръщала очи в ръцете ми.. Всички тези случки ме направиха прекалено уязвима и притеснителна. Чувствам се изключително зле когато сме сами с малката. Все лоши мисли са ми в главата, все съм подтисната и замислена. Изпитвам облекчение само когато баща й си е вкъщи. Сега започна да кара дълги командировки в чужбина и съм напълно сама. Майка ми работи много а от свекърва ми никаква помощ. Имам чувството, че на никой не му пука за нас! На всичкото отгоре, детето лепна някакъв вирус с висока температура вече няколко дни... и познайте, не мога да й дам дори един сироп защото отказва и директно го повръща. Тя е доста буйно и ревливо дете! Злояда е и може да плаче до повръщане на всичко стомашно съдържимо.. Трудно дете е.. Откато мъжа ми замина, не спя, почти не се храня. Стряскам се и подскачам от всеки шум, ужасите в главата ми стават все повече.. Чувствам се самотна и безсилна. Опитвам се да съм оптимист, заради малката. Но аз почти не се срещам с хора. Не че не искам.. Всички са на работа и по задължения! Усещам, че съм в някаква дупка и немога да изляза!! Опитах да говоря с психолог, нооо нямаше никакъв резултат.. Не мога да работя, защото не приемат дъщеря ми на градина, заради алергиите й и трябва да се грижа за нея (в града ни няма частни а само държавни). Опитах да си намеря някакво хоби, но детето си иска внимание и не ми остава време. Сега ще кажете млада сии, радвай се на детето си и т н. Повярвайте ми, най-много това искам!!! Но там е проблема, че сякаш нещо в мен не ми позволява да изпитвам радост и спокойствие!! Сигурна съм, че тук ще получа добри съвети! Сигурна съм, че ще има поне една майка, която ме разбира и ще ми помогне! Благодаря, че ме изчетохте!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: d69c2bef9b |
|
1. Под стрес и самотна, това ти е в общи линии. И те разбирам защото съм била в подобна ситуация с големият ми син. Той страдаше от астматични пристъпи при- рязък студен въздух или вятър, силни миризми, дори понякога ако се стреснеше от нещо.
Случвало се е да посинява и се свлича на земята без да може нито да поеме въздух, нито да издиша докато готвя, докато се разхождаме, докато тича в парка.
Бях разбира се изцяло 24/7 на негово разположение. Лекари не можеха да открият (уж) на какво се дължи. Беше първите години от живота си постоянно на лекарства.
Съответно нямах живот извън него въпреки че, имах помощ от майка ми, сестра ми, дори приятели. Но с никого не смеех да го оставям точно защото все си представях разни крайности ако аз не съм около него, вярвах, че само аз мога да го държа "вързан" към живота.
Намерих обаче тогава начин да ни е добре и да се забавляваме заедно.
И аз и синът ми сме много креативни. И в къщи и навън си измисляхме игри -рисуване (дори в пясъка или пръстта) строене на замъци, пеене и не особено активни хореографии, мъжът ми му купи различни музикални инструменти с които той си създаваше музика :) направихме му малко ателие да си рисува и твори там, беше щастлив, аз също.
Оказа се в последствие че проблемът е съвсем простичък за решение- прекалено суха кожа поради която не може да поема нужното количество кислород. Ако ти кажа, че само със смяна на местоживеене и много сок от моркови се излекува!
Сега вече си е голямо момче, активен спортист и то високо рискови спортове, пълен с енергия и живот, като топче за пинг-понг е, спира се само за да поспи.
Дъщеря ти вече не е толкова малка, намери забавление за двете ви, изживей второ детство с нея. Люлей се на люлки с нея, рисувайте заедно, пейте заедно, танцувайте, дори можеш да започнеш да практикуваш по-лека йога с нея или зумба да речем.
Запознавай се с други майки на детски площадки, пий кафе с тях. Не търси отдушник в запознанствста си, а приятни моменти, смях.
Запиши малката на танци например. Ще има приятелчета, забавление, а ти ще имаш поне половин час свободен за теб.
Охледай се наоколо за някоя свястна съседка на която можеш да плащаш за 1-2 часа да гледа детето, дори да е ако спи на обяд, жената да е там, а ти да можеш да правиш нещо приятно за теб извън нея.
Говори и с мъжът си да намерите заедно решение за свободно време за теб, да е включен, да усещаш неговата подкрепа и помощ.
Почти вече излиза от 24/7 опека дъщеря ти, дерзай!
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 68b33cd8e5 |
|
2. Здравей,
Подкрепям коментар 1, да измисляш общи занимания с детето и/или с други майки на детската площадка. Не се отказвай от детската градина, ако причината е алергията към млякото. Моето дете също има алергия към храна. Трябва да влезеш под кожата на директорката на близката детска градина(какво като е държавна, всяко българче има право на ОДЗ) и поле на под кожата лелята която готви, не е проблем да приготвят(отделят) една порция без мляко, въпрос на желание е. Живота през цялото време е борба, не може да се оставим по течението. Бори се!
Успех!
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: d48d06c95d |
|
3. Написаната остория от теб преповтаря моята. Само, че а бях на 32 и дъщеря ми беше с алергия към краве мляко. Без баби, гледах я сама до 3,5 г. После я пуснах на частна градина. Искам да ти кажа да не се оставяш на страховете, те са само в главата ти. Детето е добре, тази алергия може и да я израстне с времето. Послушай съвета на н.1, запознай се с други майки и ще разбереш, че като споделяте бебешки неволи ще ти олеква. За вирусите, не искам да те плаша, но знай че след 3 започват да боледуват повече. Ако не успяваш да дадеш сиропа за температура, вземи свещички. С тях може да ти е по-лесно. Опитай да даваш сироп със спринцовка по мъничко и само, когато детето е спокойно, иначе ще го повръща. И знай, че не си сама. Толкова много жени минават и са минали през това. Ще се справиш. Детето вече е на 3г. Ще става една идея по-лесно, започва да говори и общува повече с теб и с други деца. Няма да е залепено все за теб. Намери някакво занимание, което те кара да се чувстваш добре и отделяй време само за теб. За мен беше малко спорт в домашна обстановка, докато малката спи. После се чувстваш много по-добре. И помни, ти си прекрасна майка и се справяш чудесно. Вярвай в себе си! С теб съм! Моето момиче вече е на 5г и сме големи приятелки. Знам, че и ти ще си така с твоето детенце
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
