Споделена история от Здраве  |   
			
			Загубих си разсъдъка 			
				преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 1387 пъти
			
			 
			Здравейте всички.   
От много отдавна  обмислях да се обърна към вас за помощ и съдействие,  но постоянно го отлагах поради факторите,  които ще ви споделя.  Има много за обясняване,  но по смятам,  че ако напиша ферман само ще ви загубя времето,  а наистина очаквам съвет от вас.  Ето в какво състои проблемът ми.  
От няколко месеца съм в така да го кажа в безтегловност.  Имам чувството,  че животът се случва покрай мен,  докато аз съм страничен наблюдател.  В прекият смисъл,  загубил съм представа за реалността.  Спрях да мисля за последствията от действията и бездействията си,  загубих интерес към всичко,  започнах да се държа с хората отвратително и единственото действие,  което правя с охота е да лежа и да гледам тавана.   Ще ви дам и няколко налудничеви примера.  Например,  взел съм си чаша с нещо в стаята,  изпил съм го същият ден,  а чашата още стои след седмица...   
Друг пример - имам изгоряла крушка,  от 2 седмици съм взел нова,  но още не съм я сменил или пък летните ми обувки,  не ги нося от месец и всеки ден си казвам,  че ще ги прибера да не ми пречат на вратата,  но още не съм го направил.  Много години посещавам сайта и активно взимам участие в коментарите,  когато мога да помогна,  но в случая аз имам нужда от помощ,  но както и за другите неща и това не можах да седа да напиша вече 2 месеца.  Искам да пиша,  но просто желанието се изпарява...  Направо е необяснимо.  Не знам как да го опиша.   Сещам се,  че трябва да го направя,  но в съшият момент нещо,  като че ли ме спира вътрешно,  усещам го в гърдите и всякакво желание се губи и си казвам,  че ще го свърша след малко.  Така минават дни и седмици за най-е;ементарни неща.  На практика излиза,  че съм мързел и мърляч,  но това ни най-малко е така,  дори напротив,  или поне не бях такъв до преди няколко месеца.  Преди обожавах и да гледам филми.  В момента просто нямам желание.  Просто може да стоя няколко часа и да скролвам из новинарски сайтове и ютуб,  да си съсипвам времето,  но нямам никакво желание да гледам филм.  Пробвах да си пусна,  но след 10-та минута много се изнервих и го спрях.  Преди харесвах да играя шах и да чета.  В момента,  хвърлям книгата на 2-рата минута,  а като си пусна да играя шах,  още на 3-4-ят ход ми писва и се отказвам.  Усещам се,  че съм затъпял и оглупял.  Някой неща,  които съм знаел преди и неща,  които съм могъл да правя,  вече ми се губят и не се сещам за тях.  Като споменах изнервянето,  това е другият - пореден проблем.  Постоянно съм нервен,  ядосан,  криво ми е и обиждам за щяло и нещяло.  За най-малкото нещo се ядосвам,  а ако е замесен и друг едва ли не целенасочено гледам да го обидя...  Станал съм крайно критичен и имам отрицателен коментар за всичко,  дори за хубавите неща.  Ако щете вярвайте,  но имам и приятелка - все още.  Разбира се и тя е жертва на всичко това и някак си още ме търпи.  От както съм в това състояние,  нямам никакво желание да се виждам с нея,  дори и за секс.  Имам чувства разбира се,  но не искам да се срещаме,  а за за участ много от нещата си ги изкарвам на нея.  Дори си позволявам,  да я обиждам,  без да си давам сметка на момента,  но както казах по-рано реалността ми се губи и не осъзнавам какво правя.   Имах планове,  да посещавам курсове,  да уча нови работи да се усъвършенствам,  но нищо вече не е останало.  Постоянно съм в това мрачно състояние на депресия и безизходица.  Мога да пиша още,  но се надявам тези примери да са достатъчни да ме разберете.  
Миналата седмица реших да посетя професионалист,  но нещата не се получиха,  Психолога,  веднага реши,  че е в следствие на злоупотреба с наркотици,  а аз никога не съм употребявал.  Някак си станах предубеден и просто нито аз нито той,  успяхме да си дойдем да думата.  Единствено ми предписа да взимам билкови хапчета в жълт кантарион,  които ще ми повишат серoтонина,  но вече 2-ра седмица,  дори ми става по-зле след тях,  даже спря да ми се става от леглото.  
Единственият лек,  който съм намерил,  но е временен и за малка част от деня е мастурбирането.  Докато го правя,  се чувствам нормален и щастлив,  за това се отпивам и всяка минута да го правя.  Без порно или някакво допълнително стимулиране.  Правя го с часове преди да свърша.  А след като свърша кошмарът се връща и се връщам на земята...  В момента съм в отпуск,  който скоро ще свърши.  Нямам си се обнадеждавам,  че когато заработя отново и съм ангажиран през цялото време,  може да се оправя,  но ако е точно обратното?  Може и безделието и свободното време да са причина за това,  но защо тогава всичко останали желания ми се изгубиха?  
Вече писах прекалено дълго и за финал ще споделя как започна.  Преди около 2 години се разделих с първата ми приятелка,  след доста време заедно.  Приех го много тежко и месеци наред не бях на себе си,  беше ме е яд,  съжалявах,   дори и панически атаки получавах заради това.  След това се появи и пандемията и тогава направих още една колосална за мен грешка,  чиито последствия ме държаха много време.  В следствие на това съжалявах месеци и не можех да си дам мира.  Постоянно бях под тревога и ме беше яд,  но не бях,  чак като сега.  Тази есен малко се оправих,  но изведнъж началото на зимата ме сполетя това.  Възможно ли е всичко това през изминалите 2-3 години да ми е разбило психиката и сегашното ми състояние на е в следствие на това?  
Радвам се,  дори се гордея със себе си,  че седнах най-накрая да напиша това и наистина се надявам да ме разберете.  Писна ми да съм така,  искам да се върна към нормалното си съществуване и да бъда щастлив.   
Моля ви,  ако някой може да сподели съвет да напиша две изречения,  Други варианти нямам.  Как да изляза от това нещо?   
Пазете се и бъдете здрави.
			 
		 | 
	
	
		
			
				
					Коментари | 
					 | 
				 
				
					   Вземи последните коментари по RSS  | 
				 
				
					|   | 
				 
				
					| 
						
					 | 
				 
			 
			
			
			
			 
						 
			
																				
					
																				 
						
							| преди: 3 години, 10 месеца hash: 1fae2fb641  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							1.   И аз съм до голяна степен така,  даже и малко по-зле.  Не ми се пишат подробности в момента,  но някак ми олекна като прочетох мнението ти.  Като събера сили,  ще напиша по-подробно.  
М40  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
													
					
																				
						
							| преди: 3 години, 10 месеца hash: 684ee06f29  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							2.   Прилича на тежка депресия.  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
													
					
																				
						
							| преди: 3 години, 10 месеца hash: 59962224b5  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							3.   Намери си цел в живота.  Звучиш разглезен и твърде емоционален за възрастта си.  Намери качествени книги да четеш и не се залежавай.  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
													
					
																				
						
							| преди: 3 години, 10 месеца hash: f70eed1cbb  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							5.   Спортувай!   
Започни вкъщи,  ако те е сърах сега да ходиш на фитнес.  20 коремни преси,  20 лицеви опори,  20 клека - всичко по 3 серии за начало.  Скачане на въже,  тичане (когато няма сняг навън).  И на мен ми се е случва когато имам твърде мниго свободно време.  Уви,  когато имаш бебе,  не остава много време за размисли и за скучаене :D  
Възможно е щом започнеш пак работа,  ежедневието да те грабне и да се оправиш.  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
													
					
																				
						
							| преди: 3 години, 10 месеца hash: 4d8872a1ab  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							6.   Е, и аз съм така, но започването на работа не помага. Давам всичко от себе си, прибирам се от работа и се отдавам на бездействие. Дори като отлагам появяването си на работа с ден-два се налага да наваксвам, защото не ми се ходи всеки ден. А не е мързел, може би някаква апатия, липса на стимул или депресия. Нямам идея какво може да ме извади от това състояние.  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
													
					
										
					
					
					
					 ... 										
						
							| преди: 3 години, 9 месеца hash: d1c23c3b72  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							7.   Номер 2 е прав,  само дето това не просто прилича,  ами си е тежка депресия.  Какъв специалист е бил този психолог,  който ти е предписал жълт кантарион,  не зная,  но от собствен опит зная,  че в такива случаи жълтият кантарион е абсолютно противопоказан!  Това го пише и в листовките на съответните медикаменти за лечение на състоянието ти.  Още повече,  че си имал и панически атаки преди време...   Нещата естествено са се влошили през зимата,  това е характерно за състоянието.  Моят съвет е веднага да потърсиш психиатър и да следваш съветите и лечението му.  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
														
			
		 |