За всички момичета! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (103450)
 Любов и изневяра (24676)
 Секс и интимност (12093)
 Тинейджърски (20745)
 Семейство (5249)
 Здраве (8269)
 Спорт и красота (4299)
 На работното място (2397)
 Образование (6364)
 В чужбина (1378)
 Наркотици и алкохол (980)
 Измислени истории (749)
 Проза, литература (1543)
 Други (14561)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Здраве

За всички момичета!
преди: 9 години, 8 месеца, прочетена 2313 пъти
След известно време започнах да изпитвам физически промени, които от началото ми харесваха, но после ме плашеха. Започнаха проблеми с косата, ноктите, зъбите, кожата. Нещата започнаха да не действат много добре. Тогава започнах да се притеснявам и страхувам. На тези стериотипи им ръкопляскахме, но когато видим някой човек да преминава през това си казваме „ той е луд”. Защото това е начина, да категоризираме, хората, преживели това.

Моята история започна когато бях на 13-14 години. И започна един лабиринт, в които никога не съм мислила, че ще се изгубя. Някои започват да спазват диети и други такива неща. И се чувстват по-добре, когато им кажат, че изглеждат по-слаби. В моя случай, да бъдеш известна личност, която всички познават. На мен ми изглеждаше като нещо нормално, защото трябва да сме красиви, за да се покажем по телевизията. Като артисти всички сме в „очите” и „ ушите” на много хора.

За мен това беше причината за всичко, защото на тази възраст, хората очакват „ отдадеността” на приятелите, в този случай на хората, медиите и много други неща. Аз преминах през всичко това. И започнах да следвам метода на 11-те дни, не ядях нищо 11 дни. След тях ядях само 1 ден, и разбира се повръщах всичко. Превръщах се в своя най-лош враг. Спомням си, че това, което аз правех, беше да търся повече информация, за да разбера какво правя.

От една страна ме беше страх и не исках да съм болна, но от друга страна не знаех как да изляза от тази ситуация и продължавах. Това е нещо, което до ден днешен не може да се обясни. Истината е, че сърцето ми беше болно. Това, което ме притеснява в наши дни е, че интернет е пълен с информация, книгите, списанията. Каквото и да търсиш го намираш.

На тази възраст, се връщам във времето и се поглеждам, когато съм била на13,14 и 15. Колко деца минават през това днес? Търсейки и намирайки тази информация. Също това, което ми повлия беше, че тогава се нуждаех от прегръдка. Разбира се, както в повечето случай, тишината ми правеше компания. Не говорех с никои, и не позволявах на никои да говори по тази тема.

Започнах да наранявам хората, които обичам. Не приемах нищо, колкото и да се борех, трябваше да отида на лекар. И там ми поставиха диагноза : анорексия невроза. За мен беше много трудно, да приема, че съм болна. Защото в този момент, вече бях много навътре в лабиринта. Ние смятаме, че анорексията и булимията са болести от самотата. Опитвах се да се правя на силна и си казвах „ Добре. Постави ли сами тази диагноза, но всичко е добре и ще се оправя”.

От началото не исках да призная страха, които изпитвах. Бяха много тежки дни и много дълги нощи, месеци, много тежки години. И всеки път беше по-трудно. Поглеждах се в огледалото и си спомнях, че аз самата си казвах” в кои момент се превърна в тази вещица?” . Казвах си „ Убиваш се сама”.

Дойде един момент, в които тежах 35 килограма. Лицето ми беше напълно различно, погледа ми, ръцете ми, формата на лицето ми, устата ми. Бях като чудовище. В продължение на 2 месеца мислех и усещах, че умирам. И аз всеки ден като се събудех си казвах „ днес не го броя, защо не се защитих на време, защо не го спрях”, когато все още имах сили. Защото тогава, аз се чувствах безсилна, спомням си, че се молих „ Господи, прости ми, моля те, прости ми, не позволявай да си отида точно сега”.

Пристигнахме в болницата и единственото, което помня е, че тялото ми започна да „заспива” абсолютно цялото- ръцете, краката, мускулите И в тази болница, сърцето ми спря за 8 секунди, през които не се знае, какво е ставало с мен. Но първото нещо което видях, бяха баща ми, сестра ми, баба ми и дядо ми, които държаха ръката ми и ми казаха „ Тук сме”. И в този момент си казах „Жива съм”, след като толкова време си мислех, че ще умра. И след този момент се роди „войн”. Заклевам се, един „войн” които си каза, че животът му ще се промени днес.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 8 месеца
hash: 7be3369c11
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Заради тъпите хормони за малко да ревна. Самата случка е ужасна, най-вече като знам, че и аз самата преди не тежах много, макар че се хранех нормално, или поне така си мислех.

Сега съм на 13 и помня живота в миналото ми като едно бойно поле, крачка напред, крачка назад и нож допрян до врата, помня колко пъти съм мислила че съм на ръба да умра, само че то така си и беше. Сега вече през пубертета знам, че всичко се повтаря, просто аз съм друга, всичко това ме промени и сега гледам главно себе си, колкото и да е егоистично. Гони ме параноята, какви ли болести и симптоми не са минали през главата ми, все още си преминават. Та в миналото винаги бях под нормата като килограми, ребрата ми се четяха и всички го виждаха. Плашех се от себе си, усмихвах се и се смях винаги щом си направят бъзици от рода на, , клечка, скелет... ", но вътрешно нещо в мен се пречупваше. Именно заради килограмите имах и слаба имунна система, пресилиха ми дозата лекарства, започнах да повръщам кръв, вкараха ме в болница. Тогава бях някакво си 4-6 годишно хлапе, колко да съм разбирала сериозността на всичко това. Достатъчно, че всяка нощ да заспивам с мисълта, , Това е, утре или живееш или умираш, просто, кратко и ясно- живот или смърт. ".

Няма да навлизам в подробности обаче от написаното си става ясно, че напълно загрявам какво е да минеш през ада, мислейки че си сама, да дойде момент когато ще си сама, както и такъв да се бориш заради другите, без да имаш силата. Като човек който е преминал през много на психично ниво, като дете, както и ще си продължава през пубертета, знам какво очаква всеки един четящ в момента кандидат анорексик. Не ви го препоръчвам, започнете ли някаква борба тя си е докрай, аз съм се родила слаба, гениите ми са такива, нямах широк избор, но вие имате. Направете го за вас си, упражнения не диети. Ако искате тичайте до предела на силите си, но не преставайте да ядете.

Авторке, война се е родил, силата идва само заради болезнено минало... само знай че колкото по-силна си толкова по-тежки изпитания следват, просто не се вторачваш с тях и минаваш на пързалка. Без депресии, без дълбоки размисли, играеш играта или пропадаш.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker