Споделена история от Здраве |
Как се справяте със самосаботажа?
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 1307 пъти
Въпросът е в заглавието. Не желая да коментирам корена на проблема. От скоро изпитвам чести моменти на слабост и губя самообладание до такава степен, че не смятам, че водя пълноценен живот
Примери:
- имам обект, който ценя по някакъв начин: дистанционно, снимка, телефон, храна, дреха, каквото и да е, но в момент на слабост го унищожава, напълно осъзнавайки, че след това искрено ще съжалявам и тъгувам за загубената ценност, особено ако тя е има сeнтиментална стойност или е от битова нужда.
-когато се чувствам обиден - например, някой каже - ти си безполезен, аз нарочно започвам да действам така, все едно е прав, въпреки че осъзнавам че не е. Ако се чувствам грозен ще ходя дрипав, не поддържан с рошава необръсната коса, дивашка брада и жълти зъби; ако някой каже че съм безполезен нарочно ще се бавя и преструвам на объркан и тн. Аз осъзнавам, че в тези моменти това не съм аз, a останалите как ме възприемат в това ми състояние е друг въпрос. Аз реално искам да се застъпя за себе си, но се чувствам вече толкова поттъпкан, че ми остава единствено да се подигравам с не добрите намерения по моя си мазихистичен начин
- въпреки, че имам добри отношения с близките си, създавам причина, която знам, че ще доведе до спор, дори да е нещо, което ще ме накара да изглеждам неадекватен
- колата ми се нуждае от дребен ремонт, но вместо да го направя (а имам средствата), оставям автомобила да седи с месеци, вече половин година. Предполагам, че акумулаторът и гумите (само на 1 сезон) са за хвърляне. През цялото време осъзнавам, че бездействието ми унищожава действително ценения от мен автомобил, но нещо ме спира отвътре и ми носи силна тъга.
-отказал съм се от цигарите и знам, че от 1 цигара мога да пропуша отново. Искал съм да накажа себе си, за това купувам кутия червено 'боро и я пуша цялата за 1 вечер, колкото и да е отвратително, и осъзнавайки че отново ще трябва да изпитвам болежките покрай отказването. Това се е случвало веднъж и не ме събори, но пък създава предпоставка
Не искам да продължавам така. Имам чувството, че съм се де-социирал и вече не мога да общувам с хора. Този начин на живот унищожава мен като човек, натежава на околните и ме лишава от нещата, за които се боря. Отвратително се чувствам всеки ден; чувствам се задушен, гузен, нищожен и не заслужаваш дори залък хляб, но нямам парите, за да потърся професионална помощ, а хората до мен не искат да ме разберат. Трябва ми полезен съвет.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: b061e837bd |
|
1. Ами предполагам е нужно да положиш усилия да надрастнеш мисленето на разглезен инфантил, който прави глупави неща напук на родителите си само за да им е контра, защото тях вече ги няма в картинката, ти си възрастен и единствено на себе си вредиш с такова поведение.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 508e6df979 |
|
2. Мили Боже.... похвално е, че изобщо го осъзнаваш. Но звучи както по отношение на теб, така и по отношение малоумно и наистина неадекватно! Веднага спри да го правиш ако искаш да останат хора около теб! Саботажите се спират (според мен) с автохипноза. Пишеш на лист позитивни утвърждение и повтаряш до посиняване всеки божи ден. ГАРАНЦИЯ!!! Трябват ти 2-3 месеца и ще си като нов:) Мозъка попипа информацията която чува.. и сега пишеш, че ти влияе - използвай тогава този ефект в твой плюс! Аз така си намерих работата, която исках - сутрин с кафето по 100 пъти едно и също изречение "Аз заслужавам! " Всички изречение се пишат в сегашно време, т. е " Аз съм успешно реализиран и харесван от всички хора около мен".
Успех!
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: dd692faf5d |
|
3. Коментарите по - горе защо го обиждате че е малумен. Аз съм преживял същите саботажи. Това идва от потсъзнанието. Всичко което съм имал преди несъзнателно го чупя. Имах една хубава лампа и много ми харесваше и несъзнателно направих ряско движение и я счупих. Когато имам нещо хубаво сякаш има някаква зла личност в мен, която ме саботира. Или като остава нещо несъзнателно и после не помня къде съм го оставил и се ядосвах. Точно, когато ми трябва. Същото и като теб като се опитвам да не кажа нещо тъпо и несъзнателно го казвам и изглеждам тъп. Такива гадни номерца могат да ми сасипят целия ден, всичко идва от потсъзнанието. Правиш нещо без да знаеш автоматично. Трябва напрекъснато да се наблюдаваш и контролираш. Ако се отпуснеш и забравиш пак ще се саботираш. Това са капани. Тези саботажи са капани. В интернет четох, че някои хора имат сянка в себеси, коато ги саботира. Гадно е защото може да направи живота ти хаос.
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 0ecbed2b45 |
|
4. Никак. Той се справя с мен вече доста години... Има по-дълбоки причини, за да се случва. Мисли какви са.
|
|
