Непрекъсната носталгия по миналото
преди: 1 година, 4 месеца, прочетена 963 пъти
Здравейте!
Пише ви млад човек, на 22 години, който има нужда от съвет от широката аудитория. Историята ми е дълга, но ще съм благодарна да я прочетете и да изразите мнение. Обмислян е вариант за посещение на психолог, но все пак, бих се радвала да чуя и вие какво мислите.
Водя традиционен начин на живот за 22-годишен човек. Уча в университет и ходя на работа. През свободното си време излизам с приятели и близки. Имам страхотно и обичливо семейство, с което имам неразбирателства от време на време, но е съвсем нормално това да се слува на всички ни. Имам и страхотен партньор в живота си, който обичам и с който водя щастлива връзка. Богата съм също и с верни и добри приятели. На пръв поглед, от всико, което описах, слушателят би си помислил, че съм безгрижен човек, без никакви проблеми, но истината е, че дълбоко в себе си, аз съм много нещастна. Във всяко свободна минута изпадам в тежки размисли, започвам да се самосъжалявам до много крайни степени, изпадам в депресивни състояния и изплаквам очите си. Психическото състояние започва да влияе и на физическото ми и се чувствам отпаднала, сънлива и тромава, с липса на желание за каквото и да е. Непрекъснато живея в илюзия, че в миналото съм била по-щастлива от сега, изпадам в дълги носталгични и меланхолични мисли и намирам подслон в отминалите времена, защото там се чувствам сигурна и истински щастлива, а в същото време осъзнавам, че живеейки там, аз губя връзка с настоящето. Единственото, което искам е да съм щастлива и да изживея живота на мечтите си, имам и много смели планове, които натрапчивите ми мисли възпрепядстват. Краен песимист съм, за мен чашата винаги е наполовина празна. Прикривам всичко много умело от близките си- споделяла съм на приятели за това, давали са ми съвети, в които не съм откривала резултат и съответно вече спрях да им споделям, защото се изморих да се оплаквам и да получавам само съжаление. На семейството си въобще не съм споделила, нямам и намерение. На приятеля ми дори няма нужда да споделям, защото ме познава до болка добре и винаги знае кога съм в този епизод. Стои неотлъчно до мен и ме подкрепя винаги, но всъщност истината е, че, ако не си помогна сама, никой не е в състояние да го направи. Силен човек съм, въпреки всичко, но ми липсва вяра и амбиция. Няма да се откажа да открия разковничето и да постигна вътрешния мир, за който жадувам, искам да сте наясно с това, в случай, че сте останали с погрешно впечатление от прочетеното!
Наясно съм, че разкакзът ми е доста обемен и много от вас няма да го прочетат, но за тези от вас, които сте отделили малко време, благодаря ви от сърце!
Мисля, да приключа кратката си изповед така, смятам, че придобихте представа за проблема ми. Бих се радвала с цялото си сърце да чуя мнения, биха ми помогнали излючително много! Благодаря ви, предварително!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 4 месеца hash: 7db8c7cba5

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Твоето е лигавщина, какво искаш, какво ти липсва, какво минало си била щастлива, като си била на 13 ли? Ти заслужаваш големи проблеми за да осъзнаеш, че всъщност не си имала такива. Вземи малко прочети нещо, развии този светоглед. Подозирам, че не работиш и не си ангажирана и се чудиш какво да правиш. Точно за подобен случай бях чела тук, с щата като теб всичко и е наред, ама депресията и тъжна. Отвори малко видеа Индия, Пакистан и гледай да видиш каква работа, мизерия, да нямаш нищо, деца на 4-5 г. правят тухли.

 

...

преди: 1 година, 4 месеца hash: 2d0df132a3

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   На 19 съм и напълно те разбирам. Понеже съм самотна доста често и аз изпадам в такива епизоди, но когато съм с приятели(за жалост имам само 3 приятелки, и трите работят, а аз от скоро съм безработна). Липсват ми лесните години, когато не беше срамно да моля нашите за пари. Сега вече е срамно на 19 да ги моля за пари. Детството си беше лесно, сега не знам какво да правя и аз и изпадам точно в такива епизоди. Надявам се в университета да си намеря приятели, защото само тогава не мисля за проблемите си. Може би трябва да си намериш приятели, които да те разсейват от тези мисли.

 

...

преди: 1 година, 4 месеца hash: 4dffee518b

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Прозвучавайки като циничен чичак, ще кажа, че твоето "минало" е било детството. На всички им е било по хубаво безгрижното детство (е, може би аз съм от изключенията, които се кефят повече на сегашния момент). След определена възраст пет-шест години назад даже не са "минало", а "вчера". Явно те е страх от това дали ще се справиш с живота и искаш да се скриеш под юргана на "миналото".

 

...

горе^

преди: 1 година, 4 месеца hash: 98310a3b2f

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Взимай мултивитамини всеки ден магнезии. Изчакай 2 - 3 седмици и ако не се подобри състоянието ти тогава отиди на психолог. Често апатично-депресивните състояния са предизвикани от дефицити и дисбаланси в тялото. Знам, че звучи като нещо дребно, но не е.

 

...

преди: 1 година, 4 месеца hash: f83fef5d23

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   От пусти мързел се чудите с какво да се занимавате и от коя кълка накъде да легнете... я вземи за прекопаш 3 декара лозе или пипер и ще видиш как нема да имаш тия мисли, От умора ще се чудиш къде си... е. ах ти мързела си....

 

...