Паник атаки, тревожност
преди: 11 месеца, 21 дни, прочетена 420 пъти
Здравейте! Аз съм на 16, 5 години и живота ми е малко объркан. Нямам баща и загубих майка ми преди 10 месеца от рак на белия дроб. Роден съм с детска церебрална парализа като когато бях малък не можех да вървя и майка ми ме носеше на ръце. След доста операции и рехабилитация мога да кажа че съм доста по самостоятелен(ходя сам на училище, до някои магазини т. н). Пълен отличник съм и имам много големи амбиции и реално уча по цял ден. Майка ми много ми липсва и нямам приятели, отбягват ме и или общуват с мен само когато имат изгода. А роднините всеки с проблемите си и мога да разчитам единствено на баба ми( с която живея) и на настойника ми който не живее с нас, но беше приятел на майка ми за много дълги години и единствен остана до нас когато беше болна. Разбираме се идеално с него, но липсата на майка ми никога няма да бъде заменена. И така аз винаги съм бил с тревожност, склонност към паник атаки и хипохондрия. Първите симптоми започнаха да се появяват когато бях 6 клас(страх от пресичане на улици, преминаване през булеварди и места с голям трафик), при което майка ми ме заведе на психиатър(тогава вече и бяха открили рака) и той ми изписа Золофт. Пих го известно време почувствах се по добре и го спрях, но след известно време симптомите отново се завърнаха и така пиех го, спирах го до преди няколко месеца. Той ме държеше да се чувствам добре и да не се депресирам, но откакто го спрях не се чувствам добре. И така аз имам големи амбиции за учене както споменах и много ме е страх да не се "проваля" тоест да изкарам оценка по-ниска от 6, което много започна да влияе на пулса ми и да се тревожа още повече. Кръвното ми е постоянно ниско от сорта на 80/40, а пулса учестен (100 и няколко), но не му обръщах внимание, както ми каза личната. Като преди един месец започнах от нищото да усещам учесняване на пулса, болка подмишницата, което адски ме притесни, но симптомите бяха като на паник атака. Но в последните две седмици започна да става по-зле започва лт нищото в училище и един път стигна до 120 и ме хвана страх от инфаркт, тъй като както написах съм хипохондрик и имам страх от болести, но личната каза че е в главата ми и ми направи лардиограма при което всичко беше в норма. До вчера когато при паник атаката започнах да усещам силно стагане в гърдите, при което много се изплаших и отидохме в спешното. Там ми казаха че не е инфаркт, а че е синусова тахикардия и че пулса ми е ускорен, но когато се прибрах не спрях да усещам стягането и почти не спах. Днес също го усещам, но не толкова интензивно, пулса ми и кръвното ми са добре, ходих при личната и тя ми каза да се успокоя и че ще отида на детски кардиолог, но на мен ми е адски притеснено. Моля Ви, споделете ми вашия опит, ако сте изпитвали подобно нещо, как се справяте с паниката и депресията, защото меко казано се побърквам

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 месеца, 20 дни hash: 42b49fea8f

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Моят случай не е толкова сериозен - страдам от тежки паник атаки и биполярна депресия, не съм намерила здравословно решение, но най-полезното нещо, което направих, бе да започна изтощаваща психичеки/физичеси работа, която обаче е много удовлетворяваща. Хем ме изморява много и съм труп, което ми спестява прекомерното осмисляне и задълбаване в проблеми, хем правя нещо полезно и смислено. Работя в приют за бездомни животни - чистене, хранене, разходки, цялостно обгрижване. Тъй като се преработих, си взех почивка и сега всички симптоми се завърнаха - отчаяние, липса на смисъл, самоненавист, съмнения, настойчиви мисли за самоубийство, еуфория, паника, затруднено дишане, страх и обърканост. Нямам търпение да се върна и да се съсипя от работа, за да мога да спя, за да мога да гледам просто в една точка без да мисля, за да не усещам колко съм самотна. Това в никакъв случай не е полезно или особено разумно, но е единственото, което ми дава някакъв резултат, без да се тъпча с хапчета и да се влача по специалисти - не видях особена полза от тези неща. За момента, съобразявайки се със здравословното си състояние, помисли кое занимание ти носи най-много позитиви и се съсредоточи в него. Учене, четене, свирене на инструмент, някакво доброволчество. Помисли и за начина си на хранене.

 

...

преди: 11 месеца, 20 дни hash: 9d96ca49df

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Решението на твоя проблем е следното: обърни се към Бога от цялата си душа и сърце, повярвай в Него и се въцъркови в православната църква! Защо в нея? Защото само тя в момента е наследник на древната апостолска църква, запазила е неповредено апостолското учение и преподава вярно Божието слово! Между другото, ако направиш това - ще имаш и много по-голям душевен мир още в този живот! Защото няма да се страхуваш от трудностите и изпитанията, а ще ги приемаш като нещо нормално, и няма да се тревожиш за нищо - защото ще се надяваш и уповаваш на Бога! Като за начало е най-добре да отидеш да поговориш с някой по-опитен православен свещеник, и той вече ще ти каже какво трябва да направиш!

 

...

преди: 11 месеца, 20 дни hash: 81ba7acdb1

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Здравей. За крехката ти възраст си преживял толкова мъка, която ще срине и голям човек, искрено ти се възхищавам, че продължаваш да учиш и не си се предал. Това, което ти се случва е на психическа основа и следователно е добре да се насочиш към специалист в тази област. Психиатрите е по-вероятно да ти предпишат антидепресанти и да си извършат ръцете, съвета ми е да се насочиш към психотерапия и психолог. Първата стъпка, а именно осъзнаване на проблема, си я минал, с време и търпение ще овладееш и паник атаките, и тревожността. Помни, че това е в главата ти и не си в реална опасност.

 

...

горе^

преди: 11 месеца, 20 дни hash: fcad221f97

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Посети психотерапевт не психолог!

 

...

преди: 11 месеца, 19 дни hash: a0eca9ecf4

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Здравей, мило момче! Поздравявам те за това, което постигаш като се бориш и, че си останал силен и незлоблив след всичко, което си преживял. А сега относно проблема. Загубата е твърде скорошна, прясна, боли. Фактът, че на този етап няма с кого да поговориш пълноценно, а имаш нужда, прави нещата по- трудни, но можеш да поработиш над начина си на мислене. Спомена, че са ти изписали АД точно когато са открили заболяването на майка ти. За мен лично това е отключило състоянието и паник атаките, и тревожността. Предвид, че тя е била родителят, който те е носил на ръце, който се е борил за теб, тя е била твоята сигурност. Дай признание и на себе си обаче- ти си боец! Не си могъл въобще да ходиш, а сега си постигнал добро ниво на самостоятелност, имаш воля и желание за живот! Не съм специалист, моето мнение не е меродавно, но за мен тревожността и паник атаките са дошли от заболяването на мама, и за съжаление, лошия изход. За това е и хипохондрията, за това е и страхът от болести, гледал си най- близкия си човек да си отива. За да се справиш с проблема, първо трябва да осъзнаеш първопричината. Ако това е тази, която споменах, е добре да си дадеш сметка, че ти си отделен и както виждаме много борбен индивид - желанието за пълноценен живот е било още от дете много силно. Никой не знае какво има отвъд, но ако близките ни пазят, то майка ти сега е един ангел, който много те обича и закриля. Не би искала да страдаш и ако може, би направила всичко възможно да имаш дълъг, пълноценен и щастлив живот. След като си се хванал за него обаче осъзнай, че не всичко е като прохождането. За ученето имам предвид- там не е или прохождащ или не, или 6 или нищо. Не бъди краен максималист, това те прави раним, а и неадаптивен при срировете и паденията, които живота ще поднася, защото няма да понасяш критика. Ти няма нужда да се доказваш на никого, ти си де доказал вече достатъчно. Запази амбицията в себе си и продължавай да учиш, но не изпадай в излишни крайности. Фокусирай енергията си върху това, което ти е интересно и което смяташ, че може да е твое бъдещо образование. Ако имаш догадки какви може да са интересите ти за висше образование, може отсега да се запознаеш със студентските програми, за да разбереш кое от сегашното ти образование би ти свършило полза, а и най- важното- кое е балообразуващо за кандидатстване. Останалото… вярвай ми, никой не му дреме колко си имал по история в 10-ти клас като човек, който блъскаше по всичко да е 6 ти го казвам, излишно е и товарещо. Относно социалната среда - за съжаление, често децата са жестоки и в периода на себедоказване- тийн годините, са откровено непоносими някои индивиди в това да се правят на интересни. Стисни зъби и бъди позитивен, не показвай, че те засягат емоционално, ако те дразнят, защото ще го правят още повече- хората са като хищници, които надушват кръв. Огледай се по- добре, възможно е да има по- тихи, скромни или не така добре чувстващи се деца, с които да можеш да завържеш контакт. Бъди позитивен, опитвай да ги разговаряш. И да те търсят за изгода, ако можеш и най- важното- не те тъпчат, помогни и после забрави. Остава им на някои хора в паметта това и после се сещат, че човекът е стойностен, рядко, но го има. Ако успееш да не се озлобиш, да запазиш амбицията си в здравословни размери, с времето в живота ти ще се появят нови, интересни хора, а дори малцина да са, биха могли да станат истински приятели. Хората започват да се осъзнават, когато животът ги заблъска, че почтените и чисти хора не са много, и са за предпочитане пред доминантните и нахакани, подливащи вода индивиди. Да, има хора, които ще те оценят, не всички са гадняри. За хипохондрията и тревожността- ако баба ти има възможност, може да проучиш за специалист в населеното ти място- психотерапевт и да отидеш да поговорите. Няма нищо странно, срамно, така постъпват интелигентните хора, а ти си такъв- загубата, която си преживял, трябва да се отработи задължително! На първо време може да си помогнеш с мислене в насока на това, че се справяш отлично за възрастта ти, че ти си отделен човек от майка ти, НЕ си болен и тя те закриля, обича и винаги ще те обича. Страда душата ти, а не тялото. Успех ти желая!

 

...