Споделена история от Здраве |
Да дам ли още един шанс на зъболекаря си
преди: 6 месеца, 19 дни, прочетена 743 пъти
Здравейте!
Тази тема е продължение на темата "Да потърся ли още едно мнение "от преди месец. За тези, които не са я чели става дума за моите терзания по отношение на стоматолога ми.
Преди 2 г. посетих известна дентална клиника и останах много доволна от хирурга, който ми вади мъдрец там. След това понеже уви човекът не се занимаваше с другите неща трябваше да избера някой друг да ми бъде лекуващ. И така спрях се на втория доктор, първоначално ми направи много добро впечатление, като изключим, че някой път леко ми претупва зъбния камък, но си казах, че 2 -3 петна ме са чак такава болка за умиране. Освен това когато един кариес ми стигна до нерва, заради забавяне да отида навреме поради други проблеми, той до последно се бори ако може да запази зъба жив, уви безуспешно, но по този начин ми се издигна още повече в очите. Последния месец и половина обаче доверието ми в него започна да се пропуква поради факта, че месец и половина не можа да се справи с един джоб и все не можеше да застане уверено да каже къде е проблемът. Първият път го проми, но ефектът беше краткотраен и потърсих друго независимо мнение. Колежката му от частния кабинет, който посетих виждайки ме се опита да се възползва, за да ме привлече на своя страна тръгвайки да коментира, че пломбите му не били добре направени, което Слава Богу други двама нейни колеги не потвърдиха. На другия ден болката се засили и след работа отидох без час в клиниката изпаднала в паника, докато някой негов колега ме приеме една видимо около 70 г. жена явно негова бивша пациентка недоволна от него чувайки ме кого търся започна да ми крещи да го сменя с някой на нея и бил съсипал 2 зъба. След това колегата му ме погледа направихме още една снимка по мое желание и той ми обясни ясно точно и кратко къде е проблемът и пак сложи лекарство. Джобът беше видимо по-спокоен, но пак се обаждаше по -леко. Мина време наложи ми се да го посетя пак и ми споделих за случката каза да не вярвам на глупостите на хората и, че ще гледа да оправи нещата. Пак промивки, пак леко имаше болки. Само, че веднъж забелязах как като подхвана какво е казал колегата му, той се опитва да ме пресече чудейки се дали освен джоба няма нещо друго като обещаваше, че се бори това нещо да го оправи докрая. След още 2 седмици отидох да си чистя камъка и пак проми джоба като реши да ме полира другия път понеже имаше много кървене. Прибирайки се вкъщи и виждайки се в огледалото този път никак не харесах резултата и се чудех дали да отида, но все пак отидох. Нямаше как да скрия, че съм сърдита, но колкото и да ми искаше да се развикам му казах с възможно най -спокоен тон какво съм видяла, извини се с половин уста и доизчисти, след това пак имаше още малко какво да се желае, но беше по -добре. Пак проми джоба като каза, ако пак нещата не станат да дойда да направим още една снимка и да да се консултира и с колегата си хирург, което в първия момент не накара да подскоча като ужилена. Но той се опита да ме успокои, че няма да има вадене просто консултация как да действа, веднъж пак така имаше друг подобен казус с пациентка. Първо се зарадвах, че моят човек прави всичко по силите си да ми помогне, после обаче съмненията отново се появиха, дали както бабата каза е страшно некадърен или пък дали не е в някоя схема за пари или пък начин да ме откаже да идвам при него. За антибиотиците, които ми слагаше не ме е таксувал досега, ако искаше можеше поне 300 лв да ми е взел досега, веднъж видя нещо подозрително, но след време като го огледа заключи, че не е кариес а петно, което или ще стане кариес след време или няма да стане, тогава имаше възможност да ми отвори някой здрав зъб, но ме го направим И дали вината е само негова след като друг негов колега от друга клиника при когото потърсих още едно мнение също не можа да укроти това нещо за повече от три дни. И така на другия ден ме хванаха лудите и взех час в една квартална клиника. Там бях учтиво посрещната от една прекрасна млада докторка, която не само, че доизчисти камъка както трябва, но и успя най -сетне да укроти значително джоба със същото лекарство, но с леко по -различни насоки колко време не трябва да се яде и пие. ( По неговия метод веднъж стана с друг джоб, но с този 4 пъти ефектът беше временен ) След нейната намеса пак има леко опити са се обажда, но е значително по
-кротък. И сега дилемата ми е да дам ли втори шанс на човекът, който ми е правил добро, но и на който все още съм сърдита, да опитам ли пак в същата клиника, но с някой от колегите му, дали в същия филиал или в някой от другите, или да продължа с милата девойка, която ме отърва от мъките, а там да си ползвам хирурзите, които също ми направиха добро и евентуално ортодонтите? Консултирах се с приятели и познати една част казват да дам шанс на човекът, че не го е правил умишлено просто методите му тоя път не са работили, и че ако не е сигурен е по -добре да попита по -опитен колега от колкото да сгафи още повече, други ми казват, че спрямо мен грешките му са вече прекалено много и, че трябва или с докторката от другата клиника или с някой от колегите му. Бивш мой колега например чак с третия доктор в клиниката припозна своя зъболекар. Бабата недоволна от него явно е доволна от колегата му и с него няма проблеми. Вие какво бихте направили на мое място?
|
