Какво е депресията
преди: 1 месец, 20 дни, прочетена 403 пъти
Здравейте,
знам, че въпросът ми не е на място, но тъй като има доста време, докато ми дойде реда за терапевта, с когото ще се консултирам, все пак ще попитам.
Въпросът ми е насочен към хората, които имат поставена диагноза, свързана с депресивни състояния, а не към дървени философи и пишман-психолози.
Предвид анонимността на интернет, се надявам да получа адекватни и откровени отговори.
Какво е депресията?
Какво усещате? Какви са мислите Ви, чувствата Ви?
Винаги ли е едно и също /като усещане/ или има пикове и спадове по дни или часове?
Защо решихте да отидете при специалист и имахте ли полза от това?
В заключение - интересува ме всичко свързано с депресията - поява, проявления, лечение, добри практики - и отново моля - хора, които са го изпитали на собствен гръб, а не празни приказки.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 20 дни hash: afecac59c4

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

1.   Авторе, какво е депресията - можеш да прочетеш в интернет. А и не е сигурно, че симптомите при всички хора са еднакви. Конкретно при мен се изразяваше в силни страхове, тревожност, негативни мисли, вялост, отпадналост, не ми се правеше нищо - лежах по цели дни и се страхувах и да изляза от вкъщи... Но, виж сега - депресията се лекува! Казвам ти го като човек минал опитно през натрапчиви мисли и тежка депресия! Така, че не се тревожи и филмирай, а се стегни и действай! Има два начина да се излекуваш от тези неща - душевен и духовен: - при душевния - отиваш при опитен психиатър и следваш съветите и указанията му! - при духовния - обръщаш се към Бога с цялата си душа и сърце, въцърковяваш се(в Православната църква), отиваш при опитен православен свещеник, и следваш съветите и указанията му! ----------- Относно хапчетата и психиатрите, знай че от психиатър до психиатър има голяма разлика, и по принцип, ако не си попаднал на подходящия човек - може да те обърка и да станеш по-зле! Затова трябва да отидеш при много добър специалист! (Аз две години се мъчих при разни не много добри психиатри, докато намерих точния човек - слава Богу! ) -------------- Аз лично, обаче, ти препоръчвам да започнеш и с духовното лечение - защото то ще премахне и причините, поради които ти се чувстваш така! И ще започнеш нов, обновен и необременен живот! При мен първия доктор ме излекува временно, после ме повтори и потрети, втората докторка така ме обърка, че бях станал съвсем зле и слава Богу, че намерих много добър специалист който ме излекува! И освен това - прибягнах и към Бога и към тайнствата в православната църква: Покаяние, Изповед, Причастие, Маслосвет. Повече молитви към Бога, посещаване редовно на Богослуженията и всекидневно четене на една глава от Евангелията и по една катизма от Псалтира! Четенето на Псалтира е много важно, защото държи демоните настрани от теб! (Разбира се, ако не си кръстен - първо трябва да приемеш Кръщение в православната църква. ) И слава на Бога - вече с години съм добре и не съм пил никакви лекарства! Но продължавам с всички тези духовни неща в църквата и четенето на една глава от Евангелията и по една катизма от Псалтира- дневно!

 

...

преди: 1 месец, 20 дни hash: 4e21443f82

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

2.   Какво е депресията? Това е нещо, което не пожелавам на никой! Човек който има депресия вижда света буквално, черно бял. За хора като нас, няма цветове, няма радост. Нямаме мотивация за нищо, нямаме желание за нищо. Не вярваме в себе си, имаме мрачни мисли... много хора с депресия се самоубиват. Това което ни е радвало днес, утре няма да ни радва. Имаме мрачни настроения, и като цяло ни е много трудно. Мога да напиша цяло есе затова... Какво усещам? Празнина. Пустош. И че няма смисъл от нищо. И понякога лекичка болка в гърдите. Така съм вече близо 20 години. Ама важното е да сме добри хора, и полезни. Надявам се, това което преминавате ти или твоите близки да премине бързо! Успех! Надявам се, да съм била изчерпателна.

 

...

преди: 1 месец, 19 дни hash: 2b9eb3e604

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Най-общо казано: Депресията е постоянно чувство за тъга, за безпомощност, за непълноценност. Нищо не ти носи радост и не виждаш смисъл в нищо.

 

...

горе^

преди: 1 месец, 19 дни hash: d94403ae59

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   Първият ми депресивен епизод, при който имах всички симптоми на клинична депресия, беше като бях на 20 и продължи няколко месеца. Имах физиологични симптоми, нямах енергия, непрекъснато бях изморена, костваше ми огромни усилия да стана от леглото, да се облека, да си измия зъбите. Едвам правех елементарни неща. Ходех на лекции и упражнения, но гледах да мина с възможния минимум. Имах също много негативни мисли, насочени към мен, мислех си, че нямам стойност, не виждах смисъл в бъдещето, въпреки че скоро преди това бях много надъхана и много си обичах специалността. Също така се наранявах, удрях си сама шамари по лицето и с предмети по бедрата, така че да ме заболи. Често се разплаквах спонтанно и плаках много, раздираше ме отвътре. След известно време, преминах в едно състояние, което разбрах, че се нарича анхедония. Не чувствах нищо. Колкото и позитивни неща да ми се случваха, не можех да се зарадвам, но също така, колкото и лоши неща да ми се случваха, колкото и негативни мисли да имах, не можех да изпитам тъга. Настроението ми беше като права черта. Никога преди не бях изпадала в такова състояние. Като ученичка бях доста емоционално нестабилна и се разплаквах лесно, но никога не бях имала симптоми на клинична депресия. Започнах да чета много за депресията, включително академични публикации, и разбрах че един от най-големите рискови фактори е руминацията, задълбаването в негативни мисли. Колкото повече време прекарва човек, мислейки си отчайващи и нападателни неща за себе си, толкова повече се влошава и става по-трудно да се възстанови. Може да звучи логично, но когато си в такова състояние тези мисли идват автоматично и е много трудно да ги спреш. Все пак взех рационално решение, че ще полагам усилия да не задълбавам в руминация. Когато ме заливаха подобни мисли търсех начини да се разсейвам и да не им обръщам внимание. Повтарях си, че ще стане по-добре и след време пак ще знам защо живея и защо правя това, което правя, въпреки че в онзи момент беше много трудно да си го представя. Постепенно започнах да се възстановявам. Не съм взимала лекарства и не съм се консултирала с професионалист. На следващата година изживях и първия ми епизод на мания, за който съм сигурна че може да се определи като мания (за по-ранни не съм сигурна). Скъсах с дългогодишния ми приятел, започнах да тренирам ежедневно, имах много енергия. Първоначално изглеждаше здравословно и си мислех, че най-сетне съм си взела живота в ръцете. Но постепенно започнах да се обсебвам, ядох под 1200 калории на ден, докато тренирах ежедневно. Към края вече и не можех да спя, спах по 2-3 часа на ден, започнах да се занимавам с екологични движения, които са леко радикални, развих параноя, и бях на път да отпадна от университета. Лятото се прибрах вкъщи, започнах да се храня нормално и постепенно успях да се възстановя. След това съм имала още няколко епизода на депресия и мания. Понякога съм се поставяла в опасни ситуации, за които впоследствие съм съжалявала, но вече се понаучих да разпознавам състоянието, в което съм, и се старая да си регулирам поведението. Проявявам всички симптоми на биполярно разстройство, но нямам официална диагноза, не съм била на психиатър и засега нямам намерение да ходя. Не искам да взимам лекарства, имат много странични ефекти и се справям без тях. За щастие, имам до себе си хора, които ме обичат и на които мога да разчитам. Ако след време се влоша много, вероятно бих започнала някаква терапия с психолог или психиатър, но не бих взимала лекарства, освен в много краен случай.

 

...

преди: 1 месец, 19 дни hash: d94403ae59

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   От 4: Понеже има въпрос за посещение на специалисти, ще допълня, че съм опитвала няколко пъти да посетя терапевти (психолози, не психиатри). Не след първия епизод, доста по-късно. В повечето случаи не съм отивала за втора сесия, понеже не съм смятала, че има смисъл. Наскоро попаднах на терапевтка, която ми допадна и отидох 3 пъти при нея. Помогна ми да си наредя приоритетите. Тогава бях в депресия, без работа, насилвах се да пускам кандидатури, иначе повечето дни изобщо не ставах от леглото. Донякъде имаше смисъл от посещенията в краткосрочен план. След като започнах да се чувствам малко по-добре, вече нямах желание да ходя. На психиатър не бих отишла, освен ако не се влоша дотолкова, че да не виждам друг вариант или се наложи да ме хоспитализират. Не съм сигурна как точно стоят нещата, но се притеснявам, че ако ми поставят диагноза и тя ми влезе в медицинското досие, това може да не се харесва на бъдещи работодатели. Дори да не разберат преди да подпишем договора, при всички случаи искат медицинско свидетелство и рано или късно ще разберат. Така или иначе на психиатрите работата им е да изписват лекарства. За депресия това са антипсихотици, а за биполярно включва и стабилизатори на настроението като литий. Всички тези лекарства имат гадни странични ефекти (напълняване, проблеми с бъбреците, т. н. ) и помагат за контрол на симптомите, но не "лекуват". Така че си струват само за най-тежките случаи, но някои психиатри ги изписват доста либерално.

 

...