 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Изключително тежка депресия и проблеми с краката след травма на крака
преди: 24 дни, 11 часа, прочетена 347 пъти
Преди половин година стана инцидент и скъсах частично менискус, ударих си кракът лошо. Оттогава всичко в живота ми се обърна на обратно. В началото бях на два лекаря и единия каза със, другия каза без операция, сега съжалявам, че не си направих операцията и не знам дали съм прав. Тогава майка ми като разбра, че искам да си правя операция се скара с лекаря, а той реши да си го изкара на мен с някакви тъпи сарказми.. Сега ще кажете как така 27 годишен човек не може да се оправи сам с майка си и да направи сам това решение, не знам.. Ами това съм аз, а и бях безпомощен, не разбирах какво става много, не можех въобще да ходя нормално и куцах с бастуни навсякъде и трябваше някой да ме кара с колата. По цял ден лежах и не можех друго. Вървях само вкъщи. След три месеца менискуса зарасна напълно и е добре, но забавянето с консервативното лечение, паниките и залежаването си казаха думата. Някъде към 3 месеца и половина предимно лежах. Сега ми е трудно да вървя дълго, загубих си работата, където бях постоянно на крак и още не мога да си намеря нова работа, където се стои повече на стол, опита ми е само по магазините за дрехи и като общ работник.. Не мога да вдигам тежко и да върша тежка работа. За няколко месеца изпаднах в черна бездна, започнаха самоубийствени мисли, а като се има предвид, че депресията ми започна още преди 13 години не ми се мисли как въобще ще изляза от това. Изгубих всичките си интереси, а аз имах много хобита.. Сега буквално не правя нищо, само се разхождам напред-назад и се радвам, че съм отишъл до града да се разходя и обратно с автобуса... На следващият ден пак трябва да се докажа, че мога да ходя, защото ще полудея. Майка ми ме издържа, а с нея имам проблеми от години, което допълнително налива масло в огъня, изпадам в голям страх, защото не си вярвам на тялото, а съм едва на 27.. Според крачкомера мога да вървя общо около 2-3 часа на ден, и по около 10 километра, отстрани ходя нормално, но ми е трудно, всеки ден изпадам във страх дали днес ще мога да направя същото като вчера. Винаги съм се движил много и не знам дали тези резултати не са от мотивацията ми да го правя. Мразя да залежавам и преди и сега. Ходих на физиотерапия после започнах упражнения за сила вкъщи, сега правя водни процедури и се опитвам да се възстановя, но е трудно.. Лекаря казва, че нещата вървели добре, и че не е притеснително.. Но аз се съмнявам. Винаги съм бил със слабо телосложение, а още по-лошото, е че аз карам депресия от повече от 12-13 години и тялото ми винаги е било претоварено от стрес и всякакви глупости. На работа просто оцелявах до края цял ден на крак, докато не се прибера като труп в нас, издържах не повече от 2-4 дни в седмицата, бях помощен персонал в магазин за дрехи в мола. Само там ми се получаваше. И въпреки това, че не беше нещо специално много ценях работата си, защото за мен беше чудо, че въобще е възможно да имам такава и някъде да се справям. Тази травма ме довърши тотално. Винаги съм имал проблеми с телесната умора, главоболия, общуването дори и винаги съм бил адски страхлив за всичко в живота. Страхувам се, че организма ми не беше готов за това, аз съм си слабак това е истината, винаги съм бил. Сега съм от онези, които по цял ден не правят нищо, стоейки навън на слънцето. Дните ми минават в страх и е самотно. Ходих по психолози, пих хапчета, но не помогна особено. Спрях ги. Опитвам се да ходя все повече и някак всеки ден издържам на вече солидни разходки, за мен е радост да се разходя в града и да се прибера безаварийно, в началото започвам със страх, а когато приключа разходката вечерта изпитвам щастие, че съм успял да я направя.. Нямам никакви зачервявания или подувания. Но макар и да се подобрявам като резултати все още е трудно.. не си чувствам нормални краката, стъпвам още някак плоско и нося специални обувки. Имам чувството, че никога няма да се оправя напълно и ще трябва да търпя до краят на живота си.
Мислите ли, че имам шанс да си възстановя краката и да започна отначало живота си или всичко е пропаднало вече? ... Някой бил ли е в такава ситуация, и да разбира от това? Не случайно разказах за депресиите и другите проблеми, защото знам, че има значение какъв организъм преживява подобна травма.
Най-големият ми страх е ако остана за винаги с някакви проблеми от това, просто не знам как ще я карам, не знам как ще се оправям със себе си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 24 дни, 5 часа hash: 1234863dad |
|
1. Проблема е не кракът ти, а това че не си се отделил от майка ти, махнеш ли се животът ти ще се промени. На село, в токсични отношения как да си. За десния крак ли говорим или за левия?
|
| преди: 24 дни, 5 часа hash: 80ad3ec8db |
|
2. Минискусът е бил само частично разкъсан - така, че консервативното лечение без операция е окей.
Възстановяването ти върви добре - всичко ще е наред, такива травми отшумяват бавно.
И аз имам 2 травми от спорт- бавно се възстановява човек, но става.
Сега за депресията - трябва да я лекуваш. Какво си пробвал досега - пиеш ли лекарства. Защо психолозите не помогнаха?
Пробваш ли алтернативни варианти - книги за позитивно мислене, медитация, дихателни упражнения, религия и т. н.?
|
| преди: 24 дни, 4 часа hash: 9b42bc989c |
|
3. Човече, дръж се. Наскоро направих херния, която ми сложи кръст на спортуването, а спортувам от 15-16 годишен, сега съм на 31. Буквално все едно ми отнеха живота. Не мога да вдигам повече от 5 кг, ако някой ми налети на бой, трябва да бягам, чувствам се по-малко мъж. В някакъв момент трябва да се оперирам, след това един Господ знае какво ще е. Всяко движение сега трябва да го премислям, повечето дни болки и тежест в корема, животът ми се стъжни. С две думи - разбирам те, знам какво ти е. Някои дни буквално го карам на сляпа вяра. Съветът ми е ако те избива на плач, крясъци, каквото и да е - изкарай си го, не го дръж в себе си. Докато си жив и дишаш, имаш шансове. Каквото можеш да направиш, за да се оправиш, правиш го, останалото няма какво да го мислиш, защото не зависи от теб. Горе главата, всички си носим кръста.
|
| преди: 23 дни, 18 часа hash: 0bbea8c21e |
|
4. Ходи по много, по възможност някъде в природата, гората - тока се лекува и физическият ти проблем, и психическият. Обикновено такива проблеми ни се дават, за да се поспрем и да си дадем равносметка къде грешим и какво трябва да поправим, за да продължим напред по криволичещите пътеки на живота. Хайде смело, няма да се предаваш, младо момче си, животът е пред теб.
|
| преди: 23 дни, 17 часа hash: e69dac7790 |
|
5. Аз също пострадах като автора! При мен беше следния случай - бях пребит на работното място в една чешка компания за авточасти. 3 години бях закован на легло, виках от болка, едва оживях!!! Майка ми е единствения познат, който се грижеше да не умра - буквално! Накрая и аз не можах да си намеря работа след това. Усещам, че и тя не желае да се освободя от грижите й, които някак си се превърнаха в моите окови!
|
...
| преди: 23 дни, 9 часа hash: 9de14843be |
|
6. До. 1 травмата е на десния крак, но след залежаването и трудностите с ходенето и двата са загубили сила и представяне, те са свързани нещата. Левия го бях претоварил повече и т. н
До 2. Започнах лечение с хапчета, но от много места ми казаха че не е добре да ги пия завинаги. Иначе психическото ми състояние не се повлия много от тях, всичко някак зависи от това как аз ще се справя през денят и така е ден за ден. Ако стоя на едно място и не говоря с никого ще се влоша. Посещенията при психолог ми излизат много скъпо вече и се наложи да ги спра, но мисля че до някъде ми помогна да приема по добре случилото се.
|
| преди: 22 дни, 13 часа hash: 0cd912acc3 |
|
7. Проблемът ти не е в менискуса, това минава и заминава, и операцията е била по- добрият вариант- личен опит. Проблемът ти е, че нямаш цели в живота, нямаш хубава професия и още живееш с мама. Разбери, за един мъж е от голяма важност да напусне дома си и са се оправя сам, то и да момичета важи де. Само оправдания четем как едикакво си не е станало. Депресията е временно състояние, хайде да е докъм 6 месеца макс, ако е повече- значи не е депресия. Както казах- не си харесваш живота и по- важното- не знаеш как да го промениш, ако търсиш промяна реално де. Стегни се и измисли нещо, успех!
|
| преди: 22 дни, 3 часа hash: d56b7617ad |
|
8. И аз съм в такова положение. С две сериозни контузии съм на двете колена и след първата започнаха проблеми с менталното здраве - отключих паник атаки, тревожност и големи страхове да не получа пак същата контузия. При първата травма по-бързо се възстанових, но тогава нямах избор, понеже учех и излизах, въпреки че се едва успявах да се движа. При втората травма нещата бяха по-зле и психически се сринах. Сега пак съм с постоянна тревожност и всякакви страхове и винаги първо мисля за въпросните контузии, които ми съсипаха живота, за което те разбирам и знам какво е. Другите неща, които си описал също са ми познати, но искам да ти кажа, че има изход и че нещата ще се подредят. Ако не си ходил в болницата "Сърце и мозък" в Плевен, би могъл там да се допиташ до ортопедите. Там поне ми вдъхнаха надежда, че мога да водя нормален живот въпреки всичко и прегледа беше на ниво за разлика от това, което бях получила като внимание в родния ми град. Освен това, психическото и физическото състояние вървят ръка за ръка и няма как травмата да не ти се е отразила малко или много, както и си описал. При мен съпътстващите проблеми се появиха след контузията. Не се отчайвай само, има спортисти с такива травми като твоята, чупят крайници, късат кръстни връзки и какво ли не и след това пак се връщат на терена.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
