Чакам деня, в който ще си отида
преди: 18 часа, 53 мин., прочетена 161 пъти
Не ме интересува нищо, нямам желание за нищо, живота ме смаза и всяка година става по-лошо. Всичко е трудно, нямам сили за нищо. Вече не ми и пука какво ще стане с мен, колко ще изкарвам, дали някоя ще ме погледне някога, какво ще стана с уж близките ми, които само ме използват. Накратко ще разкажа за себе си. Тялото ми ме предаде, постоянно съм под ножа и по болници, всичко, което изкарам го давам за лечение. Близки, те са пълни използвачи и от тях само ярост и побой съм видял, не обичам родителите и братята си. Треперя от нерви и всичко ме дразни, земам антидепресанти и успокоителни и ми помагат малко. Мозъкът и той ме предаде, напомня ми за ужасни неща и ме боли ужасно много за миналото, а това не ми помага с нищо. В любовта не ми провървя няколко пъти ме зарязват, защото имам проблеми и на тях им идва прекалено моята история. Приятели нямам, всички ми забиха нож в гърба, смяха се, когато бях зле. На 3 пъти ме уволниха или напускам сам, заради драми и интриги. Бързо схващам, бачкам много и чета още толкова и колегите ми завиждат. И така, всичко в живота ми е провал, всяка година повече болка, повече болести, повече гадни хора, по-малко пари, никаква любов от никого.
Вече не искам нищо, само да си отида от тоя проклет свят.
Има ли надежда за мен?
Благодаря предварително, ако темата ми бъде публикувана.
М26

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 часа, 11 мин. hash: 6e8b1b86c0

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

1.   Освен загърби всичко досега и бутай сам напред нищо не мога да ти кажа.

 

...

преди: 3 часа, 20 мин. hash: ef09d29b53

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Авторе, надежда винаги има - и за теб. а и за всеки човек! Аз също минах през тежка депресия, но Бог ме спаси и ме извади от нея, ще ти разкажа подробно: Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния. Но тези помисли ма пълно отчаяние, за безизходица и самоубийство - никога не трябва да ги приемаш! - те са от лукавия(дявола), който има за цел да погуби човека. Трудности, скърби, болки и проблеми всеки човек неминуемо има в живота си. Само, че човек трябва да си направи и изводите от такива събития! При мен именно поредица от подобни събития ме накара да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога! Аз също, преди да достигна до Бога съм се чувствал така - като тези объркани хора. Изходът от това състояние е един: Да се обърнеш към Бога, от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш(в православната църква). Всичко в живота се движи от нашия създател Бога и от Божия промисъл, но човек е създаден със свободна воля и винаги има избор! Винаги има надежда! Животът е прекрасен и не свършва със смъртта, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот. Както вече ти писах в началото: Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния. Затова човек никога не трябва да се отчайва и да губи мотивация за живот! Напротив! - човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно! Знаеш ли, има хора в много тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом. Има един прекрасен и потресаващ документален православен филм, казва се Форпост, за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан - Бог да го прости! ). В момента в този приют има повече от 400 деца. Няма да давам връзка (защото сайтът ги трие) - просто напиши в Youtube Форпост православен филм, каналът е Православна вяра. Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда! Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живеем в мир и любов. Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение. Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)... Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим... А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние) (А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно... Конкретните ми съвети към теб и към такива хора са следните: Прочети Новия Завет(втората част от Библията) и особено обърни внимание на глави 5, 6 и 7 на Евангелието от Матея. Там са цитиран думите на Божия Син - Господ Иисус Христос, това са Божествени истински слова! Обърни се към Бога. Ако не си кръстен - направи го в някой близък православен храм. Поговори за твоята ситуация и със свещеника в храма, той ще ти помогне и ще ти обясни всичко. И нещо много важно, което изключително ме порази, когато се обърнах към Бога и се въцъркових в Православната църква - че няма грях, който да надвишава Божието милосърдие! - стига човек да се покае от цялото си сърце и душа за този грях, и за всички свои грехове! Тоест Бог ни е дал възможност за получаване на прошка! И за тотално очистване от греховете - това става чрез Тайнството Изповед(разбира се и при наличие на искрено и истинско покаяние) пред православен свещеник! Това е уникално и удивително! На грешника му е дадена възможност от Бога да се очисти, на мръсният - да се умие в сълзите на покаянието! Така, че отиваш при православен свещеник в близкия храм(православна църква) и му разказваш всичко! И той ще ти каже как да се подготвиш за Изповед и кога да отидеш в храма, за да те изповяда, и как да живееш занапред.

 

...