Споделена история от Здраве |
Унищожителна тревожност
преди: 10 часа, 33 мин., прочетена 33 пъти
Здравейте, намирам се в Китай и се боря с тревожността си.
Всеки ден за мен е изпитание. Да се събудя, да отворя очи. Да стана да се измия, оправя. Да почистя общежитието си, да изпера и изсуша дрехите си. Да ида на лекции. Дори просто да остана в леглото. Да си взема за ядене.
Приятелят ми ме чака в България. Липсва ми. Остават ми два месеца още тук. Ще ги изживея, заради него.
Преди време тук ми се намокри паспортът, съвсем леко. Малко му се навлажниха страничките, иначе си работи, чете се и се сканира успешно. Оттогава обаче, аз не съм същият човек. Тревожността ме убива. Имам чувството, че няма да ме пуснат да се прибера с износен паспорт. А как няма да е износен, мъкнала съм го по цял Китай. Къде ли и кого ли не попитах дали има проблем - посолство, полиция - всички ме уверяват че всичко е наред.
Сега го държа в кожен калъф и кутия. Не затварям кутията защото ме е страх да не събере влага. Почиствам я вманиачено. Вчера даже я почистих без специално да си измия ръцете за повода и сега се побърквам, хора.
Поради тази своя тревожност избягвам високи сгради, асансьори, метра, дадени места. Напрягат ме.
Ходя на психолог, помага ми, но има път който трябва да извървя. Искам да се видя със семейството и с приятеля си, толкова ми липсват. Искам да разбера как се нарича състоянието ми и да намеря решението му - дори да са хапчета.
Моля за мнения.
|