НЕПОЗНАТОТО
преди: 18 часа, 14 мин., прочетена 26 пъти
Аз съм 24-годишно момче от България. Имам по-голям брат, по-малък брат и сестра. От нас четирима, двама сме болни и двама здрави — аз и сестра ми сме болните. Аз имам диабет тип 1, а сестра ми — хидроцефалия. Аз живея сам, сестра ми и по-малкият ми брат живеят при майка ми, по-големият ми брат — при приятелката му, а баща ми живее в Сирия, замина преди две години. Родителите ми са сирийци (араби), а аз съм роден в България и живея тук от раждането си.
Аз съм добро момче и изглеждам добре — имам слабо, но здраво тяло, поне така си мисля. Всеки ден се чувствам в ада вече повече от три години и мечтая за смъртта — страх нямам, или ако имам, минава много бързо. Припадал съм десет пъти заради диабета. Познати и стари приятели, с които не се виждам, имат приятелки, имат нормален, социално одобрен живот — като по-големия ми брат и майка ми. Започнах работа като шофьор преди две седмици и там колегите ме гледат странно — или поне аз така си мисля. Жените нямат интерес към мен, всичко ме отхвърля. Кой съм аз и накъде вървя?
Обичам ада. Обичам и тези, които ме нараняват. Забелязвам, че болните хора, които са страдали много, имат изключително светли души. Забелязвам също, че колкото си по-лош в този свят, толкова повече ти върви — по-здрав си, по-богат си, мъжете те уважават, жените те харесват. И самият бог на този свят изглежда е такъв.
Искам приятелка — нямам. Искам приятели, каквито аз желая — нямам. Искам пари и одобрение — нямам. Всичко е срещу мен. Понякога обаче усещам, че не всичко е срещу мен, а просто трупам сила. Така си мисля поне. Има ли правилен или грешен път? Проблемът в мен ли е или в света? Има ли Бог или ние самите сме богове? Какво става, хора?! А да и по големият ми брат ме отхвърля на 100 % направо усещам как му тежа както на него и на останалите колеги и т.н а аз се държа добре не съм гаден с хората що така става , нз ....