Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не се коси толкова, скъпа лястовичке! Наоколо е пълно с тъпунгерки, които ни питат: "Защо снасяте деца!? " и гордо заявяват, че те НЯМА да раждат, нищо че могат, и колко различни, и интелигентни, и красиви са с това!

7.   Благодаря Ви! От сега разглеждам най-различни домове за осиновяване на дечица... след време, ако съм жива и здрава задължително ще си взема едно слънчице... още не съм се разровила да видя какви точно са процедурите по осиновяване.. но съм чувала, че е трудно.

П. С Дано Бог опази всички от тия неща, които са в коментар 5... Дано бъдем живи и здрави.

8.   Авторке, светни ни все пак, какъв ти е проблемът?
Дори да нямаш яйчници, ти матка имаш - можеш да износиш чужда яйцеклетка, случва се с хиляди жени. Ако пък матка нямаш - друга жена (сурогатна майка) може да износи твоето. Е, ако и двете нямаш - остава само осиновяването, но защо не?
60 000 деца у нас нямат свои дом.
Покъртителна е историята им, може би Господ такава мисия ти е дал - да спасиш невинни души от сигурното им унищожение и занамаряване в дом

9.   а бе много сте бездушни. Когато забременеете, износите и родите ще разберете защо и е мъчно на авторката, че няма да мине по този път.

10.   Aми името на синдрома е, Синдром на Морис.
В Интернет има доста покъртителни неща за този синдром, и не всичко, което е написано е вярно на сто процента. Все пак ще се радвам на някаква допълнителна информация, ако е възможно, от някого.
Да, нямам матка. Не разбирам много от информацията за този синдром... те едва ли не ни изкарват полу мъже, полу жени, невъзможни да правим дори секс... но не е така. На външен вид, вторични белези... полов живот, оргазми... всичко ни е еднакво с всяка една нормална жена...
Но... вътре.. органите... :))))))
Трудничко е за описване...

11.   Прочети тук повече за синдрома
http://en.wikipedia.org/wiki/Complete_androgen_insensitivity_syndrome

Complete androgen insensitivity syndrome (CAIS)

Сигурна ли си, че е това? Правили ли са ти кръвен тест?

Много е сложно иначе, само разбрах, че си жена с ХY-хромозоми. Случва се 1 на 20 000 раждания и няма лечение, генетичен дефект е, защото в ембрионалното си развитие не си реагирала на половия хормон тестостерон. Доста е стряскащо, защото, както вече знаеш - трябвало е да се родиш като момче.

Пише пък, че страдащите от синдрома са средно, дори високо интелигентни и живеят нормален живот, живеят си дълго и т.н. като жени.

Честно казано - късметлийка си. Има къде-къде по-лоши неща в живота - синдрома на Даун например.
Погледни чашата като наполовина пълна.
Не знам, но мисля, че бездетието не е най-големият ти проблем, а по-скоро психически да асимилираш, че си трябвало да бъдеш родена като мъж, че си жена физически, но имаш и У-хромозома. Направо природата е много необятно нещо и за пръв път научавам, че има хора като теб.

Иначе - проблем нямаш.
Да осиновиш дете не е толкова сложен проблем, освен това има и друг варянт - да си търсиш мъж с деца. Нима са малко вдовците и самотните бащи? Нима са малко децата в домовете?

Може би ще е възможно един ден да се заплоди с твоя клетка чужда яйцеклетка, но не ти го препоръчвам - синдромът се предава генетично с Х-хромозомата и вероятността да ти се роди подобна дъщеря е огромна. Действително никога няма да имаш свое поколение, поне не генетично такова.

Приеми го като твое призвание, като Божия намеса, ако щеш. Имам чувството, че си призвана за нещо по-голямо, по-необикновенно от нас - обикновенните жени. Всяка може да надуе корема и да роди, но не всяка е различна...необикновенна...

Ти си необикновен човек, както и да го въртиш, ти си просто нещо особено и съм сигурна, че имаш особена мисия на тази земя - може би е да се грижиш за дете (деца), което без теб не би имало никакъв шанс в живота? За мъж, който е сам и тъжен и не може да се справи сам с живота и с децата?

Може би ще станеш велика учена, политик... знам ли - просто си нещо необикновенно, особен човек. Научи се да мислиш така за себе си и едно ти казвам - трябваше да ти кажат истината много по-рано. Мисля, че просто това много ти е навредило.
Деца - много.
Изоставени деца - хиляди.
Но ти си нещо уникално, различна си и го приеми.

12.   Благодаря на номер 11! Не си първата/ия, който ми казва тия неща, че съм призвана за нещо и именно заради това съм различна.

А относно това, че трябвало да се родя мъж, и до днес опитвам да открия нещо мъжко в себе си, но няма как.... висока съм, слаба със леко широки рамене и стегнато тяло. Нищо мъжко. Наппротив.

Може би това е впоследствие на Естрофема, който пия от малка... Може би без тия хапчета.... съм щяла да се развия в друга насока.. знам ли....

Благодаря все пак!!!! Много!!!

13.   Здравей, бих искала да се свържа с теб по някакъв начин. Аз също съм като теб и като започнах да чета историята ти сърцето ми щеше да се пръсне! Това, което описваш е точно моята история с малки разлики.

Модератор - не публикуваме контактни данни

14.   Бих искала да се свържа с теб по някакъв начин. Аз също съм с твоята диагноза и написаното от теб е все едно написано от мен!

15.   Много ме трогна твоята изповед. И ме накара да се замисля каква лигла съм аз и колко преекспонирам проблемите си.
Има много жени, които поради една или друга причина немогат да имат деца. Не е нужно да казваш ЦЯЛАТА истина на мъжете до себе си, защото те са страхливи същества по природа. Просто кажи, че не можеш да имаш собствени деца. Можеш да осиновиш. Знам, че е много трудно, но все пак можеш.
Желая ти много ЗДРАВЕ и много ЩАСТИЕ.

16.   Здравей мила авторке! Съчувствам ти напълно за твоят живот! миличка-четях редовете и плачех.
Аз имам малкоподобен проблем. Майка ми е имала проблеми 2 години докато забременее с мен. От 14 годишна не се развивах правилно-бях 1-30 см, не ми идваше цикъла и нямах никакви признаци на пубертет. Оказа се че имам нужда от растежен хормон, като го бих 5 години. не ме питай и мен какво съм преживяла-шока в учелище, подигравките. започнаха да ми дават хормони, Естрофеми и други подобни, за да ми се оформят гърдите като на нормална жена, дори сега не са ми завършени-4 степен са.
Когато достигнах нормалните размери-163 см и през всичките тези години ме тъпчеха с лекарства се оказа, че съм си развалила щитовидната жлеза. Започнах да приемам Елтироксин.
сега съм на 29 години. От малък град съм, но отидох в софия в Александровската болница да се лекувам и там о-чудо! Започнаха да ме изучават като животно, пъхаха пръсти къде ли не - в ануса ми, във вагината и беше ужасяващо. Назначиха ми лечение, но имаше и други проблеми!
Нямах оформени нормално яйчници и матка за да имам деца-затова прдължиха с лечението.
Освен това допълнително ме скапаха с факта, след хиляди болезнени опити установиха, че имам недоразвит клитор-съвсем забележим, нямам малки срамни устни-сякаш са ми оперирани.
Най-големия ми проблем е отвора на вагината и заради него нямам нормален полов живот. Всеки сексуален контакти е винаги ужасно болезнен и свършва с кървене от кожата на перинеума, която сякаш всеки път се разцепва. Учила съм анатомия и мисля че това не е нормално. Сякаш отвора ми е блокиран. Поради това аз спрях да водя полов живот. Проникването е почти невъзможно, както е вертикален входа на влагалището от клитора до ануса има ъгъл и кожата от перинеума затваря частично входа. Дори когато съм в цикъл не мога да поставя тампон с пръста си. Получавам и чести инфекции на пикочния мехур. Също така забелязвам, в отпуснато състояние, че когато свия вагиналните мускули, кожата-перинеума, от отвора на вагината ми до едно определено място се свива навътре, тоест според мен ако тази плът се отстрани, до там където се свива и хлътва, отвора на влагалището ще се увеличи и ще имам нормален полов живот. Депресирах се оттогавва и не допускам никой до себе си. Имах един единствен приятел и той ми причиняваше заради тесния едва 1-2 см отвор болки и прекратих секса.
Нямате представа какво е когато те питат приятелки и споделят какви оргазми са изпитали аз просто казвам, че имам друга работа и отивам в тоалетната тихичко да си поплача. Аз ли съм виновна? Защо на мен? ТОва са ужасните въпроси! И досега се мъчих, и сега започнах да проучвам нещата и дали е възможно да ми се направи пластична операция и да бъда отново нормална.
Така че има надежда за всичко. И при мен казваха че няма да имам деца. Но сега картината се промени-и аз ще вземам Фемостом, Елтироксин, Дехидрокортизон-заради ниските нива на надбъбречните жлези.
Получавам менструация само чрез хапчета, но се опитвам с метода на филма тайната и книгите на Джон Кехоу-подсъзнанието може всичко да мисля позитивно.
Дори се опитах преди това да се самоубия, но сега ще се боря да си направя операцията с лазер и да имам нормален живот.
Незнаете каква мъка е този живот! Мъжете около мен са много, но както казват другите коментирали когато им споделиш за проблема ти и те мигновенно те изоставят понеже са ужасно страхливи егоистични същества.
Нека Бог да е с теб! Бъди жива и здрава! Вярвай и се моли и бъди позитивна въпреки всичко около теб!

17.   Чак сега виждам новите коментари в темата ми.

Искам само да се обърна към админите на сайта.
Извинете, но как можем да си разменим контактите с тези хора? Как може да се намерим и да общуваме по между си, като не публикувате лични данни? Защо??? Нали именно сайта е да си помагаме един на друг?

Много ще ми бъде приятно, ако последните коментирали, с злочестата съдба като моята, се включат отново.
Моля админа, да сложи темата във раздел ''Избрани от редактора'', така можем да намерим повече хора страдащи от този синдром, и да се подкрепяме взаимно..
то и какво друго ни остава... Умолявам ви..
хубав ден на всички..

Модератор - не публикуваме контактни данни. Това е принципът на сайта ни. Не правим изключения заради злоупотреби.

18.   Здравей, знам как се чувстваш и какво се е случило и се случва с теб. За съжаление - и ти, както и всички от НАС - сме жертва на системата "не питай - не казвай", както и на тоталната липса на информация какви сме и какво точно ни има.
За съжаление - истината е само една - ние сме жертва на нещо, което се нарича "нормализираща практика", и което води до много разочарования и несполуки в средата на т. нар. интерсексуални. Истината е, че хората със "синдром на Морис" - сме така наречените "интерсексуални" - и собственият ни организъм е доста по-различен от организма на "нормалните" хора, и в което няма нищо лошо или грешно. Ние просто сме себе си.
Тъй като и аз самият съм такъв случай - мога просто да съдя по себе си какво беше най-ужасното в цялата ми история.
Това беше тоталното скриване на цялата истина от мен самият, както и безумните и унизителни процедури, на които бях подложен през времето, прекарано в Александровска.
Както и абсолютното и тотално незачитане от страна на лекарите на моето собствено мнение и желания.
Ако има нещо, което никога няма да им простя - то е точно това.
Както и това, че съсипаха живота ми... но това все пак вече е минало.... в момента имам вече 2 деца (не са биологично мои), които ме обичат и повече или по-малко - животът ми се оправя.
Но никой и нищо не би могло да ми върне годините, загубени в питане какво съм и къде е моето място в този свят.

19.   Здравейте на всички, аз съм едно 26 годишно момиче със същи проблем като автора на трогателния разказ, с тази разлика че аз разбрах на минутата какво се случва с мен още преди самата операция, която беше преди 10 години. Да беше страшно чувстваш се отвратително като извънземно. Ненужна, ничия, непотребна - така се определях, но само за кратко. Прочетох всичко за болестта ми още веднага след болницата, беше ужасно, но такъв е живота. Съвзех се много бързо завърших с отличие даже и 2 висши образования, омъжих се и сега чакам да ми дадат едно малко съкровище за което да се грижа от някой дом където неговата история не е по-маловажна от моята. Така, че ще Ви кажа само едно пише ви едно смея да кажа с гордост красиво момиче обичащо живота и радващо се на всеки един миг с близките си и роднините си, защото това е важното, че съм жива и съм тук. Пожелавам на всички здрав и усмихнат живот.

20.   Авторке, силно те прегръщам! Какво се случва с теб днес? Имаш ли приятел, чувстваш ли се малко по-добре? Дано си по-добре, авторке! Поздрави и прегръдки!

21.   Авторката:
Здравейте на всички!
Надявам се всички сте добре!
Ами при мен всичко е нормално, както преди.
Да, омъжена съм вече.
Съпругът ми е най невероятният мъж който може да съществува на тази планета.
Знае цялата истина за мен и все още дълбаем за да намерим начин някъде или светлина в тунела за някакъв вид интервенция за дете. Знаем че това не е възможно но имаме малка надежда.
Мислим и за осиновяване на две дечица в близко бъдеще.

Благодаря ви за подкрепата.

23.   Авторке, мина много време. Как си? Как вървят нещата?

24.   Номер 5, а ти какво си някой джендър явно. След като най-страховитото нещо според теб е хермафродтит. Всеки човек има себе си, като си невежество и за еоциите на авторката и за травмата на женската идентичност къде се буташ и даваш акъл, като не ти стига и едни статистически стойности да провериш поне. Всяка десета. А таковва малоумно като теб е едно на милион. Нищо не разбираш

25.   Авторката:

Здравейте! Случайно намерих темата отново, и виждам че има хора които са писали пак.
Аз съм добре доколкото може да се каже, все още се надявам медицината да достигне ниво на което да може да ми се помогне.
Има ли някой прочел темата със диагноза като мен?