История за страданията на една анорексичка
преди: 13 години, 16 дни, прочетена 5531 пъти
Всичко започна, когато бях на 13. Бях много пълна и дебела, ужас беше. 165 75 кг. Реших да отслабвам. Намалих хляба, сладкото, тестеното - тези неща и не пиех газирани напитки и сокове, само вода. Свалих около 10 килограма за 3-4 месеца. Казваха ми, че изглеждам добре, но аз исках още и още. Постепенно спрях да ям. Много често повръщах. Свалих още 15 кг и станах 50 кг. Но винаги бях дебела. Бях вманиачена в диетите. Спрях да излизам с приятели. Животът ми тотално се преобърна. Един ден аз припаднах в нас. Заведоха ме в болница и тогава ми поставиха диагноза анорексия. Бях 39 кг при ръст 1, 65. Ужасно! Но тогава аз се харесвах! Правех по 3 часа упражнения всеки ден, а след всяко ядене повръщах. Косата ми започна да пада, а постепенно и някои зъби. Но на мен не ми пукаше, исках да съм идеална. Ядох много малко.

Сега съм на 17 и все още се боря, за да живея. И само искам да ви кажа. Момичета, много по-добре пълен, от колкото слаб, добре де - нормален. Не си съсипвайте единствения живот с диети. Никой не е идеален! И всеки си има свой чар. Жалко само че аз го осъзнах твърде късно. Чао от мен и бъдете здрави!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 15 дни hash: d632a52801

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Твоето е булимия. Иначе, не си права - не всеки има слаба психика. Аз си отслабвам контролируемо и ми е добре, знам кога да спра, защото я нямам агресията и омразата към себе си, която ти явно си носила от малка. Лекувай се и много здраве и щастие.

 

...

преди: 13 години, 15 дни hash: e420985d93

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Трогателна история, напомняш ми на мен самата... по приницип не съм споделяла това с никой освен с най - добрата си приятелка, но и аз страдах от хранително разстройство, а и страдам все още, това си е доживот, просто няма лек (да няма да го правиш повече, но винаги ще има ами ако, винаги ще ти се иска да не беше ял това или онова, да си по - слаб). Тъй като сайта е анонимен реших и аз да ти отговоря. Още от дете съм била пълничка, даже дебела бях и ниска, е все още съм си ниска де, та повече си и личеше, обиждаха ме всеки божи ден, нямаше ден в който да не ми се подиграваха, връщах се от училище разплакана. Аз също започнах с диета с която свалих 30кг за няколко месеца - което по принцип се води за нездравословно.... от тук се почнаха моите проблеми, аз се харесвах и то много, всички ме хвалеха НО срещнах едно момче, беше вманиачено на тема спорт, той беше и първото ми гадже всъщност.... той искаше все да съм перфектна, все му се виждах пълна, а аз бях доста добре, започнах да спортувам, но не ми стигаше, повръщах всичко което ядях, след това започнах да не ям, стигала съм да не се храня по 7 - 8 дена, а след това хапвам и го повръщам.... знаех, че съм болна, при това много добре, но нали имах него. Пропилях 3 години от живота си с него, превърна ме в развалина, но аз сама си бях виновна, осъзнавам го. Аз не съм стигала до болница слава богу, зарязах идиота и започнах да се самолекувам, приятелката ми помогна много, сега вече 10 месеца по - късно се чувствам по - добре, но винаги си мисля, ами ако.... Номер 1 булимията в повечето случаи води до анорексия, нейното е анорексия, не булимия, просто така е започнало.... хубаво е, че си осъзнала всичко това навреме, сега можеш да се опиташ да се излекуваш, много в трудно, но ще се чувстваш по - добре.... страшно е, че живеем във времена в които ни се натрапват манекенки тежащи колкото муха, красавици, които изобщо не са такива без тоновете грим и фотошоп.... но с малко повече старание ще се харесваш такава каквато си. Успех :)

 

...

преди: 13 години, 15 дни hash: a2263f343f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   историята е измислена

 

...

горе^

преди: 13 години, 15 дни hash: 964ed0ae5e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   3, и аз в първия момент помислих това, но реших все пак да напиша, какво мисля. Имам подобна позната, тя се излекува в клиника в Италия, но не би писала като авторката. Според мен, авторката е леко пълничка - до възпълничка жена, която се опитва да каже на обществото, че е по-добре да си дебел, отколкото анорексик и да се оправдае пред себе си, когато хората почнат да я подкрепят. Истината е по средата. Човек трябва да се стреми към нормалното телосложение. Има таблици и табели, има лекари, но не е зле и да послушате и тялото си. Нормалното като съотношение тегло и височина е като изкараме от височината 110. Ако сме например 160 високи, нормални са 50 кг. Една 180 висока жена е възслаба, ако тежи 50 кг. - вижте манекенките - това са ходещи скелети. Аз съм 178 висока и тежа 64 кг., но се чувствам най-добре на 60 кг. - т. е. леко под нормата. Всичко си е и строго индивидуално - мускулите тежат повече от тлъстините, но са с по-малък обем. Съветвам момичетата, които имат наднормено тегло да спортуват и да се хранят здравословно. Само така ще стигнат нормата и няма защо да се страхуват от анорексия. Родителите да наблюдават децата си, особено момичетата номер 1

 

...

преди: 13 години, 15 дни hash: 33bd051f9c

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   мисля, че е измислена история :)

 

...