Споделена история от Здраве |
Самоубийство: единственият изход
преди: 13 години, 4 дни, прочетена 27539 пъти
Днес взех окончателното решение да сложа край на "живота" си. Звучи странно докато го пиша, още по-странно ми е, че това ми се струва последната ми възможна опция. Не съм взе решение единствено как да го направя - най-сигурно ми се струва с въглероден диоксид. Бързо, неусетно и ефективно. И няма шанс да те "спасят". Но все още обмислям други варианти.
Защо пиша тук и какво защо реших да приключа живота си? Пиша тук, може би, за да систематизирам мислите си, за да опиша причините, да ги прочета и да получа съвет - как точно да го направя.
На 31 съм. Образован съм - имам две висши образования, знам 2 езика, имам хубава високоплатена професия, страхотна приятелка, от която исках да имам деца и да изживея един прекрасен живот.
Но какво се случи. Болест. Живея в постоянни болки. Ежедневно, ежеминутно. Нямам желание за нищо. Няма изгледи да се оправя, и дори да подобря здравословното си състояние, това ще е само временно, после всичко ще се върне с нова сила, с нови симптоми, още по-страшно и още по-тежко. Всичките ми планове пропаднаха. Всичките ми пари отиват по доктори, по най-добрите и най-платените, но те не могат да ми помогнат.
Живея в омагьосан кръг и няма как да изляза от него. Скоро ще бъда инвалид, ще ми е необходима чужда помощ да върша ежедневни неща, няма да мога да работя. Приятелката ми е до мен. И за секунда не иска да се разделим. Тя живее с надеждата, че всичко ще бъде наред. Но това няма да се случи.
Най много ми тежи, че завличам и нея със себе си, а тя заслужава да има щастлив живот, а не да е свидетел на ежедневните ми страдания. Не знам дали ще преживее това, което съм решил да направя, но се надявам след време - година, две да се отърси и да намери щастието си, въпреки, че тя постоянно повтаря, че без мен животът и би загубил смисъл. Родителите ми - не мога да си представя какво изпитват - да виждат как детето им, което имаше всичките шансове да постигне абсолютно всичко, се мъчи ежедневно. Болката им е неразбираема за мен, тъй като аз нямам деца, а няма и да имам, очевидно. Знам, че ще нараня най-близките ми, знам че ще срина живота им, но се надявам времето да излекува част от болката им и да могат да продължат напред. Без мен.
Дали съм в депресия - определено, дали трябва да потърся специализирана помощ - опитах, това което се опитват да направят е да ме тъпчат с лекарства, които да ми помогнат да приема факта, че няма да живея нормален живот, че страданието ще е най-близкият ми спътник. Не съм съгласен да живея така. Това е въпрос на избор. Щом нямам вариант да живея нормално и без болка, да имам деца и щастливо семейство, да работя и да се реализирам професионално, аз просто се отказвам от това, което "Господ" ми е отредил.
Това беше моята изповед.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 074e0b61c3 |
|
59. Откраднах, взимам херойн, работя и не се вързва с дрогата, боклук съм дължа пари, изхода е самоубийство. мусля днес, с бръснарски ножчета, няма друг изход, не ме е страх, искам да не боли а да в бързо. искам да умра защото имам все още достойнство
|
| преди: 2 години, 3 месеца hash: 9a52621835 |
|
60. Изход има, обърни се към Бог!
|
|
