Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От Авторката към номер 3 - ето тук, коментар 20, пиши ми http://spodeli. net/5/story-9265. html
Благодаря ти коментар 5!

7.   Няма ли някой с опит

8.   Скъпа авторке, това, което си описала като симптоми изпитват голяма част от хората, в някакъв момент. Потърси специализирана лекарска помощ. Едно лечение, за да бъде резултатно трябва да мине много време.

9.   Номер 3 пиши ми, моля те!

10.   Офф хора, какво е това нещо? Буквално ми съсипва живота! Отговарям на доста голяма част от симптомите, които авторката е изброила. Вече осъзнавам, че трябва да поема нещата в свои ръце, но резултата поне в началото е, че се обърквам повече. Сигурно е, че трябва да посетя професионалист, но и тук не знам как да подходя. Тотално си провалям живота, а имам до себе си перфектното момиче, което не искам и да си помислям, че мога да изгубя. Тотално съм спрял да се развивам и се осланям на ''стара слава''. Ще следя темата с интерес и дано има спасение от този затворен кръг.

11.   Няма ли някой подобрил се поне малко?

12.   До авторката от номер 3.
Копирах линка, но ме прехвърля на някакво неизвестно място, не е в този сайт. Съвсем непознато за мен, нещо подобно на търсачка и няма никакви коментари. Не знам как и къде да ти пиша, модераторите са изтрили пощата ти.

13.   Пак е номер 3 - към авторката:
Значи, там, където ме прехвърля, излизат някакви кулинарни сайтове на английски.

14.   Oт Авторката към номер 3: Пробвай пак, но виж има накрая пауза преди html махни я

Модератор - не публикуваме контактни данни

15.   Здравей, аз имам доста от симптомите които изброи. лекувам се с антидепресанти, смених 3 и не помага. Отчаял съм се тотално и аз. Не работя в момента и няма как с тези симптоми. Някакво нереално ми е всичко, не излиам от вкъщи с малки изключения, не се срещам с хора, изпитвам едно тягостно чувство и напрежение. Няма такава мъка, а иначе въобща не съм такъв човек. Страдам от хронична депресия имал съм депресия 5-6 пъти, но никога толкова силно изразена, дори си мисля дали не е др. заболяване по-сериозно, например шизофрения. Но пък нямам халюцинации или чувството че някой ме преследва. пълна апатия към всичко....

18.   От Авторката към номер 3 - пиши ми тук, кои медикаменти пи? Интересува ме най-вече невролептика. Опитай Ремирта за съня, няма да те приспи, но малко помага, като се събудиш по-лесно заспиваш пак. А специално другите антидепресанти повечето развалят съня, правят при мен така, че не се изморявам и не ми се спи, Сероксат, Пароксетин, особено Велаксин, от него напълно изчезва съня, малко от Анафранила. Пила съм невролептик Рисполукс и от него спя по-дулбоко, но не с ниска доза, само че получавах тревожност и подтиснатост от него. И апетита ми увеличаваше, а от антидеп. изчезваше.

19.   В началото пих ксанакс в комбинация с флуанксол, витамин Б и тритико (антидепресант). Влоших се. Преминах на тритико и атаракс - още по-зле. Просто не спях. На мен основно безсънието ми е проблемът и това ми докарва депресията.
С уговорка с лекаря започнах да спирам гадното тритико (другото му име е тразодон). Почувствах се по-добре, но след като го спрях - ужас. Може и да е на базата на самовнушението, но се влоших още повече. Страшна тревожност, потене, треперене, недостиг на въздух и т. н.
Изписаха ми золофт и някакво сънотворно, които ме държаха по-будна от когато и да било. След няколко дни ми изписаха друго сънотворно, пак в комбинация със золофт, които са ми изпекли мозъка - така се изрази лекарят, при който последно попаднах. Когато отидох при него бях адски зле (тръпки ме побиват като си спомня). Каза ми, че всичко до момента е било погрешно, освен може би до някъде са налучкали ксанакса. Тритикото и золофтът не са били за мен. Каза, че буквално са ми изпържили мозъка. Изписа ми ривотрил от 2 мг. Пия го по схема. Сега съм на 0. 75 на ден (от 2 на ден). При мен проблемите са се дължали на падане с гъбене на съзнание 2 пъти за малък период между двете падания като малко дете. И антидепресантите изобщо не са били за мен.
При мен стана страшно след грипа, който изкарах миналата година. Тогава имах адско главоболие. И нещата се отприщиха.
Иди на улица "Бачо Киро" 47 в София. Или ако ти е по-удобно на улица "Янко Сакъзов" 11 в Пловдив. Там ще откриеш това, което трябва.

20.   До авторката - номер 19 съм аз, номер 3.

21.   Да, разбрах, ами дано намериш лекарството за сън и да се махне гадната ти депресия. Както ти казах антидепресантите при мен също изострят безсънието. Радвам се, че намерих Ремирта, спя добре от него. При мен не зная какъв е проблема, че да премахна депресията. Предполагам, че е социалната фобия, но знам ли. А за невролептика, флуанксол ли имаш предвид, ако е той аз съм го пила, няма действие, освен ако е в по-голяма доза може би, но с по-голямата доза издържах само няколко дена тъй като ме държи подтисната. Не мога да стоя по-точно на едно място. Бори се и това е, все някое лекарство трябва да ти помогне за съня, търси го. Не се отказвай.

22.   Ще ми се нещо позитивно да напиша, но за съжаление и аз съм в голяма депресия. Четвърти антидепреснт ще започвам от Петък, предните 3 нямаха ефект и като че ли ме вкараха в още по-голяма дупка. Ужасно състояние, който не го е изпитал не знае за какво става въпрос. При мен за съжаление е хронична депресията. Имал съм няколко депресивни епизода, но този като че ли е най-остър. Соц. фобия, тревожност, страх някой приятел или познат да не разбере, очуждаване и седене по цял ден вкъщи... и аз имам букет от симптоми. Най-лошото е, че нищо което правя не ми е е интересно. Крепи ме мисълта, че рано или късно ще отмине депресията....
Успех и бъдете здрави :)

23.   От Авторката - 22, тежко е, ала не се предавай, не зная какво друго да ти кажа

24.   Какво става, няма ли някой борещ се в момента било с психотерапия, било с медикаменти, да ни помогне поне малко?

25.   Номер 2, посети ли психолог или невролог, какво ти каза?

26.   Номер 2 съм. Оказа се, че избора на качествен психолог не е толкова лесен. До момента съм се спрял на два варианта и възнамерявам скоро да посетя поне единият. Твърдо съм решил да не се лекувам с хапчета, а да разчитам на организма и психиката си(поне на този етап така мисля).
Иначе се старая да водя нормален начин на живот и да не показвам симптомите на депресия, но това ми коства много усилия, а и осъзнавам, че резултатите са по скоро краткосрочни. Опитах да поговоря с по близки хора за това как се чувствам, но явно добре го прикривам и никой не ми влиза в положението.
До този момент е това. Ще споделя, когато има нещо ново, но знаете в това положение, колко трудно се вземат решения. Горе главата на всички (колкото и да е трудно)!

27.   Към номер 2 от Авторката - пиши ни пак, имам нужда от мнението ти и предстоящия опит с психотерапията, но наистина избора на добър специалист е много труден. Аз имах желанието и възможността преди година, две да отида на псохотерапевт, но от 5 ното един не ставаше, даже три психоложки се изложиха яко...

28.   Хора, имах подобен проблем, не толкова остро изразен, но имах няколко от тези симптоми. Трая около 2 год. и беше най-тежкото време в живота ми (на 19 съм) И виждам, че всеки от вас пита за мнение от някого! Еми аз лично реших проблема си по "нестандартен" начин. В началото си мислех, че всичко е гейм оувър и бях в абсолютна дупка. В последствие реших да си купя хапчета, но самата мисъл да си ги купя ме караше да се чувствам зле.. Тоест виждах го кето най-краен вариант.. И затова си казах: Няма да си реша проблема с хапче, нито с 2.. Гордостта ми сякаш надделя над варианта да пия разни хапчета.. В последствие споделих с майка си, а тя от своя страна го прие вятърничево: "Не си мисли глупости, нямаш депресия, ще ти мине.. " Но тя не го осъзнаваше по този начин, по който аз го преживявах. Реших, че е време да ми мине! Поисках го и се молех почти всеки ден. Благодарях на Бог, че ми дава това изпитание и осъзнах, че не ни се случват неша, които да не можем да преудолеем!!! Случва ни точно толкова, колкото можем да поемем! И не се предадох. Бях силен пред себе си и се самоанализирах много дълго време. Осъзнах подсъзнанието си и станах много по-силен човек! И преудолях депресията без хапчета, лекари и други глупости! Намерих си хоби - реших да се науча да свиря на китара! И сега го мога! Насилвах се да се преборя с проблема и успях. Виждах се с нови хора, и малко по малко нещата се изглаждаха. И до ден днешен помня колко ми беше тежко, но това само ми дава стимул да си кажа: Преминах през най-трудното нещо в живота си, това е зад мен! Научете се на самоконтрол на мислите, премахвайте натрапливите, БОРЕТЕ СЕ!!! Не се самосъжалявайте и не го приемайте толкова навътре! И другото, което научих е: Когато си в депресия това означава, че съдбата иска от теб да направиш голяма промяна, да промениш мисленето си и съзнанието си! И когато не разбираме истинския проблем, задействал депресията не можем да се оттървем от него! Молете се и бъдете силни, давайте любов и помагайте! Не се страхувайте от хората! Всичко е до мисъл-формата! И си контролирайте живота!
П. С. - ангажирайте съзнанието си с нещо, трябва време докато се научиш, но после ставаш господар над себе си!
П. С. С. - намирам астрологията за много добър лек, който помага и обяснява по философски начин за тези състояния!
моето мото? - Аз знам, искам, и ще се справя с проблема! Няма НЕ! :))))) Желая ви да излекувате чувствителните си души и да помагате и на други, както се опитвам и аз! :)

29.   Хора пишете!

30.   Ей не ме оставяйте, приятели, обмислям една голяма крачка в живота си, мисля да започна да правя мартеници, трябва да се накарам да правя нещо, всеки ден имам кризи на паника, тревожност и безпокойство защото всичко ми е безинтересно - не искам нито да спя, нито да се къпя, нито да гледам тв, нито да чета книги, нито да подържам къщата, а същевременно плача като дете защотото умирам от скука и бездействие, вчера плаках със силен глас и изплаших приятеля ми, всичко ми е безинтересно, а умииирам от скука ужасявам се остана ли сама, ужасявам! Чувствам се отвратително гадно, искам да се самоубия. Постоянно съм уплашена ама денонощно, че няма никога да се оправя, това ме побърква хора, много ми е зле, ама мноооооооооооооооооооогооооооооооооо :(((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((

31.   Няма да се оставяме естествено. Това което си решила за мартениците е страхотно. В такава ситуация е много важно да се занимаваме с нещо и крайният резултат да ни прави щастливи. И аз съм същият започвам да се занимавам с нещо и много бързо ми писва и го захвърлям. Но в крайна сметка целта на пълноценният живот е да правим неща които ни доставят удоволствие. Трябва да преминем през доста ситуации за да разберем кои точно са те т. е. на принципа проба-грешка. Не забравяй, че най-успялите хора са допуснали повече грешки от тези които не са имали смелоста да преминат през различни неща. Не знам до колко е мотивиращо това което ти казвам но и аз съм в твоята ситуация и знам че ние сме хората които можем да променим нещата и до голяма степен всичко зависи от нас. Само да знаеш че спорта и алкохола в малки количества(трябва доста голям контрол да не стане обратен ефект) помагат :) за сега това знам че на доста места няма запетаи но нямам много време сега:) Номер 2 съм

32.   Номер 2 какво стана с психотерапевта, ходи ли, какво ти каза?

33.   Номер 2 има ли напредък, аз сутринта съм отново при специалистката, при която ходих последния път, трябва да ми каже какво да правя с хаповете, защото не ми действат, а трябвало, ще видим, дано ми помогнат най-накрая

34.   Докторката ме обнадежди, че ще ми подействат хаповете, но трябва още време, около месец, ще премахнат безмислието, празнотата, подтиснатостта и някои други симптоми, но не всички, останалото е работа с психотерапия, дано вдигна най-накрая глава

35.   Хм, ами не звучи зле :). Аз честно казано на този етап не мисля да прибягвам към хапчета. Наистина всичко зависи от нас и силата, която ще ни помогне да се справим с този проблем я имаме! Въпрос на време е да се опознаем и тогава става по лесно :) Знам че, малко закъснявам с посещението на психолог, но първо че искам правилно да подбера измежду вариантите, които имам, втората е че в момента си насочвам финансите към едно начинание, а искам да съм финансово обезпечен за поне няколко визити напред. Единственото, което ме притеснява в момента, е че съм много нерешителен във вземането на решения и пропускам много добри възможности. Трябва да действам, но съм като притеснителен или и аз не знам какво точно :). И така до този момент развитие в застой и чакаме голямата промяна(поне към нея съм отворен). Не е много от полза поста, но пак е нещо. Номер 2

36.   пак от Авторката - номер 2 няма лошо, добре правиш, че искаш да се бориш, но колкото по-късно отидеш на психотерапевт, толкова по-трудно става лечението после, докторката ми го обясни като една рана, една баба се порязала нещо и боли, боли, боли и отива при друга и я пита какво да прави и тя и казвай пий аспирин. той лекува, дрън, дрън и няма взело още повече да боли, боли и отишла на доктор, но станало така, че раната била вече чак до кост и за операция, така и аз съм изпуснала момента с аспирина и сега съм за сложна операция и дано е успешна

37.   Симптомите са ясни, но нищо не казваш какъв начин на живот водиш. Нещо ти липсва, нещо те тормози отвътре, а с/у страховете няма по-ефикасно лекарство от това като се изправиш лице в лице с/у страха.
Не е задължително да е в реалността, просто си представи как се сблъскваш с него и го надвиваш. Всичко е в главата ти. Ти решаваш дали да въведеш ред или да цари пълен хаос.


Victoria

38.   Имам същите симптоми....

39.   Здравей, Виктория явно си права. Начина ми на живот не е добър, лежа по цял ден, изолирам се от хората, имам социална фобия, освен това вече загубих желание да общувам, даже да говоря, да правя каквото и да е било, не мога да ходя на работа, загубих напълно сексуалното си желание, нищо не ми е като хората. Чувствам се чудовищно зле.

40.   Здравейте мили хора! Случайно попаднах на този сайт и на този форум и реших да споделя с вас, като човек препатил от подобни симптоми. Повечето от вас са добре запознати с нещата така че няма нужда да ги повтарям, само едно единствено нещо ще ви кажа, един миг ви дели от излекуването, един единствен, и това е да си кажеш МОГА, тази депресивна и паническа симптоматика си има причина да, но само човек може да помогне на себе си желае ли го силно. Смисъла в живота не е в удоволствията, а в борбата и красотата на живота. Простоватите неща лекуват раните, душевните рани имам впредвид. Смиреното хранене, приемането на едно заболяване е крачка към успеха за неговото лечение, не приемеш ли че страдаш от депресия, започват още по засилено появяване на симптомите.
Лесно е човек да си отнеме живота, а нима лесните неща предпочитате. Сигурен съм, че повечето от вас са силни хора и го знаят това, но всичко като сте силни зависи от вас, нали? Смело напред, живота е прекрасен, стига да си го направиш такъв. Препатил съм подобно нещо и искам да ви кажа че огъня на съживяването ми беше именно желанието ми за живот, именно, че всеки човек трябва да живее натози свят, имам определена мисия и ще си я осъществя - пък каквото ще да става.

42.   Хора, какво става с вас, някой има ли промяна да пише!?

43.   Към авторката, ами значи от там трябва да започнеш. Промени начина си на живот.
Всеки ден прави по нещо различно.
Монотоният и сивия начин начин на живот би убило у всеки желанието за живот.
Лекартствата няма да ти помогнат по-добре ги спри, вместо да си даваш парите за тях си купи кученце или коте, което да те дарява с любов всеки ден :) Мисля, че по-добре куче, защото то ще ти помогне да си върнеш увереността в общуването с хората и ще имаш повод на излизаш. :):):)

Victoria

44.   Благодаря ти виктория

45.   Номер 2, нещо ново?

46.   мила права с..с това те успокои и ще накара а си върнеш самочуствието

47.   Aвторката - аз загубих всякакво сексуално желание и даже не се възбуждам от нищо

48.   , , Тоест: депресия, социална фобия, хипохондрична депресия и други. Наричат състоянието ми в Америка - Бордерлайн или Гранично личностово разстройство. Гранично е, защото симптомите ми приличат хем на тези на шизофрения, но не е това и на други, но без да са наистина тези заболяввания'' тука си смесила три различни ( а не близки) понятия: депресия придружена с тревожност е едно, гранично личностно разстройство - второ, а бордърлайн шизофрения (от средата на 80-те не се използва като термин) - трето. По отношение на тревожността бях по-зле от теб - виж коментари 12 и 14 в тема, , Някой лекувал ли се е от негативна психоза? ''

49.   Здравейте и аз имам подобни оплаквания, но хапчетата не ми помогнаха, напротив влошиха състоянието ми, случайно попаднах на обява за кабинет Здравец на д-р Иво Здравков, той лекува с иглотерапия и психотерапия, пробвах да пия билкови таблетки, тези неща много ми помогнаха и най- вее позитивното мислене, режима и разходките, четенето на положителни книги и вярата в Бог, наистина помага, не се тровете с лекарства, които увреждат органите и мозъка, пробвайте с билки и чайове, психотерапия, най -добрия съвет ще откриете в себе си. Успех на всички. Да сте живи и здрави :))))

50.   Съгласен съм напълно, че позитивното мислене, четенето на книги за позитвино мислене като тези на Естер и Джери Хикс, Джо Витале, Нормън Винсън Пийл, Хосе Силва и др., разходките сред природата, релаксацията, медитацията, визуализацията са средства за излизане от състояние дори на дълбока депресия. Химическите антидепресанти могат да допринесат повече вреди, отколкото ползи. Към авторката:
Ако желаете да ви покажа материали по темата, която се обсъжда можете да ми пишете на и-мейл *******, тъй като част от материалите са преснети страници от книги.

51.   Специални поздрави за № 28, БРАВО. Всяка дума от това, което си казал, я казвам и аз. Това е истината, всичко, което си описал е и моят преживян опит.

Адмирации :)))))) и УСПЕХ на всички, не разчитайте на лекари и хапчета, те няма да помогнат, само ни закопават още повече.

52.   Авторката какво стана с теб???

Оправи ли се?

53.   От Авторката - ами няма промяна, зле ми е още. Вчера бях при докторката, каза, че хаповете ще повлиаят на празнотата, която изпитвам, но да не очаквам кой знае друго какво. Познавам хора, които вече не се чувстват депресирани благодарение на антидепресанта, но явно аз ще се мъча още дълго. Какво да ви кажа, не губете кураж и се борете.