Споделена история от Здраве |
Чудесата на Свети Серафим (Соболев)
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 26674 пъти
Пиша на всички хора, за да научат каква е силата на този голям светител. Казвам се Ивайло от София, 32г. Преди повече от 10 години започнаха да ми излизат червени петна по лицето, главата със сърбежи, люспи. Беше доста болезнено за човек, който е на такава възраст и трябва да се среща с много хора, да контактува с другия пол и т.н. Започна се ходене по мъките, т.е. по лекари. Един казваше, че било алергия, друг, че било друго и така се даваха пари за какви ли не шампоани, мазила, мехлеми, гелове и др.
Когато се възпаляваше кожата не ми се излизаше навън, не исках да виждам никого, бях много раздразнителен, защото виждах другите хора и не можех да не им дразня, че не осъзнават какво имат - ЗДРАВЕ. Не могат да го оценят, докато не го загубят. И аз така не го оценявах. Студентството мина някакси. След това ме назначиха на работа през 2006г. Петната си се появяваха периодично. Когато ми назначаваха мазило, което не беше подходящо за мен, на другия ден бях много зле, на ярко червени петна. Просто неописуемо. Започнах при други лекари. Едни предписваха кортикостероиди, които както всеки знае имат само временен успех. После става по-зле. Дори едно светило в медицината ми каза, че имам себо-псориазис. Като чух псориазис и ми се подкосиха краката, не можех да обеля и дума сигурно няколко минути. Веднага отидох при проф. Пейчева в онкологията, която е много добра в кожните заболявания. Тя каза, че подобна диагноза не съществува и си твърдеше, че е алергия от нещо. И тя не ми помогна. Прегледът при нея струваше 50 лв., аз аз ходих няколко пъти.
След толкова много пари, които дадох вече се бях отказал, че ще водя нормален живот и тези петна ще си ме съпътстват в живота. Аз съм емоционален човек и това ми пречеше в общуването с другия пол и с всички. Все си мислех, че всеки ме гледа в лицето. Така се стигна до момента, в който съвсем случайно се оказах с майка ми и брат ми пред руската църква св. Николай Чудотворец. Бях чувал за свети Серафим, че е извършил много чудеса и просто осъзнах, че това е последният ми шанс. Честно казано не вярвах, че е възможно напълно изцеление, но все пак написах едни писмо, в което съвсем накратко помолих, ако е възможно да се пооправя поне за малко и да поживея като нормален човек.
Няколко дена след това съвсем случайно си ровех по интернет, а бях изчел томове за такива заболявания и никакъв ефект. Попаднах на една статия, в която една жена разказваше за същите симптоми при мъжа си, направо настръхвам като се сетя как това промени изцяло животът ми. Тя пишеше за една съвсем проста и евтина рецепта, почти без пари. Разтваряш две таблетки нистатин в чаша от 300 мл + 2 лъжици ябълков оцет, след това доливаш с топла вода и разбъркваш. След като си измиеш главата с шампоан и лицето със гел или сапун, си обливаш цялата глава по малко с тази смес като оставяш да ти минава и по лицето.
На другия ден усетих, че на лицето ми е някакси горещо, но оставих да мине. На втория ден нямаше и помен от тази гадост, която ми беше на лицето и главата. Просто всичко беше се едно не го е имало. Когато ползвах кортикостероиди лицето ми се белеше и беше много грозно, а сега просто петната се скриха. Винаги след като ползвах нов продукт на мен, все имах някаква надежда, че нещата ще се оправят, но уви, ставаше по-зле. Този път обаче като че ли усетих нещо различно, вътре в мен. Имах чувството, че вече всичко се нарежда, бях по-спокоен. Като че ли някаква сила ми помагаше. Минаха доста дни, докато осъзнах кой ми е помогнал, навързах кога открих рецептата и вече доста години като усетя, че имам проблем, профилактично се обливам с тази смес и живея нормално, без да се притеснявам.
Малко след това започнах да ходя при архиепископа, когато имах проблеми.
В работата имах един шеф, който искаше да ме маха, малко след като ходих при архиепископа за помощ, той напусна, а аз съм на доста по-добра позиция, именно благодарение на архиепископа. Последният път когато ходих при него беше на 2 януари 2009г., бях на 29 години, отидох да му благодаря за всичко и се помолих, ако съм заслужил да измоли да се запозная с момиче, защото дотогава не бях имал сериозна връзка, а много исках.
Доста време търсих, къде ли не, но просто явно си мислих, че няма жена за мен и просто се примирих. Точно същата вечер ме поканиха на рожден ден и там Я видях (просто ми се насълзяват очите, докато ви пиша, но чудедсата просто не свършваха и не свършваха). Запознах се с това момиче, което се оказа имаше много трудно детство, но си допаднахме и досега сме си заедно.
Още не мога да повярвам и всеки ден благодаря на Бог и архиепископ Серафим, че ми дадоха възможност за нормален живот. Всеки, който изпадне в затруднено положение, може да отиде и да се помоли в криптата на архиепсикоп Серафим. Направете го и ще видите как чудесата се случват. Съжалявам, ако съм ви отегчил с дългата история, но исках да споделя с всички как животът се променя, просто трябва да вярваме, вярата е всичко в този живот. Без нея сме загубени. Живи и здрави да сте всички.
|