5. Сперматозоидите в семенната течност се предвижват самостоятелно. Не е известно обаче все още, какво поведение имат, попадайки в женските полови пътища, т.е. дали се движат постоянно или понякога прекратяват своите движения; получават ли вещества, нужни за възстановяване на загубената от движението енергия от продуктите на средата в която живеят, или тези вещества са зададени като количество във всеки един сперматозоид и т.н. Известно е, че при съхранение в инкубатор, при телесна температура и предпазване от изсъхване, сперматозоидите остават живи повече от 8 денонощия и в този период те извършват постоянни движения. Изхождайки от това, лекарите-цитолози (цитология – раздел от медицината, занимаващ се с изучаването на клетката), смятат, че сперматозоидите могат да съхранят своята подвижност в течение на цялото време, в което присъстват в женските полови пътища.
Продължителността на живота на сперматозоидите в организма се определя от различните групи изследователи в доста широки интервали – едни автори считат, че това са 24-36 часа, а други от 8 до 14 дни.
Под микроскоп, скоростта на предвижване на сперматозоида представлява приблизително 3 мм в минута, т.е. за една секунда, той се придвижва на разстояние, равно на дължината на собственото му тяло. При предвижването си, изразходва достатъчно енергия, тъй като следва да се движи и срещу течение, т.е. в посоки със съпротивление. И доколкото ресничките в женските маточни тръби определят посоката на подобно течение, то сперматозоидите винаги се насочват в посока на яйчника. Капилярния характер на подобно течение естествено забавя тяхната скорост. Следователно, се приема, че в матката сперматозоидите за 3 минути изминават 1-1.5 см, т.е. за да излязат от семенната маса, да попаднат в маточната кухина и оттук да изминат цялото маточно тяло, сперматозоидите оползотворяват средно между 1.5 до 3 часа астрономическо време. По този начин, няколко часа след изпразване на мъжа в приемника на спермата във влагалището на жената, ако няма пречки в маточната шийка, и са налице всички условия за преминаване на сперматозоидите, то последните ще са вече попаднали в маточните тръби, където под влияние на стимулите на яйцеклетката, един от тях ще я открие и оплоди.
Ако всички изчисления са правилни, то оплождането не става по-рано от 8 часа след половия акт. Следва да се има предвид, че зрялата яйцеклетка е годна за оплождане приблизително 24 часа. Възниква въпросът и в какъв промеждутък от време, оплождане може и да не настъпи, ако разбира се не е имало повторно съвокупление, при което мъжът да е провел изпразване, или без обмиване на половия член от първият акт, да е въвел пениса във вагината на жената повторно, както и в случаите, в които е осъществен анален секс с изпразване в аналното отверстие и съответно да е налице изтичане на сперма от ануса във вагината, която сперма е била допълнително депонирана с помощта на въведен пенис, пръсти или друг способ. Резултатите от наблюденията дават основание да се предположи, че този промеждутък може да бъде доста продължителен. Напълно е възможно, сперматозоида да оплоди яйцеклетката след 8 – 10 дни след полово сношение. Някои изследователи считат, че в случаите, в които е имало полово сношение до менструирането на жената, сперматозоидите могат да преживеят в тръбите на жената и да оплодят айцеклетката в следменструалния период. Лекарите препоръчват тази хипотеза да не се отхвърля, особено в случаите, когато става дума за ранна овулация. Днес е прието да се счита, че сперматозоидите могат да останат подвижни в слузта на маточната шийка или в тръбите около 7-8 дни, но тяхната заплодителна способност да се запазва за 24 часа, като от това правило винаги може да има изключения.
Какво се случва със сперматозоидите, които не оплождат яйцеклетката? След като яйцеклетката е приела един сперматозоид, тя се скрива за останалите. Следва да се има предвид, че средностатистическият мъж, изхвърля около 200-500 милиона сперматозоида на една еякулация, като голям процент от тях загиват. Част от сперматозоидите изпадат от влагалището заедно със спермата, която изтича вън от вагината при полово сношение. Останалото, също значително количество, бързо загива във влагалището под въздействие на високата киселинност на средата на влагалищното съдържимо, тъй като сперматозоидите могат да живеят при умерена киселинност, която във влагалището е само в определени моменти, а също и в слабо-алкалната среда на самата сперма, маточната слуз и тръбната течност. Загиналите сперматозоиди се разлагат. Техните остатъци изтичат от влагалището, а продуктите от разпада, а също и някои други вещества съдържащи се в спермата, се всмукват във вагиналната стена и попадат в женския организъм.
Незначителна част от сперматозоидите попада в матката и се насочва към тръбите, като също голям процент от тях загиват по време на своето придвижване. Тъй като възприемчивостта на лигавицата на матката спрямо продуктите на разпад от спермата е голяма, за разлика от тази на вагиналните стени, някои сперматозоиди проникват непосредствено в тази обвивка. Те могат се намират между клетките на всички стадии на разпад и е ясно, че в такова състояние те попаднат в организма на жената и телесните течности.
В крайна сметка, незначително количество сперматозоиди стигат маточните тръби и там загиват, с изключение на този, който се съединява с яйцеклетката. При изследвания, досега нито един авторски екип не е открил маличие на сперматозоиди или техни разпадни продукти в лигавицата на маточните тръби, за разлика от тази на матката, което отбелязахме по-горе. Вероятно, остатъците от мъртвите сперматозоиди се изнасят в посока към матката с помощта на капилярно течение.
Някои сперматозоиди са способни дълго време да се съпротивляват на средата, и понякога достигат до коремната кухина на жената. Там те биват подлагани на фагоцитоза, т.е. биват “изяждани” от специални защитни клетки на имунната система, като процесът на изчезването им продължава около 12 часа.
|
