 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Паническо разстройство
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 3060 пъти
Здравейте, на 19 години съм и имам паническо разстройство. Един ден просто излязох на вън както обикновено и получих ужасно сърцебиене, задух, треперех цялата и един огромен страх от нищото.
Прибрах се, взех веднага валидол, усппокойх се малко, но вечерта пак получих същото и от този ден започна моя ад. Първо майака ми ме заведе при личната ми докторка, която ми измери кръвното, а то беше много ниско както винаги. Изписа ми витамини и каза че е от ниското кръвно, което знаех че не е вярно.
След няколко дни без резултат, майка ми ме заведе на психиатър за консултация. Докторката ми изписа някакви слаби хапчета за настроението, никакъв резултат, върнахме се при нея след седмица и ми изписа антидепресант и успокойтелно, от които само ми се замайваше главата и ми се приспиваше от началото.
Когато пак отидох при нея, тя най-после ми каза че имам паническо разстройство и ми смени хапчетата, но пак нямам резултат. От прочетеното в интернет разбрах, че това което получавам са паниччески атаки. И така вече 2 месеца и половина все едно не съм човек. Много ми беше трудно приемането на всичко, което ставаше, имаше моменти, в които още на вратата ми ставаше зле, непрекъснато излизах с придружител. Нито аз, нито близките ми можеха да повярват, че това се случва на мен, защото винаги съм била смела, силна във всяко отношение, бореща се... Но ето че ми се случи!
Вероятни причини за състоянието ми има много. Преди да ми се случи това прекарах един много тежък вирус и имунната ми система беше много слаба, куп проблеми, нерви и стрес, караници с приятеля ми, но това не беше нищо ново за мен. Явно по някъв начин всичко ми се е отразило. Проблема е че вече наистина времето лети, а аз си седя вкъщи и не мога да правя нищо, да се виждам със приятелите ми, да работя най-вече, защото съм свикнала, а това бездействие ме побърква. Просто искам стария си и нормален живот. Почвам да мисля за самоубийство, защото имам чувството че никога няма да се оправя, а не искам да съм така още месеци или години. Опитвах с позитивно мислене, но не мога да се залъжа, просто съм реалистка. Не знам какво да направя вече, още доктори и хапчета ли, все едно съм опино зайче. Не издържам повече така, гледайки как живота минава покрай мен, а аз не мога да направя нищо. Ако някой е минал през подобно състояние, ако знае лек нека разкаже. Благодаря, че отделихте време и за моята история!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: d92df5c290 |
|
1. Провери си щитовидната жлеза. Говоря от опит.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: c2a0943e73 |
|
2. Тук има такива истории. Аз съм една от тези, преминали през този кошмар. Нещата се натрупват и в един момент от нищото получаваш атаката, после и агорафобията и кръгът се затваря. Първо: наистина е добре да посетиш читав психиатър. С едно ходене няма да стане. Второ: направи си изследване на хормоните на щитовидната жлеза и за наличие на антитела. Много често причината се оказва и там. При мен беше в щитовидната жлеза проблемът плюс натрупано психично напрежение. Не съм ходила на психиатър, ходех при лекар хомеопат и гълтах лексотан в малки дози. Борбата с тази история продължи около 3-4 години. В момента съм в пъти по-добре, но започнах да се занимавам с йога и да променям начина си на мислене и възприемане на света около мен. Има и сайт за хора с паническо разстройство, в който хората си обменят мнения. Човек, който не е преживял паническа атака или пристъп на агорафобия, много трудно може да те разбере. Вземай мерки обаче, защото в един момент няма да можеш изобщо да излезеш от вкъщи, дори и с придружител. И не забравяй, че всичко идва от нещата в главата на човек-там трябва да има ред. Но редът се получава в резултат на правилно мислене, а то -след много тренировки. Така стоят нещата. Не се страхувай, че може да ти се случи нещо лошо при паническа атака. Нищо не се е случило на никого досега. Страхът е огромен обаче и той те съсипва. Оказваш се заложник на страха и той те контролира. Намираш начин да е обратното, иначе оправяне няма. Лекарствата, особено разните антидепресанти, могат да ти помогнат в началото за известно време, но останалото е твоя работа. Успех!
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 74a886d95e |
|
3. Това е сериозно, мисля че проблема се крие някъде в вас. Неуверени сте :) Не сигурни :) Плашливи като сърна - това е присъщо за жените. Вземайте си редовно хапчетата излизайте повече и по често с приятели, събирайте се с хора и се усмихвайте повече. Просто не мислете за проблема - мислете само за хубави неща. Приемайте случващото се около вас спокойно - и всичко ще се нареди.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 0d7bf5629f |
|
4. Не влизам често, затова не мога да поддържам диалог.
Но от опит.
Аз бях стигмала дотам, да се завивам през глава и така, докато мога. И цял ден ако може.
Започвай веднага с упражнения още от леглото.
Главата наляво, краката надясно и така...
Имаш прищипмат нерв или блокиран лимфен поток.
Най-лесното за успокояване е, на ръката между кутрето и безименния пръст масажираш вдлъбнатинката. Няма начин да нямаш болка там. Другото място е горе на прегъвката между ръката и тялото. Третото място е между гърдите.
Ще се учидиш, колко много места/точки те болят.
А ако има някой вендузи да ти сложи на гърба, ще е върха!
Това ката лимфата да се движи.
При теб е стопирана. И тялото дава по навик грешни сигнали, някакъв остатъчен страх. Ще го махнеш с физически усилия и масажи.
забрави лекарства.
От билките ЖЪЛТИЯТ КАНТАРИОН е най-доброто, пак от опит.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 697eac77a0 |
|
5. Посети ендокринолог да ти види щитовидната железа или направо си направи ехограф на железата. но преди това поговори с личната лекарка да ти даде направление
|
...
| преди: 8 години, 20 дни hash: 7e01703ecf |
|
6. Като мъж ще кажа - паник атаки, който се получават от стрес.
Не се мисли за толкова голяма на години, не си, аз съм мъж на 25 и съм получавал нещо подобно, но се излекувах(м) с хапчета за не повече от 10 лева.
Изглеждаш ми чувствителна жена и затова са проблемите ти с псхиката, най-вероятно
|
| преди: 8 години, 3 дни hash: ac3a8aa5a9 |
|
9. До номер 6 - какви са тези хапчета, моля те сподели. Все на някой ще му бъде от полза.
Мило момиче, всичко ще отмине. Може би е хормонално, сега растеш, хормоните лудуват. Невропан може и да ти свърши работа на първо време. Проблемите са в главата и с помощта на себе си и на близките си ще успееш да се справиш с паниката. Трябва да излезеш срещу самия страх. Знам, че е трудно, но трябва да се бориш. Ще успееш, повярвай!
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 18fde7c663 |
|
10. Здрвей! Всичко ще се оправи бъди сигурна просто трябва да намериш твоят начин. За да се случи това разбери кое го предизвиква субективно..това, че си навън или това, че си навън сама. Случва ли ти се когато си вкъщи? Това е много важно и ще ти кажа защо. Обикновенно хората, които не са го преживели казват :"ама какво толкова нали знаеш, че всичко е наред, успокой се". Ти самата си се убедила, че това не работи. Колкото и да си представяш, че всичко е наред и да се самоубеждаваш на думи, не става и не става. Затова трябва сама да убедиш мозъка си, че наиснина е така. Ще ти разкажа какво аз правя и дано намериш силата в теб и помощ от хора, които те обичат.
Аз получавам паник атаки в превозни средства автобуси, влакове, коли. В началото нямаше значение дали карат с 30 или 130 км/ч винаги бях в пълен ужас. Опитвах се да го контролирам, стягах се и стисках очи и ръце, корема ми се свиваше, но това НЕ РАБОТИ! Правилната стратегия е да го приемеш, но това мила не става от първия път..и така стигаме до решението ДА СЕ СБЛЪСКАШ със страха, но подготвена. При паник атаките една част от вегетативната нервна система Симпатиковата взима превес и затова се получава сърцебиене (голямо количество адреналин), силен страх, изпотяване на длани, невъзможност за поемане на въздух и т.н. Организмът се чувства в опасност иии създава всички условия необходими на тялото ти да "избяга " от ситуацията. Тези симптоми не са опасни, а защитни. Как да го приложиш за себе си? Ако разбереш, че ти се случва сама когато излизаш в началото излез с някой от родителите сии ии го помоли да ти разкаже нещо. Това ще те разсейва до определена степен. Възможно е присъствието на човек до теб да ти даде кураж. Ако не получаваш пристъпи прави го по-често в един момент ще събереш сили и ще излезеш сама. Това не означава, че няма да получиш пристъп, тогава обаче ще си крачки напред. Можеш да се обадиш на приятелка или да заговориш човек на улицата.
Какво да правиш, ако получиш паник атака..!!!! Дихателна техника!!! Нарича се дишане 4-7-10. Вдишваш до 4, задържаш дъха до 7, бавно издишваш до 10. В началото може да дишаш ускорено, но постепенно ще нормализираш дишането и ще се възстанови хармонията в нервната система. Обикновенно протичат минути, но на нас ни се струва цяла вечност. Има и изключения.
Друга техника, която правя е преди предстоящо пътуване или докато пътувам. Все още усещам страх от предстоящото. Казвам си кое е най-лошото, което може да стане
1. Да помоля шофьора да спре, хората да ме помислят за луда, да се наложи да моля някой да ме прибере от средата на пътя...в онзи кошмар тези неща не са толкова страшни, има решение. Това ми дава увереност. Какво се случва, когато приемеш паник атаката, ти не я надмогваш, а приемаш и така успяваш да преодолееш...Ставаш по-силна и уверена, че можеш да се справиш. Следвашото пътуване пак е изпитание, но излизаш от омагьосания кръг страхът предизвиква страх. Постепенно епизодите стават по-леки. Това е изпитание, не защото си слаба, а защото си силна. Пращам ти много сили и ти желая успех ! Аз отказах медикаменти, защото повярвах в себе си, но при всеки е индивидуално. Намери добър специалист и сили в себе си, за да се справиш. Пътят не е нито кратък, нито лесен.
Пс : Още в началото ходих да ми леят куршум и това страшно много ми помогна. Опитай и да тренираш, да споделиш с приятели, брат или сестра.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
