Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   На мен това ми се случва поне 1-2 пъти в годината. Изпитвам ужасен страх понеже не мога да се движа или да извикам. Другото нещо е, че обикновено като сънувам всичките ми сънища и лоши и хубави минават като на филм и знам че са сънища понеже не усещам нищо физически. Когато съм в сънна парализа не само че не мога да се движа или извикам, но и усещам иглички по краката и ръцете си все едно са изтръпнали. И винаги усещам нечие присъствие, понякога и виждам странни неща, които като се събудя осъзнавам колко са абсурдни. Предпочитам да вярвам че това всичкото е резултат от нарушен сън и просто изпадам в етап REM преди сънят ми да мине през другите фази и това поражда халюцинациите, вместо да повярвам, че се опитвам да се отделя от тялото си и присъствието на нещо, което ме наблюдава и иска нещо от мен, е реално.

7.   Мъж на 34 съм. За първи път получих сънна парализа, когато бяхме със семейството на почивка в Банкя. Бях на 8 и докато спях се случи точно това, което описваш. Когато успях да изляза от парализата не казах на никого. Почувствах се сякаш застрашен от смъртта и няколко дни след това изобщо не исках да заспивам. На втората вечер родителите ми викнаха мед. екип да ме приспат насила с инжекция, а като се върнахме в Бургас ме водиха няколко пъти на психолог, който установи че нямам отклонения и се наложи да ме убеждава че съня е необходим и няма нищо страшно в това човек да заспи. Не исках да казвам каква е истинскта причина - неможех да намеря дуим, с които са опиша парализата и страха си че може пак да се повтори. Постепенно започнах отново да спя нормално, но продължих да получвам епизоди на сънна парализа от време на време, та чак и досега. Явно не се умира от това :) Странно, но досега не съм се ровил в нета за обяснение на това състояние. Едва сега ми попадна информация за сънната парализа и ето ме тук - чета, че и други хора изпитват същият ужас като мен. Сега ми се случва с честота - 1-2 пъти в годината. Успявам да изляза от парализата по следният начин - с мърдане на пръстите на краката и огромна осъзната воля да се събудя. Всъщост пръстите на краката са единственото нещо което мога да помръдна - всичко друго е паралзирано, очите са затворени. Правя и всякаки опити да помръдна и пръситите на ръцете но те се раздвиждат едва след като съм излязал от сънната парализа. Процеса на мърдането на пръстите на краката при мен е осъзнат и целенасочен, съпроводен също изключително бързо, но много плитко дишане - просто в това състояние не мога да дишам нормално и плиткото учестено дишане е единствения начин да се поддържам жив. Не мога да определя колко точно продължава епизода на сънната парализа при мен, но ми се струва че е или няколко секунди или някъде до половин минута максимум. Това е период на голямо изпитание и вътрешна борба на човека за възрвъщане на жизнените си функции. При себе си забелязах закономерност - най-често това състояние ми се случва, когато съм заспал по гръб или на лявата си страна. Никога не съм получавал сънна парализа докато спя на дясната си страна. Затова и заспивам винаги странично легнал на дясната си страна. Забелязах още, че при мен помага и това да не си лягам жаден. Така през годините намалих епизодите на сънна парализа и сега се случват рядко и най-вече като че ли ако съм заспал през деня за следобедна дрямка по гръб. Искам да отбележа, че при мен сънната парализа не е свързана със кошмари, както е при някои хора които се чувстват застрашени от демони или извънземни. Единственият страх, който изпитвам е това, че може би някой път няма да успея да се измъкна от клопката на парализата и това да ме докара до смърт. Страха го нямам в ежедневието си, изпитвам го само докато съм в това неприятно състояние. До всички страдащи - явно е, че не се умира от сънна парализа, така че приемайте я по-спокойно. Можете да пробвате и моите съвети - спане на дясно и чашка вода преди сън - току виж ви е помогнало като при мен!

8.   Мъж на 34 съм. За първи път получих сънна парализа, когато бяхме със семейството на почивка в Банкя. Бях на 8 и докато спях се случи точно това, което описваш. Когато успях да изляза от парализата не казах на никого. Почувствах се сякаш застрашен от смъртта и няколко дни след това изобщо не исках да заспивам. На втората вечер родителите ми викнаха мед. екип да ме приспят насила с инжекция, а като се върнахме в Бургас ме водиха няколко пъти на психолог, който установи че нямам отклонения и се наложи да ме убеждава че съня е необходим и няма нищо страшно в това човек да заспи. Не исках да казвам каква е истинската причина - не можех да намеря думи, с които са опиша парализата и страха си че може пак да се повтори. Постепенно започнах отново да спя нормално, но продължих да получавам епизоди на сънна парализа от време на време, та чак досега. Явно не се умира от това :) Странно, но досега не съм се ровил в нета за обяснение на това състояние. Едва сега ми попадна информация за сънната парализа и ето ме тук - чета, че и други хора изпитват същият ужас като мен. Сега ми се случва с честота - 1-2 пъти в годината. Успявам да изляза от парализата по следният начин - с мърдане на пръстите на краката и огромна осъзната воля да се събудя. Всъщност пръстите на краката са единственото нещо, което мога да помръдна - всичко друго е парализирано, а очите - затворени. Правя всякакви опити да помръдна и пръстите на ръцете, но те се раздвижат едва след като съм излязъл от сънната парализа. Процеса на мърдането на пръстите на краката при мен е осъзнат и целенасочен, съпроводен също с изключително бързо, но много плитко дишане - просто в това състояние не мога да дишам нормално и плиткото, учестено дишане е единственият начин да се поддържам жив. Не мога да определя колко точно продължава епизода на сънната парализа при мен, но ми се струва че е или няколко секунди или някъде до половин минута макс. Това е период на голямо изпитание и вътрешна борба на човека за възвръщане на жизнените си функции. При себе си забелязах закономерност - най-често това състояние ми се случва, когато съм заспал по гръб или на лявата си страна. Обикновено ми се случва при следобеден сън и много по-рядко по време на редовният ми нощен сън. Никога не съм получавал сънна парализа докато спя на дясната си страна. Затова и заспивам винаги странично легнал точно на тази страна. Забелязах още, че при мен помага и това да не си лягам жаден. Така през годините намалих епизодите на сънна парализа и сега се случват рядко и най-вече като че ли ако съм заспал през деня за следобедна дрямка по гръб. Искам да отбележа, че при мен сънната парализа не е свързана с кошмари, както е при някои хора които се чувстват застрашени от демони или извънземни. Единственият страх, който изпитвам е това, че може би някой път няма да успея да се измъкна от клопката на парализата и това да ме докара до смърт. Страха го нямам в ежедневието си, изпитвам го само докато съм в това неприятно състояние. До всички страдащи - явно е, че не се умира от сънна парализа, така че я приемайте по-спокойно. Можете да пробвате и моите съвети – редовно нощно спане, заспиване на дясната страна и чашка вода преди сън - току виж ви е помогнало като при мен!

9.   При мене св появи по време на следването ми в Благоевград аз го свързвам най-вече със слеообедния сън току що се събудих от поредния си пристъп за сега ми се е случвало само през нощта мислех си че нещо не ми е наред. Но сега като прочетох вашите коментари разбирам че има и други хора като мен. При мен през годините беше като шум в ушите от силен вятър и многократни събуждания които не се случваха реално. А през последните пъти е чувство сякаш някои ме прегръща и притиска силно гърдите ми. Усещам че си движа пръстите на краката будя се многократно но реално още спя дишам учестено но моят мъж каза че това той не го вижда реално и се моля на господ да се събудя. Мисля да се поразровя из нета и ако може да се лекувам

12.   За първи път ми се случи когато бях на 20 години. Беше няколко дни след като моя приятелка загина в особено жестока катастрофа. Вече беше минало погребението, а видях и колата, с която се е случило... тази кола сякаш ме предследваше, дори я бяха докарали на мястото, където работех. Та когато за първи път се събудих в това състояние сънувах някаква катастрофа... лежах по гръб, в пълно съзнание, с отворени очи, спях на нощна лампа и можех ясно да виждам всичко в стаята, но можех да си движа единствено очите. Ужасът ми беше неописуем, още не бях чувала нищо за това състояние. Направи ми впечатление, че борбата да се раздвижа не ми помага, едва когато си наложих да се успокоя и да се отпусна успях да се събудя напълно и да се раздвижа. Най-лесно се излиза от това състояние, когато се предадеш, но това е по-лесно да се каже, отколкото да се постигне на практика в такъв момент. След това станах от леглото и видях, че някакъв джип стои близо до терасата ми със запален двигател, явно това ме е стреснало и ме е събудило рязко.
След около две седмици се повтори, но вече не ми беше толкова страшно. След това минаха много години без да се случи нито веднъж. Сега в последните две три години ми се случва доста често и със сигурност има връзка с работата на смени, преумората, стреса и нередовният сън. Най-често се случва след безсънни нощи, като се опитвам да си наваксам съня, особено ако се наспя, стана за около час два и легна да спя пак, при този допълнителен сън е почти задължително да сънувам някой от тия реалистични сънища и да се събудя в парализа. Отначало беше само при събуждане, еднократно, но вече ми се е случвало и при заспиване и тогава се повтаря при всеки опит да се събудя. Първият път беше докато спя по гръб, но след това се е случвало и като спя настрани, и на лява и на дясна страна, при мен това е без значение.
А относно зрителните халюцинации, за които говорят също имам лично наблюдение... не винаги в опит да се събудя успявам да си отворя напълно очите и да виждам ясно всичко в стаята както първият път, обикновено успявам за миг да ги поотворя, виждам нещо в стаята, но не го виждам ясно и останалото го допълва въображението... например, виждам една играчка "баба Яга", която ми виси на стената, но в съня си я виждам като някакво плашило легнало на плажа, или пък печката с кюнците ги виждам като някаква зловеща машина - това е когато се смеси сън и реалност.
Но има едни други усещания, които не мога да си обясня. Сънувала съм, че котката ми е при мен в леглото (това е няколко години след като вече нямах котка) и усещането беше не като насън, а все едно наистина я чувствам. Друг път се събуждам с ужасна болка в крака, (тогава дори не беше сънна парализа, а нормално събуждане) и вече си мисля как ще отида на работа с тази болка, усещах я съвсем истински и много силно... до момента в който се надигнах и започнах да си опипвам крака на съответното място... от болката нямаше и следа, беше останал само смътен спомен. :)))

13.   На 30г. мъж. Тази нощ имах най вероятно състоянието сънна парализа ( след всичко изчетено сутринтта в интернет) и гугъл се озовах тук..
Описвам ситуацията, после ще опиша и вероятните причини.
Към 3:30 през ноща исках да стана да пия вода. Не успях - положението на тялото ми беше легнал по гръб с ръце до тялото. Навън валеше дъжд, защото прозореца ми е широко отворен и чувах ясно капките. И тук започват странностите, които ме карат да пиша и споделя. Имах чувството, че усещам нечие чуждо присъствие в стаята. Очите ми явно са били затворени, но въпреки това имах чувството, че не спя а наблюдавам стаята си. Наблюдението си беше напълно реално и реално и цветно - все едно съм буден. С усилие на волята отворих очи (или съм си мислел, че ги отварям) и видях над гърдите ми малка топка светлина голяма колкото тенис топка, а вътре в нея различих контури на очи и лице на същество. Тази топка светлина се стрелна към лявото ми око и успях да се раздвижа и да запаля лампата над леглото. Но усещането беше свръх реално. След като лампата вече беше светната не усещах сънливост, а само мислех за това което туко що бях преживял, та и до този момент.
А сега и вероятните причини мозъка ми така да се е гъбаркал с мен.
До 21:30 бях изпил 2/3 водки. Доста жаден бях още при лягане към 22:00h.

14.   До всички- прочетете зa aстрaлнa проекция. Товa е, което се случвa. С мaлко тренировки се контролирa и можете дa пътувaте, където си поискaте ( тук, 4Д, 5Д, нaстояще, минaло, бъдеще).
Винaги се връщaте! Нямa зaщо и от кaкво дa се стрaхувaте! Aко попaднете сред съществa, които ви плaшaт, просто си помислете зa друго място, пътувaте със скоросттa нa мисълтa.
Aко зaвръщaнето е прекaлено бързо се случвa дa се почувствaт трусове, товa е от нaпaсвaнетп нa телaтa- физическо и aстрaлно. Товa, което нaричaте съннa пaрaлизa, е когaто aстрaлното тяло е извън физическото, зaтовa и виждaте със зaтворени очи.
Нaй- лесният нaчин зa връщaне в тялото е кaто съедините пaлец и покaзaлец. Просто изчaкaйте спокойно нужните секунди- никогa не сa повече от 30, ( секунди) обикновено 5-10.

15.   На мен ми се сл учи преди 1 ден сабудих се към 4 часа през ноща и можех да си мърдам само очите след няколко секунди имах странен шум в ушите и ме беше много страх, затворих си очите и осетих че някой ме докосва, бях легнала по гръб и си отворих очите и видях много странно същество оплаших се много то почна да ми повтаря името много пъти и изведнъж се събудих.
Кажете ми дали е само временно???

16.   На 10 години съм. Но ижишея тази сънна парализа сигурно ще получа инфаркт. Защото много ще ме е страх. Гледах един клип в иутуб. На клипа разказваше едно момиче как е иживяло тази сънна парализа. Каза че сънна та парализа продалжавала 10 секунди. Сега ще ви кажа какво е видаля. Била е с затворени очи, После едвам оспяла даги отвори. Като ги творила, Видяла едно малко момиче цчлото в кръф и даржало едно малко ръскъсано мече. Момичето и викало името -криси криси - после и казало -знаеч ли че- и тогава е из;чзла от сънната парализа ако не беше излчзла от сънната парализа какво ли щеше дай каже малкото момиче!

17.   Знам, че поста е стар, но изпитвам силно желание да споделя и своите преживявания.
Момиче на 16 години съм. Преди половин година, всеки ден ставах в 5 сутринта, за да се приготвя за училище, защото автобусът ми тръгваше в 6, а вечер си лягах най-рано в 12, бях доста уморена, а и доста натоварена от изминалия ден.
Беше 11:45 легнах си и след има няма 10/15 минути се събудих от нещо странно. Бях заспала на дясната си страна и в един момент се обръщам по гръб с разперени ръце и крака, очите ми са отворени, имах чувството, че нещо ме стискаше за гърлото, защото не ми достигаше въздух, опитвах се да изкрещя или да помръдна, но без успех. Не знаех в какво състояние се намирам, знаех, че не сънувах, защото ясно виждах белия таван на стаята си, но и в същото време усещах нечие странно присъствие до мен, което не беше никак реалистично, повтарях си само "Махай се! ", "Махай се! " и след по малко от минута сякаш тялото ми бе освободено, отново се обърнах на дясната страна на леглото и се свих в кълбо. Все още бях в шок, започнах да търся копчето за лампата, и едва след като включих осветлението се поуспокоих, но паниката не си бе отишла. Започнах да размишлявам за това, това бе първия път, в които очите ми бяха отворени, затова и бе най-страшният. И преди ми се е случвало да сънувам някой кошмар и тъкмо "нещото" от сънищата да ме спипа и почвам да си повтарям "това не е реално, това не е реално, събуди се, събуди се! " и след няколко секунди си отварям очите. Използвала съм го много пъти като опит за бягство от кошмарите. Едва сега разбирам, че всичко това е в следствие на прекаления стрес и преумора. Имало е моменти, в които това се е повтаряло в продължение на цяла седмица. Бях много уплашена, започвах да си мисля, че или полудявам или в стаята ми има нещо свръх естествено. От доста време не ми се е случвало, но сега след като вече прочетох за сънната парализа и за халюцинациите, в следствие на нея съм по-спокойна. Защото вече знам какво е причинител на множеството ми безсънни и изпълнени с тревога нощи. Сега се сетих, че и дори когато бях в будно състояние усещах как леглото ми трепери, а заедно със него и тялото ми, не съм сигурна дали тогава е имало лек трус(земетресение) или е плод на моето въображение, но се случваше доста често. Винаги, когато попадах в такава ситуация си повтарях, че това "нещо" най-вероятно се опитва да ме изплаши и прогони от стаята ми, но аз няма да се предам и напук оставах на място в тъмната стая по среднощ. Казвах си "Ако е искало да ме нарани, до сега да го е направило, значи просто иска да ме плаши" и така и не помръднах от мястото си. Мина доста време от тогава, все още не съм го преживяла, но рано или късно и това ще стане...

18.   Здравейте! В нашия край гр. Якоруда това му казват натиска на МУРАТА. Незнам защо но така съм слушал от по възрастните хора. Чувъл съм, че има решение като се сложи под възглавницата нож или късче хляб! Успех на всички и дано да съм бил полезен! Поздрави!

19.   При мене беше малко странно, събудих се от вибирация не телефона ми които не беше реален може би сънувах. След това заспах но някак си усещах, че виждам стаята си, осъзнах, че съм в сънна парализа опитвах се да се движа и при всеки опит имах изтръпваща болка по кракниците, почнах да се паникюсвам и чувството за страх се появи, но много добре осъзнавах кво става и знаех че трябва да се успокоя. След като се отпуснах явно съм заспал тела пак звънна станах както обичайното за дскл, а слд това пак се сабудих беше някак странно. Най-важното при сънната парализа е да не се съпротивлявата и да се успокоите то е само временно опита при мърдане води до паники и усилване на страха
47

21.   От лятото насам постоянно ми се случва, не знам дали е нормално.. В смисъл режима си ми е нормален имам си почти винаги 7 часа сън... има изключения, но те са когато имам тестове и лягам рано за да може сутринта да преговарям или пък да съм се наспала по-добре за другия ден... но от лятото насам съм имала 6 сънни парализи.. Не съм се консултирала с лекар или нещо такова, защото не знам кaкво да кажа.. пък и мисля, че няма с какво да ми помогнат. На 14 съм и четох, че в тази възраст се получавали по-често... но 6 за 7 месеца.. не знам.. ;/

22.   След смъртта на майка ми изпитвах силен страх през нощта. Спя на работещ телевизор и лампа. Една нощ, нялъде към 2 ч. се събудих и не можех да помръдна, осъзнавах, че синът ми е в съседната стая но не можех да извокам. Сялаш някаква светлина влезе в стаяъа. Нещо се опитваше да седне до главата ми. Опитвах се да го избутам и накрая успях. Събудох се и нямаше нищо. От тогава ме е сърах да заспивам, когато сум сама в стаята. Не знам как да се справя с тази ансурдна ситуация.

23.   Усещането е супер психарско ,мега яко, страхотно. Случвяло ми се е много пъти.Скоро не е за съжаление. Чувам гласове,шумове и не мога да помръдна. Понякога се усещам , че съм на друго място на някой стол например.Трябва да пробеам да спя по гръб , но не мисля , че ще мога да го предизвикам по мое желание

24.   Здравейте,
една седмица след като родих се сблъсках за пръв път с това изживяване. В началото много се изплаших, тъй като не знаех какво д как се казва нормално ли е или аз полудявам и дали се дължи на стреса и хормоните след раждането.... но след като продължава да ми се случва вече година и половина... започнах да търся отговори.
При мен протича по същия намин с парализирането на тялото и това, че колкото повече се съпротивлявам толкова повече се парализирам. Когато се отпусна и го приема колкото и да ми е неприятно постепенно излизам от него.
Първият път беше най-страшно тогава освен парализиране, усещах как някой ме дърпа от тялото ми обаче аз се бях вкопчила и ме дърпа и се връщам отново и отново. Чувах също така дебел плътен мъжки глас да казва Омм както по църквите или не знам къде сте чували. Беше си страшничко.... В същото време виждах къде съм виждах бебето до мен как спи.... не знаех какво се случва. С времето вече само усещах как излизам от тялото си, , но не стигах далеч само излизам рея се и пак влизам. Когато се опитвах да се издигна още повече или да отида другаде се връщах назад, нещо ме теглеше назад(явно тялото ми). Като цяло нямам проблем с това нито искам да ми се случва нито не искам, просто НЕ МИ Е ПРИЯТНО. Вече не ме е страх... по някой път малко да, защото не го разбирам. Не искам да виждам духове или да усещам.... и тересно ми е обаче. Последният път усетих как нещо влиза в мен със сила и тогава се парализирахни пак започна.... явно се случва на много хора и явно е нещо, което така трябяа да бъде. Част от интересната и все още неясна духовна част на живота... няма да го оставя така де, ще го разнищя и ще се опитам да го доразвия или разбера доколкото да мога да го контролирам.

26.   Семейните констелации дават отговор на този въпрос. И решение. Успех!

27.   Аз поне два пъти получих сънна парализа и просто не смея да спя на гръб.

28.   Здравейте! Днес за пръв път изпитах "сънна парализа", спах и в съня ми всякаш ми стана лошо и ми се зави свят и се събудих, но бях в така наречената парализа за много кратко време и си казах, че е било просто гаден сън или нещо такова.. след което пак заспах, но този път по гръб. Пак ми стана лошо в съня и всякаш ми се зави свят и се събудих, но не можех да мръдна. Панирах се доста, усещах как крайниците ми са всякаш изтръпнали и усещах присъствие. Опитвах се да се обърна на възглавницата на страни, но без успешно. Усещах затруднено дишане, опитах се да извикам или да издам поне някакъв звук, но не успях, когато опитвах беше все едно се давя и не мога да кажа нищо. Успях да отворя очи, но не и да мръдна, не видях никого в стаята, но усещането за чуждо присъствие не отмина. От стрес реших, че е по-добре да държа очите си затворени, за да не видя нещо, което не искам. Чуството когато бях със затворени очи беше сравнимо всякаш съм на 2 места едновременно, едното беше дивана и възглавницата която ясно усещах под главата ми, а другото беше странно място, което не изглеждаше материално, но ясно чувствах как духовно не съм в леглото си. Дори имах чувството, че някой прави нещо върху тялото ми, нещо като операция, но не се усещаше нищо. Според моя преценка, това се случи в ранните часове на нощта към 1-2-3 и не продължи повече от 1-2 минути, въпреки че се усещаше като може би час. Ако някой е изпитал нещо подобно нека сподели. Не мисля, че има място за глупави коментари как това не е адекватно и тн. , разказвам това което чувствах и усещах аз.

29.   и аз имах няколко такива странни преживявания даже незнам дали е точно сънна парализа. първите 2 пъти беше по леко: докато спа чуствам как нещо ме задушава и почвам да се събуждам и чух от вратата лек звук като похлопване ''туп'' единичен звук и на сутринта гледам на ръката ми черти сякаш съм одраскан от котка а аз котки нямам вкъщи, другите няколко случая бяха по тежки за мен: пак така си спя и първо последваха едни ужасни сънища после някакъв шум в ушите сякаш попаднах в огромна въртяща фуния като от торнадо но не точно и после най ужасното беше усетих че съм излязъл от тялото си и отивам някъде, не можах да си видя тялото исках да се върна към него но не можех. после със големи усилия се събудих дори няколко вечери след това ме беше страх да спа и винаги си спа на нощна лампа не видях демони или нещо друго но съм убеден че имаше нещо демонично в това, и да ви кажа че не халюцинирате а наистина има демонично присъствие в стаята ви ако получите сънна парализа, много е неприятно не го пожелавам на никого

30.   Да Ви кажа, тези неща започнаха да ми се случват в момент в който бях отслабила духът си, аурата си и като цяло защитата си... може би за това т.н. “двмони” успяваха по-лесно да получат достъп до душата ми. Единият път даже усещах как някой ме дърпа за краката от тялото ми, но аз успях да остана. Сега вече 1 година се промениха много неща главно към по-добро и с тях и душевното ми състояние, увереност също и някак си спряха. Вече съм много по-силна и убедена, че нищо такова няма да ми повлияе дотолкова, че когато усетя че започва сама си се будя без проблем, или го спирам и продължавам да си спя.... Душевното състояние е нещо много вяжно при такива състояние, когато отслабите аурата си или сте под влияние на стрес и неприятни емоции тя отслабва... старайте се да избягвате такива неща и бъдете силни! Всичко е трайно и всичко ще се оправи