Паническо разтройство и алкохол
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 1677 пъти
Млад човек съм на 22, последна година студент, но това, което ми се случи през последните 5-6 месеца е паническото разтройство, което се изразява в страх от това, че нещо можеш да изпаднеш в безпомощно състояние от сорта, че можеш да получеш инфаркт, инсулт, гърч, припадък и подобни състояния. Тези притъпи се получават и в къщи и навън, т. е. навсякъде.

Получих и агорафобия- страх от невъзможността да се измъкнеш веднага от трудното положение. Страх ме беше дори да се отдалеча на 200 метра от нас, да отида до магазина. Симптомите са ужасни, сърцебиене, укорен пулс, чувство, че ръцете ти се схващат и други.

Всичко това започна от един силно ускорен пулс от над 150 в минута, когато бях в къщи и се изплаших до край, усетих силно безпокойство и си помислих, че мога да получа инфаркт. Бях на разни доктори, които ми казаха, че сърцето ми е здраво, но пулса ми в покой е между 90-120.

По принцип единственото нещо, което усещам е силно безпокойство, бях и при психиятър, който ми изписа антидепресанти, които ме е страх да ги пия да не получа странични ефекти.

Този страх подчини ежедневието ми, за да мога да отида където и да е пия алкохол, дори много повече. Държа се като алкохолик вече през това време, натрапчивата мисъл, че може да ми стане лошо ме завладя и тогава винаги пия алкохол какъвто и да е, за да притъпя симптомите, когато и да отида сега нося със себе си алкохол. алкохол сега мога да отида на всякъде но не е това начина.

Другото, което ме мъчи самотата, нямам приятели, няма с кого да сподели добри и лоши моменти. Предстоят хубави празници, а самотата не я понясам. Не знам какво да правя. Искам в този момент да има някой, който да ми помогне, но това е трудно. Искам да работя, но ме е страх да търся работя, защото точно в тези моменти е най-кофти, трябва да пийна алкохол, за да съм отпуснат и да не получавам панически атаки.

Хората на моята възраст си живеят живота, а аз умирам от нерви и самота и не знам какво да правя. Дори си писах с едно момиче, което е имало 2-3 години паническо разтройство, но се одръпна от мен с това, че не съм слушал какво трябва да правя, но просто сам не мога да издържам. Има много неща, които да кажа, но поста ще стане дълъг и това е проблема. Искам да изляза от тази дупка, този ужасен страх, но не знам как.

През живота си израснах сам и може би това е една от причините за това, в семейството нещата не са от най-добрите. Просто не знам какво да правя. Това ПР ме направи алкохолик пия алкохол по всяко време, веднъж по малко, друг път повече. Това успява да спре атаките. Но ще дойде момент, в който не мога да си купувам алкохол и ще трябва да взема нещата в своите ръце, но сега не знам как.