Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Мисля, че всичко е в главата ти. Помисли си кое те е накарало да се промениш така и се опитай да се отърсиш от това... Мога да ти кажа, че си си абсолютно наред, просто всеки човек има такива периоди в живота. При някои този период минава по-бързо, при други - по-бавно, но... ако ти самата не пожелаеш да се вземеш в ръце, нищо и никой няма да ти помогне.

7.   номер 1: Специално моето изписано лекарство е Сероксат, чета повече хубави неща за него, но просто едно не чак до там добро мнение може да ме изплаши да го пия. Знам, че алкохола е грешка и много голяма, но на този етап не знам какво би ме успокоило, трябва да седя в къщи да лежа и да не правя почти нищо. Да не говоря, че си създадох и фобия, при която ако тръгна някъде и ако няма алкохол пак ми става лошо. Мога да не го пия дълго време, но например по време на път в автобус и влак си мисля, че ако получа ПА и няма да знам как да я спра. Може всичко да е в главата, но в този момент не знам как ще се оправя. Някои казват стегни се, но две думи просто не става. Иначе от билките можеш да пробваш и Невролаксин Плюс, по едно време ме стабилизира. Пише, че с комбинация със жълт кантарион помагало за страхова невроза. Но се въздържам от жълтия кантарион, защото пия Неолексан ( лек антидепресант), не че помага за ПР, но поне внася малко серотонин и влияе на настроението.

8.   Аз съм била също в подобно положение, малко по-тежко състояние - шизофрения. Никой не е застрахован, всеки е изпадал в депресии. Но от една депресия може да стигнеш до лудницата, ако не се предприемат навреме мерки, каквъвто беше моя случай. При мен помогнаха лекарите и медикаментите, които ми даваха, както и престоя в "лудницата", никога не съм мислила, че ще се отзова в такава, но ми се случи - ако човек е по-чувствителен или с лабилна психика е по-вероятно да попадне рано или късно на подобно място. Затова съвета ми е да продължиш да посещаваш психиатъра, да взимаш лекарствата, които ти предписва, може да си мислиш че не действат, но е само в главата ти. Успех и се стегни

9.   От авторката: Не мисля, че причината за състоянието ми може да се крие в детството ми. Преди да получа ПР прекарах едно тежко обезводняване (дехидратация), вследствие на което имунната ми система бе много слаба, липса на всякакви витамини и минерали. Наистина тогава за малко да умра, не си бях във моя град, докторите не ми обръщаха внимание, но се оправих. След това се прибрах, преживях малък стрес и получих страховата невроза. Извода, които си направих и които докторите подкрепиха е че организъма ми е бил много слаб и това е дало отражение на психиката ми и както се казва грешни сигнали. А малкия стрес, ако причината е там е елиминиран, проблемите са решени с една дума. Вече спрях да се ровя толкова в причината, а гледам да намеря решение.

10.   Аз пък живях в страх години наред - страх от уазката на червенокръстците - кретените, слугите на царство Психиатрия.
Като чуя скърцат спирачки си казвам - ето ги идат, спасяват хората... от живот, карат ги в Карлуково ил в месния център, да ги държат, с лекарства да ги усмирят, упоят, да ги зависят...
Вече знам и убеден,
че нема по-голем,
от уродът България...
и неговата уазка.
Уазки, лов, ракия - да ви сера на любовта.
Тя е грозна като кланица, като бунище, тя е гробище - страна.

Не мога пия алкохол кат доктор
не мога ям пържоли като любовта
не мога имам нужда от мъже, псувни
не мога иска помощ от кретена,
от българина, дека дебне,
ил от жена му, дека лови
немога да ми требе дрога
не мога да съм във играта на садистите,
дека немат вече сила.
Не мога ръфам, тача и милея
не мога да глупак, не ставам.
Знам ще дойде ден, когато вашата държава
ще бъде мината от танкове, от чужда армия
ей така - за да изрият изметта -
елита на канализацията
заедно със любовта... към гробищата...
... Народ проблеми... си припява:
да бъде гето от бегето
тука кура управлява... и жена му.

Да ги осъдим! Безопастно! Контролирано! Без никъв риск -
та това не е народ, това любов със куче!
Нека да докажем, ей така - в безсилие,
че трябва таз зараза да премахнем
чрез ядрен взрив - големь, кат шоп,
големь кат мол, кат паметник, като угроза
голем кат малоумен бес във сила
по-голем от уазка, по-голем от няколко живота уродени
по-голем от комуниста, по голем от проституция, манафия,
и толкова - като за огромно гето

Да сътворим от плесента, разрухата, да сътвориме гъба
да погуби небесата и пръстта от таз земя
тогава ще е тихо, без облекчение и без вина
няма и срама, няма го боклука, няма любовта
защото просто няма нужда... от това - погълна го смъртта.

11.   До автора аз имам социална фобия от 3 години не знам дали е същото но симптомите са почти същите:сърцебиене, изчервяване, трудно дишане. След 2 години мъки и терзания реших да пробвам да не обръщам абсолютно никакво внимание на проблема когато получа пръстъпи се опитвам по всякакъв начин да се фокусирам върху нещо друго, така вече половин година полагам неимоверни усилия и усещам подобрение Даже не знам защо ви пиша в момента като не трябва да се подсещам но все пак знай че има измъкване ПРОБЛЕМА Е В ТОВА ЧЕ СМЕ ПРЕКАЛЕНО ВЗИСКАТЕЛНИ КЪМ СЕБЕ СИ

12.   От 1: Щом тогава е щяло замалко да умреш, сигурно си се уплашила от това. Когато получих първата ПА аз помислих, че правя Инфаркт ( пулс 180 може би и повече), направо помислих, че всичко спира. След това получавах ПА, след това ги контролирах, получавах ги когато усетя, че пулса се ускорява. След това дойдоха жегите, започна безсъние, пулс дори и като лежа 90-100, бях не спокоен, пак си мислих, че сърцето не ми е добре, бях на доктори- всичко ОК. Но през това време страха се настаняваше у мен и симптомите се изменяха, не бяха само сърцебиене, а и например напрежение в отделни части на тялото- гърди, глава, корем и т. н. И тогава получих и агорафобия, през това време започнах и да се нервя, че няма да съм пълноценен, самостоятелен, че няма да имам приятели, че ще съм сам, както съм сега. Уж идват празници, а никакво настроение, самотата във всеки един смисъл на думата ме изяжда, направо не знам къде да отида. Но ако се върна в момента преди първите панически атаки, в един момент през зимата един от родителите ми нямаше работа, аз бях студент и на всяка цена търсих работа, имах високи цели, мечти, а сега нищо. И когато търсих работа навсякъде не ме приеха, ядосвах се много, по-късно нещата се поуправиха с родителите ми и тъкмо тогава почнаха тези гадни атаки. И може да е лошо, но в този момент не виждам какво може да ме успокои освен алкохола. Симптомите са ужасни, мога да си скапя живота с този алкохол, но просто не виждам какво може да ме успокои. Пил съм и лексодан, но почти не действа пълен боклук.

13.   От авторката: №1 Мисля, че си в една малка заблуда. Казваш, че нямаш приятели, аз имам ако изобщо мога да ги нарека така. И какво от това, те не ме разбират, не са преживяли това, което аз съм, не знаят какво е. Така, че не мисли, че ако имаш приятели ще се чувстваш по-добре. Много малко са хората, които ще те разберат или поне опитат. Аз имам и дълга връзка, но той също не ме разбира, знаеш ли колко е трудно да не съм същата като преди, да не мога да правя елементарни неща, мисля че знаеш. Семейството ми и то не ме разбира, въпреки че опитва. Доста хора има около мен, но това не значи, че и аз не се чувствам сама, напротив чувствам се сама, не разбрана, почти умряла. Не се шашкай и не се отчайвай от липсата на приятели толкова, фокосирай се над това да се оправиш, да махнеш този алкохол. Разбирам, че това в момента ти е единствената опора и спасение, но не е така, така още повече се печеш в този ад и си влошаваш състоянието. Аз също не мога да излизам сама, както и много други хора, не си само ти. Моя съвет към теб е да оставиш алкохола. Знам, че живееш в малък град, била съм в Петрич, непрекъснато си мислиш какво ще кажат другите, защото повечето се познавате, но трябва да спре да ти пука за това. На мен също не ми е лесно, какво ли не пробвах до сега за да се оправя, но продължавам да търся начин.

14.   До авторката: абсолютна наивност от твоя страна е да смяташ, че за половин година ще се оправиш. Прекалено малко време е. Аз самата се борих с това 3-4 години. В момента съм почти добре, в смисъл че пристъпите на страх са мноого разредени- на два-три месеца по веднъж и не толкова силни. Грешиш и като не искаш да установиш причината за състоянието - то със сигурност не се е появило от нищото и случайно. по-добрият вариант е консултация с психиатър, защото е ясно, че не е от проблеми с щитовидната жлеза. Не губи време и я направи. Купи си книги, които са насочени към промяна на нагласата и мисленето изобщо, занимавай се с йога. Евентуалните лекарства са само помощно средство, останалата работа е твоя и сама трябва да я свършиш. Хора, които не са преживели панически атаки, няма как да те разберат. Има един сайт за психично здраве и там форум за хора с ПР, намери го и чети, можеш да се включиш и ти. Изход има, но става бавно, така че търпение и работа с мисълта от твоя страна. Успех!

15.   От авторката: №14 Не мисля, че е наивност от моя страна да се надявам по-бързо да се оправя, все пак и ти смятала, че няма да продължи толкова време при теб. По-добре е да се боря и надявам да се оправя по-бързо от колкото да си мисля, че ще съм така години и да се отчайвам така, че да почна да си мисля за самоубийство. Аз съм ходила на психиатър и продължавам да ходя много често. По горе писах за причината ми, която и докторите подкрепят. Чета книги, , , Подсъзнанието може всичко'', , , Нервна система и спорт'' и др.. Форума, за които говориш съм го изчела и съм се присединила към него. Изчела съм и какво ли не в интернет за ПР. Но по принцип това състояние при всеки е строго индивидуално и никой не може да знае кои за колко време ще се оправи. Познавам хора, които са имали страхова невроза и само за 1 месец са се оправили, други са така със по 20години, така че е много относително колко дълго може да продължи при всеки. Много ми е трудно, но продължавам да се боря за живота, които имах и които искам да имам.

16.   Авторке, аз в последните години имам фобия от летене, която с времето се засилва и тази година е вече много зле. Мисля обаче че се подобрявам и метода който използвам е за мен най-добрия и се надявам да го пробваш и да се подобриш. Страховете се получават след преживяни случки, не идват просто от нищото и аз след една авария в самолета я получих моята фобия, до преди това ми беше кеф да летя. За добро или лошо летя през няколко месеца и често полетите са между континентални. В самолета изпадам в паника, започвам да плача, чувствам се като в капан от който трябва моментално да се измъкна, но при мисълта че си на километри високо във въздуха ми става ще по зле. Няма да ти описвам всичко, ти най добре разбираш ПА. Установих, че трябва да залъжеш съзнанието си, да не се концентрираш върху атаките а върху нещо весело и приятно. Намираш си няколко весели другарчта и се забавлявате и си прекарвате добре заедно. Смеете се и не мислиш за опасностите от които те е страх. Също и не се опитваш да убедиш приятелите ти колко си зле и колко зле се чувстваш. Дори някой да те разбере, каква е ползата - да си седите и да си говорите колко е лошо ли? Не! Напротив забавлявай се, без алкохол, защото той ще извади доминиращите ти емоции на преден план.
Друг метод, който съм чела е примерно да те оставят за малко сама, но да са близко до теб, така всеки ден, да се отдалечават докато накрая изпиташ чувството че си сама. Постепенно свикваш с обстановката.
Наистина съветвам те повече смях, повече добри приятели, с които да ти е весело, а не такива, които злорадстват за другите или са негативни. Само супер весели и усмихнати другарчета!
И не си мисли, че кто някой за половин година не се е оправил и при теб ще е така. При всеки е различно. Няма двама еднакви човека.
Ако те влече пробвай медитация. Много е приятна.
Успех!!! :)

17.   Ако някой се е оправил за 1 месец, значи изобщо не е било ПР. Не казвам, че ще продължи безкрайно много и точно колко, но със сигурност няма да е толкова бързо, колкото ти се иска, защото само с искане не става. Но става определено по начина, който съм посочила по-горе, а щом и ти си го открила, значи си в правилната посока, така че всичко ще си дойде на мястото.

№14

19.   От 1 : 16 щом страха е само в самолета това е добре. Всеки, дори и най-успелите хора имат фобии (знам, че дори един футболист в договора е имал клауза да не пътува със самолет с отбора) от страшни неща, а да се лети в самолет не е толкова лесно, защото това в момент, в който нещата не зависят от теб. Преди година и няколко месеца пътувах със самолет е беше кофти, беше ме страх, най-гадно при излитане, но сега тези фобии, дори когато излезеш навън са много по гадни от летенето със самолет. Имаше турболенции не много силни, но такъв страх нямаше. И с този алкохол не знам какво да го правя, просто симптомите са ужасни, дори да изляза навън, самите нерви цъкат из тялото- кога в корема, кога в ръцете, кога пък отзад на главата, да не говорим, когато е в гърдите, всяко усещане все си мисля, че инфаркт правя. Дори след 5-6 месеца си мисля да не съм станал алкохолик вече, искам това да не е от алкохола, казват, че за да си зависим от алкохола трябва да минат години, но аз през това време пия много и всеки ден, е пил съм и преди, но не всеки ден и не толкова много. Преди си пиех сутрин кафе, обяд кафе, а сега ме е просто страх да се напия кафе. И още по гадното, че няма с кой в реалния живот да споделя за това, нямам почти приятели, просто така стана, че израстнах сам и не знам как ще е за бъдеще, ако ме разберат за ПР, по скоро да ме отбягват. Знае само майка ми и баба ми.

20.   Заебете тъпото пиене, секс и шоколад му е майката!!! Аз ходя в бара за да пия, пия за да правя секс, а след секса идва шоколада я се стягайте това са най-хубавите неща в живота!

препоръчвам ти когато си у вас да се гримираш и да се обличаш, все едно ще излизаш, дори може и обувките да си сложиш

другия ми съвет са едни упражнения за очи, намери ги из нета. също така може да излизаш с тъмни очила на очите, те могат да бъдат щит. отдай се на усещанията си, но и бъди силна едновременно.
пии много вода и яж много моркови, целина, червено цвекло и много прясна свежа храна! и спорт.

21.   Авторке, това е боласт както кръвно да вдигнеш или да свалиш или нещо подобно и не се лекума за месец, а с години! Може да се оправиш, а може да се наложи и по- продължително да ги пиеш- нормално еда имащ пристъпи, когато го прочетеш, ще видиш и кога съм писала- съответно не мога да спя, а защо ли? !? !? Намери си нормален психиатър и отиди при него- първият път когато отизеш ще ти даде лекарство- със сигурност ще те накара да му се обадищ до 3-4 дни ако имащ проблем и ще ти каже да се следиш, ако лекарството ти действа без странични неприятни реакции, ще ти каже продължи и ще се видим след месец. Така конторните прегледи продължават всеки месец в продължение на доста време- на 6-тият месец ще ти каже и ще ти даде направление да си направиш изследване на ченият дроб и тогава с изследването ще продължи- просто това са идследвания които ги правят за всеки случай- макар лекарствата да са уж- пречистени, но от време на време ги сменят все пак за всеки случай. Тези лекарства се започват по малки дози и после се увеличават, а тяхното действие идва след около и повече от 2-е седмици. Дозите се увеличават постоянно- докато се намери подходящата за теб- после така оставяш на додържаща доза. Началото и докато свикне организма се спи МНОГО! Макар тези лекарства да се пият сутрин. Когато прецени да я намали вече- това се случва около 6-тият месец, той ти я намалява и така продължава доста дълго време- разбира се, ако има проблем- отново я вдига, но ако няма се намалява- Спирането на такива лекарства е МНОООГО БАВНО и под ЛЕКАРСКИ КОНТРОЛ!!!! Не се спират изведнъж защото става опасно- може да се върнеш в старото положение, а тогава лечението трябва да се удължи и ще трябва с по- силни лекарства или не зная точно какво.
Това е от Изпатил, Намери си нормален ПСИХИАТЪР, това са лекари като лекари и от тези болести страдат много хора. Хората които осъзнават, че имат проблем и търсят помощ- ще се оправят, а такива които са си луди и смятат психичното здраве за лудост- ТЕ са опосните ЛУДИ. Не зная къде живееш- ако си в СФ, ще ти препоръчам добър Психиатър: http://psihiatri.bg/doctor.php? id=187
Аз бично съм доста доволна, а после, когато споделих с познати и приятелки се окоза, че доста ходят на такъв лекар- така, че нито си единствената- нито ще си последната. Желая ти да отидеш на лекар и да се оправяш БЪРЗО! Това не е срамно! Отивай!

22.   Най - сигурното решение за мен е да не се обръща абсолютно никакво внимание на проблема, и когато атаките започнат да се концентрираме веднага върху нещо друго и да не мислим по никакъв начин за проблема, защото точно това втълпяване че положението ни е много зле и че сме жертви само задълбочава проблема. Лично аз имам проблема от 3 години но точно чрез метода на пълно игнориране на проблема съм сигурен че ще има ефект. Само това е решението а не да тръгнеш да лекуваш психика с медикаменти.

24.   И аз страдам от същия проблем. След смъртта на дядо развих много тежка форма на страхова невроза и вече незнам какво да правя. Ходих по много лекари и болници, но без успех. Всеки път катоизляза сама навън изпадам в паника съпроводена с сърцебиене и изтръпване на цялото тяло. Незнам вече моля помогнете :)

25.   Здравейте,
съветите, които давате на хората, да се концентрират върху друго, не помагат. Поне при мен. На мен ми казаха, че имам невроза, като преди това получавах паник атаки. Те бяха толкова силни, че нямаше как да се концентрирам върху друго. Проблема наистина първо е психологически-ситуациите, които са ви натоварили, събититята или хора, премълчаната емоционалност и в един момент нервната система се изчерпва. Нужно е много сън за възстановяване, срещи с приятели. Зная, че излизането от вкъщи е трудно, понеже съм го изпитала, но всеки трябва да направи своята малка крачка напред, за да види, че навънка няма нищо страшно :) напротив приятно се изненадваме, от хубавото време, спокойните хора и възможността да си подарим 20-30 минути необходима разходка